След злополуката в металургичния комбинат "Кремиковци" съвсем логично възникнаха два въпроса - доколко безопасни са условията на труд и чии интереси защитават синдикатите - на работниците или на работодателите? Първият въпрос бе надълго и нашироко дискутиран. Вторият остана на заден план, макар че е не по-малко важен. Особено след като стана ясно, че КНСБ и "Подкрепа" са договорили доста облаги в комбината, а работниците се оплакаха от лошите условия на труд. Шефът на Националния синдикат на металоработниците в България Красимир Митов в прав текст обвини двата профсъюза, че са виновни за инцидента, при който загинаха 3 души, тъй като нищо не са направили за защита интересите на трудещите се в "Кремиковци". Той обясни, че профсъюзите са купени с лавки, хижи и столове, щедро предоставени им от директора на "Кремиковци" Валентин Захариев при приватизацията на комбината преди 2 години. Позицията му би минала за принципна, ако в продължение на 7 години, до септември 2003 г., Митов не оглавяваше федерация "Металици" на "Подкрепа". А се разприказва, едва след като бе изхвърлен оттам.
Факт е, че
профсъюзите нямат особено добра слава в "Кремиковци".
"От около година КНСБ няма членска маса в "Кремиковци", има само профсъюзни лидери", разказва работник с над 10-годишен стаж. Той, както и почти всички работещи в комбината, отказва да си каже името и да бъде сниман, за да не бъде уволнен. Доскоро е членувал в КНСБ, защото това е бил единственият начин да получиш допълнителни пари за отпуската си през лятото. За миналата година сумата е била 208 лв. До пролетта на 2003 г. профсъюзният членски внос се е удържал от заплатата по ведомост. След това обаче собственикът на предприятието отказал да прави това, а желанието на работниците да дават пари на синдикатите охладняло. Особено след като станало ясно, че екстрата - пари за отпуска, ще се дава на всички под формата на 13-та заплата.
КНСБ обаче продължава да счита близо 3800 души от трудещите се в "Кремиковци" за свои членове. Федерация "Металици" дори взела специално решение работниците да не бъдат изключвани заради неплатен членски внос. Друг е въпросът дали самите работници желаят да са профсъюзни членове.
"От членството в синдикатите няма полза. На единия профсъюз дадоха лавките, на другия - почивните станции. Те просто си гледат бизнес интересите", казват работниците. Те твърдят, че след като синдикатите взели лавките в завода и се въвела купонна система, цените на продаваните хранителни стоки станали с по 2 лв. по-високи, отколкото в магазините в центъра на София. От 1 години няма купони, но пък дневният порцион за храна е намален от 3,70 на 2,70 лв.
Осигуряването на предпазни средства за работниците също е под всякаква критика. Тези, които работят с горещи метали, получават нови обувки на 3 месеца. Останалите обаче не са виждали подобна екстра от 3 години. Някои даже си носели маратонки от вкъщи.
Работниците недоволстват, че
КНСБ и "Подкрепа" не реагират и при бавенето на заплатите.
Според друг профсъюз - "Промяна", в техните колективни трудови договори е предвидено и забавяне на възнагражденията. "Не мисля, че има такава клауза", коментира не много убедено председателят на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. Факт е обаче, че заплати в "Кремиковци" не са плащани от октомври. След инцидента започнало изплащане на аванси и пари за храна. Били замразени и планираните съкращения. Работниците твърдят, че през последните 2 години нямат и застраховки. Поне пострадалите при трудови злополуки не са видели и лев.
Заради всички тези проблеми работниците не виждат смисъл от членството в синдикатите. Те не са се включили и в националната стачка на КНСБ и "Подкрепа" през ноември миналата година. И са измислили друг, по-оригинален, начин на протест. "Когато заплатите се забавят за пореден път, поздравяваме директора Валентин Захариев по радио "Сигнал+" с песента "Умри, умри". Той пък ни отвръща с парчето "Имам 100 живота", разказват металурзи. Те са толкова разочаровани от синдикатите, че не се изкушават нито от изгодните СИМ карти, уредени от "Подкрепа", нито от новогодишния подарък на КНСБ - часовник.
Няма нищо лошо в това да уреждаме по-евтини телефонни разговори за членовете си, коментира лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев. Така се правело по цял свят - големите синдикални организации предлагали пакети от всевъзможни услуги на своите членове.
Централите на двата големи синдиката твърдят, че нямат отношение към стопанисването на лавки, столове, ресторанти, хижи, почивни станции. "Федерациите ни са самостоятелни юридически лица и могат да разкриват фирми, да наемат или купуват каквото сметнат за добре без да се отчитат пред нас", единодушни са ръководствата на КНСБ и "Подкрепа".
Това обаче не е точно така. И двете централи
отдавна не са синдикати в класическия смисъл на понятието.
Те са акционери във фирми, което автоматично ги поставя в ролята на работодател. И е очевиден конфликт на интереси с техните функции на защитници на правата на трудещите се.
В това отношение "Подкрепа" е по-скромна. Единствената компания, в която тя участва, е едноименната Осигурителна синдикална каса, чиято дейност е замразена. "Изчакваме едни разговори с Канада, където сходна структура проявява интерес за съвместна работа. Аз съм председател на борда, естествено на обществени начала", разяснява Тренчев. До 1996 г. компанията се занимавала със застраховане.
"Подкрепа" има акции за 200 000 лв. в "ДеметраГея", която ще произвежда отоплителни системи с висок коефициент на полезно действие. Акциите били дарени на профсъюза от собственика на фирмата, който е и изобретател на системите. И там Тренчев е председател на борда на обществени начала. В момента централата на синдиката се отоплява с генератори на фирмата.
"Подкрепа" участва и в пенсионните фондове "Съгласие" и "Закрила". Дружествата сами поканили профсъюза, защото много от членовете на синдиката били осигурени там.
Синдикатът поддържа и трудова борса, чрез която от време на време изпраща свои членове на гурбет. Досега за САЩ са заминавали предимно електротехници по програмата за обучение и квалификация. Последната кампания е по набиране на медицински сестри и учители за работа в САЩ. До момента близо 200 души са подали документи, но проблемът е, че почти никой от тях не говори достатъчно добре английски.
"Всичко е на обществени начала не смесваме синдикализма с работодателството пряко", твърди лидерът на "Подкрепа". Структурите на синдиката имали по някоя друга търговска фирма, за да вързват бюджета си. Според Тренчев компаниите не били много - около 5-6, и не генерирали кой знае какви средства.
За разлика от "Подкрепа"
КНСБ се е развихрила при регистрирането на фирми.
Най-голямата е "ТК-холд", както е новото име на бившия приватизационен фонд "Труд и капитал". В момента КНСБ държи официално около 1% от дружеството, което има общо около 100 000 дребни акционери. Председател на съвета на директорите е зам.-шефът на профсъюза Пламен Димитров. Фондът бе създаден по време на първата вълна на масова приватизация с лозунга, че ще купи акции от предприятията, за да ги спаси от ликвидация. Мнозина повярваха и "Труд и капитал" се нареди в първата петица по набран капитал. Това му позволи да придобие солидни пакети акции в някои от апетитните фирми. На други места влезе чрез РМД и управление на преференциалните акции, полагащи се на работниците. Схемата обаче има един основен недостатък - тя осигурява собственост, но не и свеж капитал за инвестиции. Затова и повечето предприятия скоро изпаднаха в кома, а работниците се оказаха в капан - не върви да протестираш срещу самия себе си. В момента "ТК-холдинг" участва в около 30 предприятия от различни отрасли - производство на водомери, на сглобяеми къщички и др., в които се трудят около 10 000 души.
КНСБ е съучредител на пенсионен фонд "Доверие", сега държи около 10% от акциите. Председател на надзорния съвет е друг зам.-председател на синдиката - Иван Кокалов, а в управителния съвет участват изпълнителният секретар Недка Колева и зам.-председателят Николай Ненков. Някои от структурите на КНСБ също участват в пенсионни компании. Синдикатът на българските учители на Янка Такева например участва в пенсионен фонд "Нютон сила".
КНСБ има и свои търговски дружества. Едно от тях е "Синди привантива". То е 100% на КНСБ и се занимава с експертизи в областта на безопасните условия на труд. Предлага и услугата трудова медицина, която е задължителен за всички работодатели от началото на тази година. Управител е бивш експерт на конфедерацията - Георги Атанасов. Дружеството издава и литература за безопасните условия на труд.
"Синди тур" пък, която също е 100% собственост на КНСБ, се занимава с организация на конференции, семинари и туризъм. Няма лиценз за туроператор, но работи по договор с различни туристически фирми. Управителят й е също бивш експерт на профсъюза - Николай Миладинов. Синдикатът използва фирмата, когато организира национални и международни конференции.
КНСБ имаше идея да създаде и консултантски бюра за започване на малък и среден бизнес, но не успя. Все още не е заработила и идеята "синди лизинг" за продажба на лизинг и на преференциални цени на бяла и черна техника на членове на синдиката.
Конфедерацията има участие и в няколко неправителствени организации - Институтът за индустриални отношения и мениджмънт, който се занимава с курсове за квалификация и преквалификация, Колежът за работническо обучение, сдружение "Да запазим децата", "Общество за всички" и др. Общо над 10 неправителствени организации.
"Много от фирмите, които се водят на името на КНСБ, вече не съществуват, взели сме решение за тяхната ликвидация. Не помня колко са точно, навремето Кръстьо Петков ги е създавал. Но по-миналата година, когато се промени Търговския закон и трябваше да се вдигне капитала на всички, трябваше да се извърши служебна ликвидация на тези, които не успеят да намерят пари. Очаквахме съдът служебно да ги ликвидира, но не зная защо това не беше направено и сега те стоят в АПИС на името на синдиката", обясни зам.-председателят Пламен Димитров.
В метаморфозата на синдикатите няма нищо нелогично.
В частните фирми те никога не са имали особени позиции. В приватизираните предприятия ролята им с всяка изминала година намалява. Просто частниците не са склонни да се поддават на натиск и да харчат пари за щедри социални прищявки. Работниците пък предпочитат да пазят работата си дори с риск за здравето и живота си, а не да рискуват местата си заради синдикални искания, колкото и справедливи да са те. Ако искат да оцелеят, профсъюзите трябва да намерят друг източник на приходи, освен от членски внос. И друг начин да привлекат нови членове. Проблемът е, че те са доста "разглезени" от властта, която имаха в държавните предприятия, и доста "развратени" от новите, частни собственици на предприятията, които си "купуват" спокойствие в началото с щедри подаръци към синдикалните федерации. И когато рогът на изобилието секне, профсъюзите се оказват низвергнати и от работодателите, и от работниците.
|
|