|
Актуалният спор дали Европа да премине на 2 скорости отново, означава, че България ще бъде внимателно наблюдавана към чий лагер гравитира. От една страна са Франция и Германия, които са в основата на идеята, че разширена Европа ще функционира по-добре, ако група страни (американците биха казали - една "Коалиция на желаещи") отидат по-далече от другите в определени области. На другия полюс са Великобритания и особено Испания, които в общи линии успяха да убедят новопостъпващите членки страните от десятката, че идеята е скандална и е отстъпление от традиционната идея за единна Европа.
Спорът намира изражение и на ниво европейски институции. Председателят на Европейската комисия Романо Проди напоследък неуморно призовава европейците да не се страхуват от идеята за Европа на две скорости. Проди обича да казва, че "Европа не може вечно да се движи със скоростта на най-бавния вагон". В действителност, разбира се, всеки влак се движи точно със скоростта на най-бавния (както и на най-бързия) вагон. Така че не става въпрос за скорост на вагоните, а за това, че в някои вагони
някой дърпа аварийната спирачка
Проди просто иска да каже, че влакът трябва да може да продължи да се движи въпреки това.
Председателят на Съвета на ЕС обаче - през започващото шестмесечие това е премиерът на Ирландия Бърти Ахърн - е твърдо в лагера на Лондон, като настоява, че "мисията на Европа е всички да вървят заедно".
Дебатът дали Европа да бъде на една или две скорости всъщност маскира съвсем друг спор. Европа отдавна е поне на 2 скорости. В еврото например членуват част от страните от Евросъюза - тези, които могат да покрият критериите и които пожелаха да сменят националната си валута с еврото. В шенгенското пространство пък членува тази част от страните, пожелали да участват в него на този етап. Договорите от Амстердам и Ница дадоха възможност за такива изключения от някои общи политики на ЕС, както и за "засилени сътрудничества" в други области. Ако бъде приета, новата конституция няма да промени това - Великобритания например си гарантира право на вето в областта на данъчната и външната политика. (Впрочем, Париж и Берлин си мислеха, че ще бъдат "по-равни сред равните" и за тях наказателните санкции за несъответствие с критериите за общата валута няма да се прилагат, докато Комисията преди дни не сезира Европейския съд в Люксембург.)
Проблемът е може би в това, че в случая с еврото и с шенгенското пространство останалите отвън са малцинство - за Шенген това са Великобритания и Ирландия, за еврото - същите страни, плюс Дания и Швеция. За общата отбранителна политика на ЕС се оформи
малоброен авангард
- Франция, Германия, Белгия, може би и Люксембург. Това е съвсем нова ситуация за Евросъюза, който трябва да реши дали да се остави да бъде воден от авангард на малцинството.
Наистина темата за малцинствата и мнозинствата става все по-сложна. С разширяването някои мнозинства ще станат малцинства. След 1 май страните от Еврозоната според системата за гласуване от Ница ще се превърнат в малцинство. Ако по-нататък влезе в сила европейската конституция във вида, предлаган от Конвента, това ще бъде избегнато, тъй ще се гласува по системата за "двойно мнозинство" (бройка на страните и сбор от населението) - страните от еврозоната са силно населени.
Важно е и как ще еволюира позицията на новите членки, повечето от които войната срещу режима на Саддам в Ирак дисциплинира и вкара в орбитата на Лондон.
Разбира се, Париж и Берлин могат да засилят сътрудничеството помежду си и извън рамките на Евросъюза - по същия начин, като създаденият през 1985 г. Шенген допреди 4 години не беше част от ЕС, а беше институционно свързан с Бенелюкс. Очевидно е също така, че такава формула едва ли би задоволила амбициите на Ширак и Шрьодер, които, без да питат другите обявиха, че техните страни са "мотор на Европа". Но източноевропейците най-добре знаят, че
двутактовите мотори са калпави
България и Румъния са особен случай. Влиянието на Париж и Берлин върху тях може да се окаже по-успешно, тъй като те още не са уверени, че ще влязат в ЕС на уречената дата, и ще бъдат склонни да лавират. Подобно на ситуацията около сглобяването на американската "Коалиция на жалаещите", важен е не размерът на държавата, а примера, който тя дава. Словения също е малка държава, но тя остана извън американската коалиция и би могла да бъде ценна придобивка, ако се включи в европейската отбранителна ос.
За България и Румъния, които са най-бедните страни сред 12-те членки на петата вълна на разширяването, "Европа на две скорости" означава обаче и друго - опасност от втора категория членство. Тя би произтекла от възможни реформи на Евросъюза в периода до 2007 г. (или по-сигурно казано до датата на присъединяването ни), както и от съкращения в бъдещия бюджет на Евросъюза, които биха подменили единия от принципите на общността - солидарността - с неизвестно какво.
Поляците, на които у нас мнозина симпатизират заради тяхната борбеност,
предизвикаха ужасна криза в ЕС,
на която основна жертва можем да станем ние. Два дни след провала в Брюксел на Междуправителствената конференция на 13 декември, Германия, Франция, Великобритания, Холандия, Австрия и Швеция изпратиха писмо до Европейската комисия, в което поискаха замразяването на бюджета на Евросъюза за следващия бюджетен период - 2006-2013 г., на сегашното му равнище. Така шестте богати страни натриха носовете на Испания, която е най-голям получател на европейски субсидии, както и на Полша, която ще се превърне в такъв от началото на членството си на 1 май 2004 г. Според неназовани дипломати, цитирани от "Либерасион", Париж и Берлин си задавали въпроса:
защо да плащаме на страни, които не споделят нашата визия за бъдещето на ЕС?
"Таванът" на бюджета на ЕС е фиксиран на 1,24% от брутния национален доход на страните-членки. В действителност обаче досега разноските не са надминавали 1%. Именно този нов таван от 1% да стане правило искат шестте. Освен това те са се погрижили новите членки да не получат парични потоци от структурните фондове, както получиха в миналото Испания и Португалия. Богатите предлагат сегашните регионални помощи да бъдат премахнати и на тяхно място да се финансират научните изследвания, както и проекти, които осигуряват растеж. В тези области са силни развитите държави, а не кандидатките. Помолен да коментира писмото на шестте, председателят на Европейската комисия Романо Проди каза: "Само с 1 процент от брутния доход просто няма да бъде възможно да направим това, което новите членки очакват от нас."
В средите на Евросъюза и особено сред християндемократите вече се надигат гласове
да не се "насилва" разширяването
с присъединяването на България и Румъния. При един орязан бюджет още по-големи противници на присъединяването на София и Букурещ ще станат нашите другари от бившите соцстрани.
И нека не си правим илюзии: при запазването на правилата от Ница (при продължаващ блокаж на Евроконституцията) приемането на България и Румъния ще осигури блокиращо мнозинство на бедните, което богатите съвсем естествено биха искали да избегнат. Кой е луд да приема тогава България и Румъния? Нашата страна би трябвало да стиска палци (друго не ни остава, защото не сме участник в Междуправителствената конференция - МПК) - за приемането на Евроконституцията. Впрочем, ако приемането й се проточи, щом подпишем договора за присъединяване през 2005 г., би трябвало да станем член на МПК.
Системата от Ница, която ще действа, докато бъде приета Евроконституцията, може да се окаже опасна. Ако утре Исландия реши да се присъедини към ЕС, което впрочем е напълно възможно, защото исландците са съгласни, ще трябва да се преправя цялото разпределение на гласовете, да се търси нов (невъзможен) компромис между 25 членки.
Но дори и засега би било парадоксално, ако България тръгне да гравитира около противниците на Евроконституцията и оста Лондон-Варшава-Мадрид, очевидната противотежест на оста Париж-Берлин. Друг е въпросът, че
Лондон е много по-активен от Париж
спрямо София в двустранен план, даже понякога имаме чувство, че британците са ни "поели шефство". Лондон несравнимо по-успешно от Париж прокарва тезите си в българското "обществено пространство". Удар в десятката беше и британският демарш пред Либия от името на ЕС заедно с Холандия, във връзка с делото на нашите медици в Бенгази. Неотдавна представители на британското Външно говориха пред български журналисти и в прав текст казаха, че тяхната страна няма нищо против България да продължи да експлоатира блок 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" и след 2006 г., но Германия е тази, която ни прави кал. Да, британците се правят на "готини" вуйчовци, а французи и немци приличат на строги настойници.
Освен обстоятелството ще има ли смяна на гвардията в Белия дом, колкото и да звучи невероятно, голямо е значението за нас и за нашето присъединяване от резултата на референдума за еврото, който вероятно ще се проведе във Великобритания вероятно в средата на 2005 г. Ако Лондон приеме европейската валута разделението на Европа ще може да бъде постепенно преодоляно. Това е добрият вариант за нас - стратегическото помирение между големите в Европа. Защото всъщност изобщо не става дума за спор дали Европа да бъде на 2 скорости, а дали Европа да има 2 полюса. Строго погледнато, ако наистина говорим за скорости, е повече от ясно - няма да минем без бавната скорост, тя е важно улеснение за новопостъпващите. Ние сме малка страна, можем сравнително бързо да се адаптираме и да преминем на по-горна предавка. В средносрочен план, както казват в Брюксел.
