Това се очакваше. Сега трябва да се очаква, че
войната в СДС ще продължи с пълна пара
Като слушам Екатерина Михайлова, имам чувството, че Националният съвет на СДС не е бил във вторник, а ще бъде следващата седмица.
Проблемът в СДС виси, защото от 2001 г. елитът е съставен от две абсолютно разнородни части - депутати и партийци. Преди да изгърми на последните парламентарни избори, Костов нареди листата на СДС и успя да вкара в парламента около 35 абсолютно верни нему депутати.
След онази загуба в СДС се надигна т. нар. "реформистка" вълна, която изтласка на върха Надежда Михайлова и около 80 партийци, изповядващи май искрено идеята за "проветрението на партията", попаднаха в Националния съвет на СДС. Та от 2001 г. насам винаги е било ясно, че Костов ще командва синята част от парламента, докато този парламент не си отиде, а Надежда ще доминира във висшите партийни форуми - Национален съвет и НИС, докато съставът им не се смени.
И затова Костов, Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев поискаха национална конференция, която да промени състава на Националния съвет. Просто и ясно.
Костов не успя, Надежда затвърди позициите си в партийната структура. Но синята лидерка няма как да успее да смени депутатите. Тръгна на вариант "парламентарна група", но там няма нищо да се промени. Тя ще бъде "глас в пустиня" или въобще няма да стъпва в парламента.
Примирие не може да има, защото оредяващата електорална подкрепа за СДС свива елитните места за сините. Те могат да лансират все по-малко хора в кметските администрации, не се очертава да имат достъп до изпълнителната власт, а какъв е рейтингът на СДС и колко депутати може да вкара в парламента, всички знаем. Ситуацията е като в бюро по труда - много хора кандидатстват за малко работни места. И затова се карат, удрят се под кръста и си говорят с онзи невероятно ненужен политически език.
СДС се върти в омагьосан кръг и няма как да излезе от него - кавги, които водят до падане на рейтинг и изборни загуби, които водят до нови кавги...
Така ще я карат. През следващите месеци ще последват нови сблъсъци между "консерватори" и "реформисти".
Между другото кризата в СДС има пряко действие върху стабилността на правителството. Омацани от вътрешнопартийния враг, седесарите нямат никакъв повод да желаят скорошни избори, защото те няма да донесат добър резултат на партията. Този първи план го вижда всеки. Но има и втори: Надежда Михайлова ще желае бързи избори, за да може да нареди листите и да изхвърли от голямата политика враговете си.
Хората около Иван Костов нямат полза от избори
и индиректно ще работят за това Симеон Сакскобургготски да изкара мандата си. Динозаврите ще протакат драмата, за да стигнат до историческия си шанс за оцеляване - победа на национална конференция.
Заплетената драма в СДС ще продължи. Един дълъг ендшпил, който на този етап вещае да завърши с пат.
А в драматичните почивки политолози ще пробутват някакви безумни за нашите условия идеи от рода на "пряк избор на лидера". Бъдещият лидер на ПАСОК - Папандреу, може да одобрява тази идея в родината на демокрацията, но в България тя куца. Както и онази другата - "каре лидери да командва партията...".
Поне 1001 проблема има синята партия, но един от тях е изключително важен - тази партия не иска да има история, от която да се учи. Преди януари 1997 г. все едно нищо не се е случвало на "Раковски" 134. Не е имало Желю Желев, не е имало Петър Стоянов, не е имало Филип Димитров. Ако всички в СДС четяха безпристрастно собствената си история, нямаше да повтарят грешките си. А това, което се случва в СДС днес, е просто повторение на грешки. НИС и ПГ се карат така, както НКС се караше с групата през 1994-а. Едно към едно.
СДС наистина е организация от лидерски тип - това е втората гигантска грешка на партията. Има си лидер и камикадзета, които влизат в боя, без да му мислят. СДС е изтъкана от хора, които идват и си отиват заедно с любимия вожд и учител. От декември 1994 г. насам този любим лидер е Иван Костов. Около него хвърчат десетки верни пчелички. Те никого не са го предавали. Е, има и верижно моногамни политици.
Такава група бавно формира около себе си и Надежда Михайлова. Ако не беше така, никой нямаше да я критикува, че НИС е слаб, безличен и т. н.
Едно от малкото умни неща, които се случиха във вторник, бе отказът на ръководството да иска изключването на Димитър Абаджиев.
На тоя хал само това им липсваше.
Ендшпилът в синьо ще продължи още година
В СДС се повтаря 1994 г. - тогава НКС се караше с парламентарната група
По-скоро Костов загуби. Надежда Мишхайлова запази територията. За първи път от години обаче Иван Костов получи директен шамар от партията си, а покрай него го отнесоха още един куп ексвеличия от рода на Муравей, Соколов и т. н. Командира не сполучи с атаката си срещу партийното ръководство, с критиките си срещу коалиционната политика на партията, с искането си за извънредна национална отчетно-изборна конференция и приказките за лидерски проблем. Той не успя да защити Димитър Абаджиев от Страшния съд, допусна създаването на нова парламентарна група на СДС с лидер Надежда Михайлова и на всичкото Никола Николов отново стана син депутат. Костов яде бой по всички фронтове.
Това се очакваше. Сега трябва да се очаква, че
войната в СДС ще продължи с пълна пара
Като слушам Екатерина Михайлова, имам чувството, че Националният съвет на СДС не е бил във вторник, а ще бъде следващата седмица.
Проблемът в СДС виси, защото от 2001 г. елитът е съставен от две абсолютно разнородни части - депутати и партийци. Преди да изгърми на последните парламентарни избори, Костов нареди листата на СДС и успя да вкара в парламента около 35 абсолютно верни нему депутати.
След онази загуба в СДС се надигна т. нар. "реформистка" вълна, която изтласка на върха Надежда Михайлова и около 80 партийци, изповядващи май искрено идеята за "проветрението на партията", попаднаха в Националния съвет на СДС. Та от 2001 г. насам винаги е било ясно, че Костов ще командва синята част от парламента, докато този парламент не си отиде, а Надежда ще доминира във висшите партийни форуми - Национален съвет и НИС, докато съставът им не се смени.
И затова Костов, Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев поискаха национална конференция, която да промени състава на Националния съвет. Просто и ясно.
Костов не успя, Надежда затвърди позициите си в партийната структура. Но синята лидерка няма как да успее да смени депутатите. Тръгна на вариант "парламентарна група", но там няма нищо да се промени. Тя ще бъде "глас в пустиня" или въобще няма да стъпва в парламента.
Примирие не може да има, защото оредяващата електорална подкрепа за СДС свива елитните места за сините. Те могат да лансират все по-малко хора в кметските администрации, не се очертава да имат достъп до изпълнителната власт, а какъв е рейтингът на СДС и колко депутати може да вкара в парламента, всички знаем. Ситуацията е като в бюро по труда - много хора кандидатстват за малко работни места. И затова се карат, удрят се под кръста и си говорят с онзи невероятно ненужен политически език.
СДС се върти в омагьосан кръг и няма как да излезе от него - кавги, които водят до падане на рейтинг и изборни загуби, които водят до нови кавги...
Така ще я карат. През следващите месеци ще последват нови сблъсъци между "консерватори" и "реформисти".
Между другото кризата в СДС има пряко действие върху стабилността на правителството. Омацани от вътрешнопартийния враг, седесарите нямат никакъв повод да желаят скорошни избори, защото те няма да донесат добър резултат на партията. Този първи план го вижда всеки. Но има и втори: Надежда Михайлова ще желае бързи избори, за да може да нареди листите и да изхвърли от голямата политика враговете си.
Хората около Иван Костов нямат полза от избори
и индиректно ще работят за това Симеон Сакскобургготски да изкара мандата си. Динозаврите ще протакат драмата, за да стигнат до историческия си шанс за оцеляване - победа на национална конференция.
Заплетената драма в СДС ще продължи. Един дълъг ендшпил, който на този етап вещае да завърши с пат.
А в драматичните почивки политолози ще пробутват някакви безумни за нашите условия идеи от рода на "пряк избор на лидера". Бъдещият лидер на ПАСОК - Папандреу, може да одобрява тази идея в родината на демокрацията, но в България тя куца. Както и онази другата - "каре лидери да командва партията...".
Поне 1001 проблема има синята партия, но един от тях е изключително важен - тази партия не иска да има история, от която да се учи. Преди януари 1997 г. все едно нищо не се е случвало на "Раковски" 134. Не е имало Желю Желев, не е имало Петър Стоянов, не е имало Филип Димитров. Ако всички в СДС четяха безпристрастно собствената си история, нямаше да повтарят грешките си. А това, което се случва в СДС днес, е просто повторение на грешки. НИС и ПГ се карат така, както НКС се караше с групата през 1994-а. Едно към едно.
СДС наистина е организация от лидерски тип - това е втората гигантска грешка на партията. Има си лидер и камикадзета, които влизат в боя, без да му мислят. СДС е изтъкана от хора, които идват и си отиват заедно с любимия вожд и учител. От декември 1994 г. насам този любим лидер е Иван Костов. Около него хвърчат десетки верни пчелички. Те никого не са го предавали. Е, има и верижно моногамни политици.
Такава група бавно формира около себе си и Надежда Михайлова. Ако не беше така, никой нямаше да я критикува, че НИС е слаб, безличен и т. н.
Едно от малкото умни неща, които се случиха във вторник, бе отказът на ръководството да иска изключването на Димитър Абаджиев.
На тоя хал само това им липсваше.
Това се очакваше. Сега трябва да се очаква, че
войната в СДС ще продължи с пълна пара
Като слушам Екатерина Михайлова, имам чувството, че Националният съвет на СДС не е бил във вторник, а ще бъде следващата седмица.
Проблемът в СДС виси, защото от 2001 г. елитът е съставен от две абсолютно разнородни части - депутати и партийци. Преди да изгърми на последните парламентарни избори, Костов нареди листата на СДС и успя да вкара в парламента около 35 абсолютно верни нему депутати.
След онази загуба в СДС се надигна т. нар. "реформистка" вълна, която изтласка на върха Надежда Михайлова и около 80 партийци, изповядващи май искрено идеята за "проветрението на партията", попаднаха в Националния съвет на СДС. Та от 2001 г. насам винаги е било ясно, че Костов ще командва синята част от парламента, докато този парламент не си отиде, а Надежда ще доминира във висшите партийни форуми - Национален съвет и НИС, докато съставът им не се смени.
И затова Костов, Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев поискаха национална конференция, която да промени състава на Националния съвет. Просто и ясно.
Костов не успя, Надежда затвърди позициите си в партийната структура. Но синята лидерка няма как да успее да смени депутатите. Тръгна на вариант "парламентарна група", но там няма нищо да се промени. Тя ще бъде "глас в пустиня" или въобще няма да стъпва в парламента.
Примирие не може да има, защото оредяващата електорална подкрепа за СДС свива елитните места за сините. Те могат да лансират все по-малко хора в кметските администрации, не се очертава да имат достъп до изпълнителната власт, а какъв е рейтингът на СДС и колко депутати може да вкара в парламента, всички знаем. Ситуацията е като в бюро по труда - много хора кандидатстват за малко работни места. И затова се карат, удрят се под кръста и си говорят с онзи невероятно ненужен политически език.
СДС се върти в омагьосан кръг и няма как да излезе от него - кавги, които водят до падане на рейтинг и изборни загуби, които водят до нови кавги...
Така ще я карат. През следващите месеци ще последват нови сблъсъци между "консерватори" и "реформисти".
Между другото кризата в СДС има пряко действие върху стабилността на правителството. Омацани от вътрешнопартийния враг, седесарите нямат никакъв повод да желаят скорошни избори, защото те няма да донесат добър резултат на партията. Този първи план го вижда всеки. Но има и втори: Надежда Михайлова ще желае бързи избори, за да може да нареди листите и да изхвърли от голямата политика враговете си.
Хората около Иван Костов нямат полза от избори
и индиректно ще работят за това Симеон Сакскобургготски да изкара мандата си. Динозаврите ще протакат драмата, за да стигнат до историческия си шанс за оцеляване - победа на национална конференция.
Заплетената драма в СДС ще продължи. Един дълъг ендшпил, който на този етап вещае да завърши с пат.
А в драматичните почивки политолози ще пробутват някакви безумни за нашите условия идеи от рода на "пряк избор на лидера". Бъдещият лидер на ПАСОК - Папандреу, може да одобрява тази идея в родината на демокрацията, но в България тя куца. Както и онази другата - "каре лидери да командва партията...".
Поне 1001 проблема има синята партия, но един от тях е изключително важен - тази партия не иска да има история, от която да се учи. Преди януари 1997 г. все едно нищо не се е случвало на "Раковски" 134. Не е имало Желю Желев, не е имало Петър Стоянов, не е имало Филип Димитров. Ако всички в СДС четяха безпристрастно собствената си история, нямаше да повтарят грешките си. А това, което се случва в СДС днес, е просто повторение на грешки. НИС и ПГ се карат така, както НКС се караше с групата през 1994-а. Едно към едно.
СДС наистина е организация от лидерски тип - това е втората гигантска грешка на партията. Има си лидер и камикадзета, които влизат в боя, без да му мислят. СДС е изтъкана от хора, които идват и си отиват заедно с любимия вожд и учител. От декември 1994 г. насам този любим лидер е Иван Костов. Около него хвърчат десетки верни пчелички. Те никого не са го предавали. Е, има и верижно моногамни политици.
Такава група бавно формира около себе си и Надежда Михайлова. Ако не беше така, никой нямаше да я критикува, че НИС е слаб, безличен и т. н.
Едно от малкото умни неща, които се случиха във вторник, бе отказът на ръководството да иска изключването на Димитър Абаджиев.
На тоя хал само това им липсваше.
Тъй, тъй, проветряват те, когато бай Кольо Николов отвори прозореца 