---------

Георги и Даниела имат тайна връзка. Двамата живеят в софийското с. Трудовец, имат семейства, жената дори има 5-годишен син. Но любовта и страстта се оказват по-силни - те намират начин да се срещат в приятелски апартамент в Ботевград. Никой от близките им не подозира, че са любовници. Разбират едва след като Даниела, бременна във втория месец, е убита жестоко. Трупът й, горен и нагризан от кучета, е намерен край с. Рашково. Няма очевидци и свидетели, но всички улики водят към Георги. Пред Софийския окръжен съд мъжът твърди, че е невинен. Според магистратите обаче има доказателства, че той е виновен за умишлено убийство по мъчителен начин и с особена жестокост. СОС осъжда Георги на решетки до живот.

-------



През лятото на 2000 г. Георги моли приятеля си Цветан за ключ от апартамента му в Ботевград, пишат в мотивите към присъдата си окръжните съдии. Обяснява му, че иска там да се среща с жена, в която е силно влюбен, но тя е омъжена. В апартамента на Цветан не живее никой, само родителите му ходят, но рядко - само когато идват в Ботевград, за да си вземат пенсиите. Така че мъжът не отказва на приятеля си и Георги се сдобива с ключ и терен за срещите с Даниела. Схемата е винаги една и съща. Първо идва Георги и отключва апартамента, купува нещо сладко и нещо топло за пиене от близкото кафене. После идва и Даниела. Тръгват си отново поотделно.



Съпругата на Георги - Камелия, и възлюбената Даниела



са приятелки и колежки. И двете работят като шивачки в цех в Ботевград. Георги често посещава жена си във фирмата и винаги обръща специално внимание на Даниела, но никой нищо не подозира. За връзката им знаят единствено най-близките приятелки на Даниела. Така всичко е безпроблемно до края на декември. Тогава жената започва да се съмнява, че е бременна. Лекарските прегледи потвърждават, че Даниела за втори път ще става майка. Тя знае, сигурна е, че бебето е от Георги. Иска да го задържи, да се разведе с мъжа си и да създаде ново семейство с любовника си. Неговите планове обаче съвсем не са такива.

Двамата имат уговорена среща в апартамента на 8 януари 2001 г. В този ден Георги не е на работа. След като приключва своята в шивашкия цех, Даниела се качва в колата си и също се отправя към любовната обител, където вече я чакал Георги. При нея се возят Камелия и още три колежки, които по някое време слизат. Пред тях Даниела казва, че преди да се прибере у дома, ще ходи до златарското ателие в Ботевград. Вместо при златар обаче Даниела отива при Георги в апартамента.



Този път срещата им не е любовна



Двамата спорят за бъдещето си. Жената иска то да е общо, да се разведат и да заживеят заедно като семейство. Омръзнало й да се крият. Иска двамата да отгледат детето, което ще се роди след около половин година. Мъжът отказва. Не иска да променят нещата. Спорът прераства в кавга, а тя става все по-ожесточена. В един момент Георги започва яростно да удря любовницата си, поваля я на земята. Безразборно сипе юмруци и ритници по главата й. Удря я и със стъклена ваза. Блъска главата й в стената, докато бременната Даниела издъхва. Смъртоносна черепно-мозъчна травма, счупвания на костите на лицето и множество кръвонасядания откриват по-късно съдебните медици. Установяват още, че всеки удар на Георги е причинявал отделно счупване на черепа й. А тя умирала бавно и мъчително.

След като вижда, че жената е мъртва, Георги завлича тялото й в банята и го оставя там.

Спокойно взема кофа с вода и почиства следите от кървавата свада в хола и коридора. После отива в дома на родителите си.



Разказва на баща си какво е сторил и го моли за помощ



Около 22 ч. Георги и баща му се връщат в апартамента в Ботевград, за да заличат всички следи от престъплението му. Двамата изнасят пътеките от коридора на жилището, персийския килим от хола, покривката от масата и един от фотьойлите. По всички тях имало кръв от Даниела. Трупа й изнасят, като го слагат във фотьойла и го покриват с килима и пътеките. Една от съседките по-късно разказва пред съда, че чула много силен шум от влачене на тежък предмет по стълбите. Погледнала през шпионката, но лампата на стълбището не светела и нищо конкретно не видяла.

Мъжете откарват трупа на Даниела в местността Зли дол край с. Рашково. Там го затрупват с листа, заливат го с бензин и го палят.



Заедно с тялото изгарят тапицерията



на фотьойла и пътеките. Килима старателно изпират.

През това време родителите и съпругът на Даниела започват да се тревожат за нея - не е обичайно тя да не се прибере до късно вечерта. Обикалят Ботевград. Откриват колата й, но тя е заключена. Връщат се в с. Трудовец, за да вземат резервните ключове. След като отключват колата, пускат алармата, за да може Даниела да я чуе и да се появи, ако е наблизо. Обхождат заведенията в града, но не я откриват. Търсят я в болницата и после подават сигнал за изчезването й в полицията.

Рано сутринта след убийството Георги отива в дома на Цветан и му връща ключовете от апартамента, където се е срещал с Даниела и я е убил. Казва му, че повече няма да ходи там. Обяснява, че предната вечер в жилището е станала голяма беля - баща му се напил и повръщал на килима. Фотьойлът и пътеката пък бил изгорил с цигара. Отиват заедно на тапицер, а след това в апартамента. Георги купува нова пътека за коридора. По-късно в показанията си Цветан разказва, че когато влязъл в дома си, направило му впечатление, че мебелите в хола са странно разместени, а в коридора има кофа. И ни най-малко не мирише на изгоряло.

Три дни след убийството



жена от Рашково намира човешка глава



и части от труп, докато пасе овцете си в местността Зли дол. Трупът бил горен. Уплашена, жената казва на кмета на селото, сигнализират и в полицията. ДНК експертизите доказват, че намереният труп е на изчезналата Даниела. От жената не е останало много - част от лявата й ръка, гръбначният стълб, ребра... Трупът й е нагризан от кучета.

Специалистите откриват по дрехите и обувките на Георги следи от кръвта на жената, опръскала го, докато нанасял смъртоносните удари. В дома на Георги е открит добре изпран персийския килим от хола на Цветан. Въпреки това експертите откриват косъм от жената върху него. Следи от кръвта на Даниела са открити по вратите, тапетите и в банята на апартамента.

Психиатрите са категорични, че Георги е душевно здрав. По време на убийството не е бил афектиран, разбирал е постъпките си и е можел да ги контролира. Според експертите мъжът има "подчертана егоцентричност и властен елемент", упорит е, стреми се да доминира и е със завишена агресивност. По време на изследването



Георги се стреми да се покаже благодушен и приветлив



Усмихва се през цялото време, демонстрира спокойствие и невинност.

В 45-те страници на мотивите към доживотната присъда магистратите пишат, че решението им било изключително трудно, защото липсват очевидци, които да дадат преки доказателства. Косвените обаче са достатъчни, за да се направи обоснован и еднозначен извод, че Георги е извършител на жестокото убийство. Пишат още, че не може да се каже как са отделени от тялото липсващите части заради въздействието на огъня и гризането им от животни. Не изключват и умишлено разчленяване на трупа.

Пред магистратите Георги е категоричен, че е невинен. Адвокатът му твърди, че между него и Даниела няма интимна връзка. Намират му и алиби за времето на убийството - бил на среща с гълъбари. Обясняват, че не само той имал ключ от апартамента на Цветан. Лансират и тезата, че намерените в Зли дол останки не са човешки. Свидетелските показания и събраните доказателства обаче оборват всички тези твърдения.

Така Софийският окръжен съд признава Георги за виновен и определя най-тежкото наказания, предвидено от закона - доживотен затвор без замяна. Георги е осъден да плати обезщетение за причиненото страдание на съпруга, детето и родителите на Даниела. Решението на окръжните съдии не е окончателно. То вече е обжалвано пред апелативния съд. Неговата присъда също може да се оспори. Последната дума ще е на Върховния касационен съд.