|
| ВИЗИТКА |
- Честно казано никога не съм мислел, че ще съдя някого в живота си, а най-малко политик от неговия ранг. Та той дори е бил вицепремиер на държавата. Но достатъчно дълго време го чаках да се издължи по договора, който подписахме. Заведох делото на 28 ноември 2002 година, а изборите бяха през лятото на 2001 г. Може би ако Евролевицата беше влязла в парламента, щях да си получа парите.
- Защо мислите така?
- Защото с него лично съм работил от много години и дори с малки забавяния на плащанията през годините, той е бил коректен. Пях за него на изборите през 1994 година. Тогава формацията му не влезе в парламента, но с много голямо закъснение от половин година той се издължи. През 1997 година пях за Евролевицата. Тогава партията влезе в парламента и нямаше никакви проблеми, платиха си след кампанията. Сега не влязоха и не си плащат.
- Защо се съгласявахте да пеете за него, след като и преди не е плащал навреме? Само за пари ли става дума?
- В повечето случаи съм като кучетата. Искам да бъда верен на някой, на нещо. Не става дума само за пари. Ако беше така, имах по-добри предложения през годините. Мисля си, че е редно и морално, когато един певец започне да пее за една политическа сила, да продължи.
- След този случай разочароваха ли ви политиците до такава степен, че да спрете да пеете за тях?
- Не. Не съм спрял да пея за политически кампании. На последните местни избори пях за Стефан Софиянски, за кмета на Пловдив Иван Чомаков и за бившия кмет на Пазарджик Иван Колчаков. Но бях убеден, че те са правилният избор, че могат да се справят с управлението на града. Не бих пял за човек, който не ми е симпатичен, независимо какви пари ми дават. Това важи донякъде и за политическа партия.
- За коя партия не бихте пял?
- Няма да я назова. Вижте, на всички вече е ясно, че политиците не ги интересуват толкова принципите, всичко е свързано с това да имат някаква изгода. И е наивно да се мисли, че влизат в парламента, за да работят за народа. Пълни глупости. Живеем не добре, даже по-зле, а на тях като че ли не им пука.
- Няма ли политик в момента, за когото смятате, че работи за страната?
- Някои са ми симпатични, но дали вършат нещо е отделен въпрос. Някои не афишират работата си в медиите, може би именно те работят за страната си. Но аз научавам информацията от медиите. Нямам лични наблюдения и не бих могъл да бъда обективен.
- Нищо, кажете субективната си оценка.
- Например навремето Мони Паси, спомням си, беше много луд човек. Казвам луд в добрия смисъл на думата. Той правеше големи събирания, в някакви казани ядяхме чорби. Такова беше времето. Сега какво толкова прави той не мога да кажа, защото не съм запознат с нещата. Знам само, че 1989-1990 г., когато той за първи път спомена НАТО, всички му се смееха, а сега по времето на неговия мандат страната ни ще стане член на НАТО. И се радвам за това. Мисля и, че когато това стане, той ще бъде един от най-щастливите хора.
- А какво мислите за премиера?
- То само отрицателни неща се говорят за него. Няма да направя изключение. Наистина нямам информация за него. Може пък наистина да работи човека. Но лошото е, че това не се усеща.
- Преценете работата на управляващите по собствения си живот.
- Не се чувствам добре. Виждам, че и хората около мен не са добре. След като не усещам подобрението, сигурно няма такова. А може би трябва да изчакам още 5 или 10 години. Но аз чакам от 1990 година и за съжаление не става по-добре. Аз не се чувствам по-добре, даже напротив - ставам по-зле, имам предвид работата си. Така че може да ми е много мил и симпатичен този човечец, но аз не се чувствам добре.
- А по времето на кое управление се чувствахте най-добре?
- По времето на предишното управление ми се струваше, че нещата започваха да се оправят. Но всичко, което се извади след, това ме разочарова.
- Кое по-точно?
- Скандалите с корупция. Ами всичките РМД-та нали бяха направени точно с тази цел. Така че имах вяра в първите две години от управлението, след това се разочаровах. А много вярвах на Иван Костов.
- А на Симеон Сакскобургготски вярвал ли сте?
- В началото и аз бях от тези, които повярваха. Казах си - идва един човек с друг манталинет, възпитание, необременен от нашите глупости. Но той явно се сблъска с тези глупости и не може да се оправи. Може би има страхотно желание, но просто нещата не се случват, не се оправят.
- Как живее един български музикант днес?
- Ами аз живея под наем. Имам съпруга, малко дете на година и девет месеца. От 22 години живея в София под наем. Имал съм навремето някаква възможност да си купя апартамент, но в последните 14 години това ми бе невъзможно. Музикантите живеят у нас зле. Ако някой каже друго, ще излъже. Някои от тях дори работят извън призванието си, за да преживяват. Дано не ми се случи и на мен. Затова и парите са едно от нещата, заради които се съгласяваме да пеем за политици. Това е работа.
- А кога у нас музикантите ще пеят за кауза, както например колегите ви от други страни се обединиха срещу войната в Ирак?
- Ние пяхме за кауза. Това стана още в началото на 1989- 1990 г. Новината за падането на Тодор Живков научих в Русия. Тогава работех там и се върнах в България. И тогава ме откриха от СДС, за да изпея една песен на големия митинг в София, която беше записана през 1987 г. Тя се казва: "Слушайте хора". Текстът беше: "Слушайте хора, елате да спорим вън от уютните къщи. Че вече е време в ръце да се вземем, да не бъдеме същите". Тогава нямаше никой от всички тия хора изпълнители, които после бяха на големия плакат на СДС, освен Вили Кавалджиев. Нямаше други. Но в един момент Стенли беше забравен.
- Пак говорим за партия, а аз питах за друго. Какво трябва да се случи, за да се обединят музикантите и да пеят за кауза?
- Може би трябва някой да ни организира. Ние не сме например като актьорите. Те имат съюзи, организации. Ние нямаме. А може би те и като хора са по-организирани от нас. Ние може да се продадем и за жълти стотинки, докато повечето от актьорите едва ли биха го направили. Някой, нещо трябва да ни обедини. Лошото е, че това обединение няма да стане, а и едва ли ще донесе нещо кой знае какво. Просто вече никой няма да повярва на някакво такова събиране на нашата гилдия. Достатъчно са гладни всички, за да тръгнат да осъществяват идеята на някой си. Всеки се спасява поединично, за съжаление.
