|
Битката засега ще се решава в Конституционния съд,
пред който 61 разноцветни депутати (без СДС) де факто атакуваха по-нататъшното началстване на Григоров. Формално народните избраници поискаха да им се разтълкува чл.129, ал.2 от основния закон, че председателите на ВКС и ВАС, както и главният прокурор, се назначават за срок от 7 г. без право на повторно избиране. И изрично настояха да се отговори какво става при "предсрочно прекратяване на мандат". А на практика поискаха от КС да каже дали не е време Григоров да си ходи, без да си изкара 7-те години докрай - понеже е заел мястото на предсрочно напусналия Румен Янков.
Казусът само на пръв поглед е увъртян. Всъщност нещата са прости. Мераците за отстраняването на шефа на ВКС не са от днес -
Григоров отдавна боде очите с твърдите си сини пристрастия
Което, логично, не отърва на мнозина - червени, жълти, ДПС. Сиреч на всички без СДС. Пък и, вярно, не е редно един от тримата най-властни в Темида да е вързан с партия - забраняват го и конституцията, и законите. Друг е въпросът, че без тези "връзки" и най-великият юрист няма как да се възкачи на подобен пост. Нищо, че по принцип властите са разделени и съдебната се води независима. Публична тайна е, че кадрите (като всичко останало) се решават от конюнктурата. И политиците траят, докато човекът им отърва. Така или иначе, подгонени от конюнктурата или от нещо друго, депутатите се задействаха. И провокираха първото за годината дело в Конституционния съд.
Тук възникват няколко въпроса - правни и не дотам. Да започнем с правото.
Къде всъщност е проблемът?
Първо, в мандата. В основния закон наистина пише, че председателите на върховните съдилища и главният прокурор имат 7 г. мандат. И се забранява повторното им избиране на длъжността. Но не се казва дали мандатът важи във всички случаи - дори и ако предният началник е напуснал поста предсрочно. На това залагат сега народните избраници и молят КС да осветли луфта.
Депутатското питане има известни основания. От 1992 г. до 1994 г. Иван Григоров бе председател на единствения тогава Върховен съд и получи 7 г. мандат. През 1994 г. обаче общото събрание на ВС го избра за конституционен съдия от съдебната квота. Така Григоров отиде в КС и трябваше да изкара 9 г. там - т.е. да напусне през 2003 г. Шефското място във ВС пък зае Румен Янков. През 1996 г. Върховният съд бе разделен на две - на Върховен касационен и на Върховен административен съд. За председател на ВКС бе избран отново Янков, ВАС се оглави от Владислав Славов (дотогава зам.главен прокурор). От този момент нататък Янков и Славов подкараха нови 7 г. мандат. За Славов това не бе проблем, но за Янков упорито се шушукаше, че е уязвим заради забраната за повторно избиране. Казусът обаче така и не бе изложен пред КС и вербално приключи по кьошетата на Съдебната палата.
През 2000 г. Янков на свой ред бе избран за конституционен съдия от съдебната квота и се оттегли от началничеството над ВКС. Григоров пък напусна Конституционния съд и отново бе избран за председател - този път на Върховния касационен съд. Канейки се да шефства до 2007 г.
Дилемата, поставена сега от депутатите пред КС, е: наистина ли мандатът на Григоров изтича през 2007 г. или той довършва този на Румен Янков? (И, вероятно, дали при Григоров не е нарушена забраната за повторно избиране.) Ако е вярно второто, Григоров моментално трябва да сдаде началството над ВКС. Защото мандатът му ще е изтекъл в края на 2003 г. Така постът ще се оваканти за някой "по-свой човек".
Отсега е ясно, че тезите по спора са две
Първата очевидно ще заложи на практиката на КС и ще
поизтупа от прахта решение N 8 от 21 септември 2000 г. по конституционно дело N 9 от 2000 г. Тогава Конституционният съд се занима със сходен, но не същия, проблем пак по искане на депутати (49 на брой) от 38-то НС. Питането бе за мандата на конституционните съдии. А конкретният повод - кога изтича мандатът на съдията Станислав Димитров, заместил през 1992 г. починалия Иван Първанов от парламентарната квота. Вариантите пак бяха два - през 2000 г. (ако се доизкарва мандат, защото първият състав на КС встъпи в длъжност през 1991 г.) или през 2001 г. (ако мандатът на Димитров е личен).
През 2000 г. с 8 на 4 гласа конституционните съдии разтълкуваха, че в този случай колегата им Димитров довършва мандата на починалия си предшественик. Като основен аргумент посочиха, че КС е колективен орган, съставен от 3 квоти - на президента, парламента и съдебната власт, чийто състав, по конституция, се обновява на всеки 3 г. Затова е редно предсрочните смени да не засягат принципното обновяване на съда. Обратното би означавало да се наруши и заложеният при избора на съдиите баланс между трите власти и да се допусне една от тях да овладее КС. Същият мандатен принцип трябва да се спазва и при предсрочно напускане на президента, депутат или член на Висшия съдебен съвет, отсякоха тогава от КС.
По ирония на съдбата един от четиримата на "особено мнение" (сиреч "против") по това тълкуване е Иван Григоров. Без, вероятно, да подозира, че след години ще се оспори и неговият пост.
Та противниците на Григоров ще се опитат да приложат тълкуването от 2000 г. и по въпроса за мандата на шефовете в съдебната власт.
Но ще има и други, с различни аргументи. Например че за разлика от конституционните съдии, председателите на върховните съдилища и главният прокурор не се избират по квоти, а само от Висшия съдебен съвет. Мандатът им не е обвързан с обновяването на колективен орган и затова е личен. Юристи вече подсказват и друг сериозен довод в тази насока - какво става, ако някой от тримата големи в Темида почине или подаде оставка и какъв мандат ще кара неговият приемник? Според болшинството юристи, до които се допита "Сега", при това положение новият шеф на ВКС, ВАС или главен прокурор има правото да заема поста 7 г. Другото би било ревизия на конституцията.
Тези доводи "за" и "против" тепърва надълго и широко ще се дискутират от наскоро обновения КС. Но изходът от спора може да се прогнозира отсега -
Григоров ще спечели
Така стигаме до втория въпрос - за разпределението на силите в обновения КС. Доскоро, макар и негласно, в повечето случаи там надделяваше мнозинството на т.нар."сини" гласове". Сега партийностите са доста поразмити - доскорошният шеф на КС Румен Янков, новите член Владислав Славов и професорите Емилия Друмева и Мария Павлова трудно могат да се отъждествят с партийни пристрастия. Практиката показа, че пристрастията по тази линия рядко вземат връх и у други съдии. Така че битката в КС надали ще е партийна. И по-скоро ще се решава по линия на съдебните противоборства и перспективи. Ако решението на КС ще е против Григоров, това означава
да се засилят позициите на главния прокурор Филчев
Недоразуменията между двамата са публични от известно време насам (най-вече откакто обвинителите попрекалиха с подслушванията на сини кадри и самия Григоров). Аргумент в тази посока е и слухът, че Филчев е пуснал фитила на депутатите за питането пред КС. Убеждавайки ги, че докато Григоров ръководи върховните съдии, нито един от СДС и най-вече Костов няма да бъде осъден.
Освен преценката дали да подкрепят Филчев, 12-те от КС вероятно ще си дадат сметка и за друго - кой ще е вероятният наследник на Григоров и какви кадрови рокади ще предизвика това. Наследникът, чува се, още не е окончателно определен. Но за поста, например, се спряга включително и името на вътрешния министър Георги Петканов. Което надали особено радва съдебната общност. Разиграват се и сценарии, при които (при победа) Филчев ще се пробва да стане шеф на Върховния административен съд и така да си осигури тепърва още 7 години началничество в Темида (мандатът му на главен прокурор изтича през 2006 г.). За обвинител N1 при тази ситуация щял да бъде подкрепен някой близък на жълтите кандидат, може и министър.
При това положение се натрапва прогнозата, че Румен Янков, а покрай него и Владислав Славов, Живан Белчев, Стефанка Стоянова (докладчик по делото) няма да подкрепят претенциите срещу Григоров. За Янков това би означавало да признае и някогашна собствена незаконност като шеф на ВКС (най-малкото заради повторния мандат). Твърди се, че Славов засега смята да се приобщи към Янковото лоби - Белчев и Стоянова. Като прибавим към четиримата и гласовете на Васил Гоцев, Неделчо Беронов и, вероятно, Маргарита Златарева (по синя линия) атаката срещу Григоров е обречена. Защото решенията и определенията на КС се вземат с гласовете на повече от половината съдии - т.е. със 7 гласа. Противниците му не могат да съберат толкова. Пък и правните аргументи май са в обратната посока.
Какво ще стане оттук нататък?
Ще се мерят сили във Висшия съдебен съвет. Там, очевидно, Григоров вече няма предишната власт. Но и никой не владее изцяло съвета. Филчев разполага със сигурни 5 гласа (толкова са прокурорите барабар с него) и с евентуалната подкрепа на още двама-трима. Това (7-8 гласа) не е достатъчно за най-важните кадрови избори - предстоящият е на шеф на Върховния административен съд. Той може да бъде избран с вота на минимум 17 от членовете на ВСС. Толкова и в този съвет няма да спечели никое лоби. Което пък вероятно ще предизвика все още управляващото мнозинство за n-ти път да коригира съдебния закон и да намали мнозинствата при този избор. Но и тогава битката за надмощие ще е люта и с непредвидим резултат.
Важни са и назначенията на около 800 съдебни шефове на апелативно, окръжно и районно ниво, които трябва да станат до март. Там гласуването е с обикновено мнозинство - 13 гласа. Също трудно постижими.
С други думи - съдебната власт е в цайтнот. Време е нещата да се пораздвижат. Но как ли?
|