Дискусията в СДС постигна точката на кипене, характерна за тази партия. Тази "точка" може най-лесно да се обозначи с най-българското възклицание: "Ще те съдя".
Изобщо сините (понеже редиците им изобилстват на адвокати) винаги са имали кверулантен уклон. Само да си спомним няколко шедьовъра:
- от тези среди излезе твърдението, че Българската православна църква не съществува (понеже е пропуснала да създаде някаква папка в юридическа кантора).
- пак оттам дойде сензационното твърдение, че у нас не е имало БКП (всемогъщата някога организация е била небрежна - не се е регистрирала примерно в районния нотариат, ако съществува подобно нещо).
- върхът на сладоледа дойде във връзка с др. Тодор Живков. Някакви обявиха, че той не е бил държавен глава! Старецът между другото реагира на това почти трогателно: "Кажете ми бе, кой беше държавен глава!? Кой!?"
- има и световен рекорд: син депутат се ангажира пред европейски форум с твърдението, че България не съществува в юридическия смисъл на думата!
Така че сегашната фигура
"СДС съди СДС" е просто една чудесна завършваща ирония.
С каквито историята изобилства и които обикновено маркират края на нещо фундаментално. (Хегел нарича това "ирония като че ли" и се позовава на случая с един нисък човек, опитал се да превземе целия свят и завършил дните си на мъничък остров сред океана).
Но неприличната (поне в моите очи) препирня при "сините" само скрива от погледа главния им проблем. Шумната остра дискусия се води психологически плахо, и то ето защо:
Привидно се спори по въпроса за съюзника. Едните ("прогресивните сили") казват, че СДС трябва да намери съюзници, за да спре БСП от власт догодина. Другите ("ретроградите") твърдят, че това е не повече от опит СДС да се съюзи с "ченгетата и скрити комунисти".
Виждаме ясно, че и двата отбора
търсят легитимация през загиващия двуполюсен модел.
Тоест не се различават по същество, не предлагат нещо ново освен стилистика.
Работата е там, че още преди 14 години СДС възникна и се легитимира не чрез проект за бъдеще, а чрез война за минало. Още на кръглата маса се установи практически пълен консенсус за бъдещето на България: пазарна икономика, демокрация, интегриране в Европа. Легитимацията на СДС като нов елит протече през категорията "45 години", през много остра дискусия какво и що е било, кой е виновен и т.н.
Завръщането на биполярния модел би могло да стане само през тази врата. Ако бъде възкресен спорът за миналото.
Защо обаче това по принцип не би могло да стане? Съвсем не защото "българите се умориха от този спор за миналото". А защото се натрупа ново минало!
Вече имаме не само проблем за "онези 45 години", но и въпрос за "тези 14 години"!
И омразата на народонаселението към последните е решителна, окончателна и много голяма.
Но
сегашните лидери на СДС просто не са в състояние
да проведат подобен разговор. По много причини, включително и биографични.
Ето защо известно време ще гледаме не трагедия, а фарс. Докато се появи някое младо момче или момиче, което поне има формалното право да се изказва по проблема. Защото най-умното, което досегашните лидери могат да направят тук, е да замълчат и да се опитат поне известно време да не привличат вниманието на потърпевшите.
-----------------
Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org
За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-bbss.com
|
|