100 000 души накуп - шарени, гласовити, от различни нации и религии, но синхронно нахъсени срещу "доктрината Буш" и срещу диктата на силните и богатите над слабите и бедните...Това не е епизод от нощен кошмар в спалнята на Белия дом, а жива картинка на фона на 13-милионен Бомбай, който тази година за първи път приюти участниците в Световния социален форум. Четвъртият поред и първият, проведен не в родината си - бразилския Порту Алегри, а в индийския мегаполис, който впрочем отдавна си е върнал старото име Мумбай. Някои видяха в гастрола реверанс към Азия, станала особено чувствителна към своеволията на глобализма покрай войната в Ирак. Други заговориха за сглобяване на нещо като "единен фронт" между онеправданите южни континенти и дори посочиха Африка като адрес на следващата подобна сбирка. За трети най-любопитно бе трансформирането на добилия специфичен колорит покрай бурните демонстрации в Сиатъл (1999 г.), Прага (2000 г.), Генуа (2001 г.) термин "антиглобалисти" с по-конструктивния "алтерглобалисти". И произлязлата от този процес алтернативна програма за нов планетарен ред, който да направи от ООН истински демократична и действена институция, да защити правата на бедните народи и да метне юзди на САЩ, Световната банка, МВФ и т.н.

--------------------------------------------------

Пъстрата 100-хилядна сбирка в Мумбай, също както и предишните в Порту Алегри, бе по традиция "обратен знак" на протичащия по същото време Световен икономически форум в Давос. Впрочем, именно паралелните съпоставки накараха тази година компанията от Давос да ретушира клишето за себе си като за "клуб на надменните богати" и да обяви официална забрана за носене на вратовръзки сред участниците си.

Свободно преглъщащите адамови ябълки обаче с нищо не промениха същината на дискусиите в луксозния швейцарски курорт, които отново пренебрегнаха теми като по-справедливото разпределение на благата в света. Докато в контрастния индийски град по същото време бе предложено поставянето на МВФ, Световната банка и Световната търговска организация



под международен арбитраж



Идеята бе издигната от свиканата в рамките на Световния социален форум международна среща на над 200 парламентаристи от около 30 страни. Те приеха обща декларация, която порица "доктрината Буш", осъди всички форми на тероризъм, включително държавния, настоя за включване в Съвета за сигурност на големи държави от Южното полукълбо.

"Ние сме категорично против войната като средство за управление на света", заяви на пресконференция председателят на Обединената европейска левица Франсис Вюрц от Франция. Неговият съмишленик от Малайзия Чандра Музафар пък конкретизира: "Най-голямата опасност идва от най-голямата военна сила, която контролира света, за да позволи на един малък елит да натрупа богатства, докато останалите стават все по-бедни. Нека създадем регионални мрежи, които да се противопоставят на тази империя по същия начин,



както беше победена Римската империя"



Сред участниците в Мумбай блестеше и нобелистът за икономика Джоузеф Стиглиц. Въпреки че е привърженик на свободната търговия, Стиглиц се обяви против натиска, упражняван от международните донори върху бедните страни, да "отворят" пазарите си. Стиглиц обяви за победа на демокрацията блокираната от развиващите се държави нова вълна на либерализация.

Вече не анти-, а алтерглобалистите имат още много ярки гурута: легендарният водач на селските бунтари във Франция Жозе Бове, вдовицата на покойния френски президент Франсоа Митеран - Даниел Митеран, директорът на френския в. "Монд дипломатик" Инасио Рамоне, мексиканската енигма "субкоманданте Маркос", бившият профсъюзен предводител и настоящ президент на Бразилия Инасио Лула да Силва...

Лула бе големият герой на миналогодишния Трети световен социален форум в Порту Алегри, където алтерглобалистите се сдобиха с истински "свой" президент. Тази година той пак ги зарадва - реципрочно на унизителните за чужденците драконовски проверки по американските летища въведе същия контрол и за американските граждани на бразилските летища.

Приносът на Лула, въобще на бразилската или още по-генерално - на латиноамериканската левица, е несъмнен за стартирането на световните социални форуми, първият от които бе през януари 2001 г. именно в Порту Алегри. През юли 2001-а форумът се опита да организира алтернативни дискусии и паралелно на срещата на Г-8 в Генуа, но усилията му там бяха замъглени от бурните улични сблъсъци в града, довели и до



убийството на 21-годишен италиански демонстрант



от негов връстник карабинер.

След тази трагедия акцентът в амбициите на алтерглобалистите бе изместен от зрелищните улични изяви към търсене на координация с широк кръг неправителствени организации и масов натиск за изкопчване на социални ангажименти от едрия капитал. Една от най-популярните идеи сред участниците в световните социални форуми е на френската организация АТТАК, която дори се съдържа в самата й абревиатура - "движение за облагане на финансовите трансакции в полза на гражданите". Целта е избаротване на механизъм, при който от всяка трансакция се отделя процентна вноска във фонд за подпомагане на социалните дейности.

"Защитниците на неолиберализма имаха всички шансове да създадат един по-добър свят след рухването на СССР, но се провалиха. Сега е наш ред да окажем влияние на властимащите или да направим, каквото е по нашите сили," прокламира още през 2001-а Бернар Касен, съратник на Инасио Рамоне от "Монд дипломатик".

Романтиците обявиха събралата се тогава в Порту Алегри световна лява "извадка" за



"Ноев ковчег на човечеството"



и за "Вавилон на прогресивността". В тази компания наистина има от всичко - от рапъри до улегнали социалдемократи. Обединява ги онова, което испанският "Ел Паис" описа така: "От периферията на бедния свят Порту Алегри разкри, че още съществуат милиони хора, представени в тези 900 неправителствени организации и в повече от 100 народни движения, които не се признават за победени. Които вярват, че капитализмът и глобализацията не могат да бъдат отхвърляни напълно, защото са били фактори за развитие, но трябва да има по-добри алтернативи, които да осигуряват повече справедливост за народите, по-голяма солидарност, по-правилно разпределение на богатството и по-силно желание да се живее в мир. Не е много, защото надеждите бързо отлитат, но не е и малко, като се има пред вид доскорошното твърдение, че тази надежда е мъртва."

На току-що приключилия Четвърти световен социален форум в Мумбай същата надежда даде заявка за жизненост с призива за масови антивоенни демонстрации из цял свят на 20 март - деня, в който САЩ нападнаха Ирак.