|
Последната му надежда бе съдът да реши да не вписва присъдата в съдебното му досие, но магистратите го лишиха и от нея. Законът във Франция допуска съдът да прецени дали извършеното престъпление е съпоставимо с последиците от вписването на присъдата в личното досие, т.е. дава се възможност да не последва автоматична забрана за заемане на изборни постове. Съдът може да реши, че наложеното наказание е достатъчно, и да спре верижната реакция. Но
за Жупе нямаше милост
Магистратите останаха твърди въпреки съобщенията за мощен натиск върху тях. Те отсякоха най-дебелия клон на дървото на президентското мнозинство, без да трепнат от мисълта, че предизвикват земетресение в лагера на управляващата десница. Клонът е прояден от корупция, заключиха съдиите и оставиха на обществото да си направи преценка за ствола. Президентът Жак Ширак се намира засега в безопасност само защото през 2002 година под неговия патронаж бе гласуван закон за имунитет на държавния глава, който ще го пази до изтичането на мандата му през 2007 година. Отсега е ясно, че ако не се пребори за трети мандат, което поне според изявленията не му е цел, на изхода на Елисейския дворец след три години би трябвало да го чака съдия-следовател, за да му зададе някои въпроси за кметския му период.
"Осъдиха Жупе да плати за своята вярност", обяви уж съчувствено просоциалистическият вестник "Либерасион", визирайки Ширак, когото левицата отдавна желае да види как дава обяснения пред съда. Социалистите се въздържаха да злорадстват публично, защото си спомниха как най-харизматичният им представител Доминик Строс Кан бе принуден да напусне министерството на финансите през 1999 година и две години се пържи на съдебния тиган, докато накрая бе признат за невинен по подозрението, че е укрил пред властите 600 000 франка (84 000 евро), получени като хонорар. Зелените обаче нямаха задръжки. Техният депутат Ноел Мамер заяви в деня на присъдата над Жупе: "Не Жупе, а Ширак трябваше да получи забрана да заема изборни постове." Крайната левица в лицето на Оливие Безансно от Революционната комунистическа лига бе още по-безцеремонна: "Присъдата е срещу цялата РПР (голистката партия), водена навремето от сегашния държавен глава." Лидерът на крайната десница Жан-Мари льо Пен тържествуваше: "С тежката присъда падна последният екран между правосъдието и президента Жак Ширак."
| 930907 Жупе остава в политика | докато обжалва присъда |
И какво толкова е направил
злощастният Жупе? По българските стандарти - почти нищо. Помогнал на седмина партийни другари. Като заместник-кмет по финансовите въпроси ги зачислил през 1983 г. на хранилка в кметството. Назначил ги фиктивно на работа в общината, а те продължавали да се трудят по линия на партийното строителство в РПР. С други думи, кметството им плащало за партийната работа. У нас да бяха партийни активисти, нямаше да мизерстват само с по една допълнителна заплата. А там сегашният кмет на Париж Бертран Дьоланое (социалист) иска да ги съди да върнат и тези пари.
От няколко дни десницата сипе съчувствия над Жупе. Образът му става все по-трагичен. Той пада заради партията си. Не е сложил нищо в джоба си, но плаща цялата сметка. "Изпитвам приятелски чувства, почит и уважение към Ален Жупе", каза в понеделник Ширак и го окачестви като "политик с изключителни качества". Висока оценка, но недостатъчна. Преди близо 10 години, по време на парламентарните дни на РПР в Страсбург през септември 1994 г., той го определи като "най-добрия сред нас". Това бе магическата фраза, която за десницата означаваше
"моя наследник"
Оттам нататък започна шеметната кариера на Жупе, която го постави в края на 1994 година начело на партията, когато Ширак щурмува Елисейския дворец. През 1995 г. новоизбраният президент потвърди, че го смята за "най-добър", като му даде премиерския пост. Месец след това той получи и сантиментално важния за голистите кметски пост в Бордо, заеман 40 години от Жак Шабан-Делмас, един от най-близките съратници на Дьо Гол. Във Франция няма проблем министър-председателят и други членове на правителството да бъдат избирани и за кметове.
В средите на френската политическа класа 58-годишният Жупе се изявява с бързина, прагматичност и комбинативност, която се различава от класическия образ на партийните "слонове". Вестник "Монд" напомни, че възхитата на Ширак от Жупе е само продължение на аплодисментите, които френското юпи получава още от училище: "Открай време Ален Жупе бе най-добрият. Най-добрият ученик в държавното училище в родния му Мон-де-Марсан; най-добрият студент по класическа филология в университета; един от най-добрите студенти в Националното училище по администрация, откъдето е назначен направо във финансовия инспекторат." Там е забелязан от Жак Ширак, който през 1976 г. го изтегля за експерт в своя кабинет в Матиньон (правителството). Две години по-късно Ширак го вкарва и в Отел дьо Вил (кметството на Париж) като финансов съветник. От 1980 до 1982 г. Жупе е финансов директор на кметството. От 1982 до 1984 г. е член на политическия съвет на РПР и се включва в партийните игри. През 1983 г. за първи път отива на избори и става заместник-кмет на Париж по финансовите въпроси. От 1984 до 1986 г. е евродепутат, през 1986 г. е избран и за депутат в Националното събрание. През 1988 г. се връща към партийната работа и става генерален секретар на РПР и говорител на Ширак като кандидат за президент в борбата му с Франсоа Митеран. През 1989 г. отново е евродепутат. През 1993-1995 г. е министър на външните работи в правителството на Едуар Баладюр.
За всяко пъргаво изкачено стъпало Жупе дължи благодарност на своя ангел-хранител Ширак. Но
как му се отблагодари?
С грандиозен политически гаф. След като от 1995 до 1997 г. състави две сравнително слаби правителства, Жупе го посъветва да разпусне Националното събрание, вярвайки на политическата си илюзия, че моментът е удобен да си осигури с предсрочни избори парламентарен комфорт. Вместо това левицата спечели изборите и осигури възможно най-лошия дискомфорт на Ширак - да съжителства пет години с нейно правителство. Патронът бе дълбоко огорчен, но продължи да пази бащински чувства към протежето си. Даде му шанс да се поправи, като го върна към партийното строителство. Там Жупе се развъртя и замени през 2002 г. голисткия Сбор за републиката (РПР) с нова пропрезидентска формация, наречена Съюз за народно движение (ЮМП), чиято абревиатура получи популярност и като Съюз за президентско мнозинство. През целия драматичен период след падането си от власт Жупе имаше още една важна функция - да поема ударите на правосъдието по аферата с фиктивните трудови договори, която започна да се разплита през 1998 г.
До миналата седмица съдебната сага бе обвита в такава неяснота, че вестниците брояха предстартово колко часа остават до решението на магистратите в Нантер. Допускаха се всякакви варианти, но
ударът бе по-тежък от очаквания
Проблемът на десницата сега е не че Ширак губи политическия си любимец, а че рухва политическата му конструкция, градена с години. Жупе не може да го наследи на президентския пост. Нещо повече, той не може и да води партията на каквито и да е избори. Тогава кой? Въпросът е тревожен, защото има болезнен отговор: Никола Саркози, сегашният министър на вътрешните работи. Предателят, онзи, който отиде на страната на коварния Едуар Баладюр, чиято неблагодарност лъсна, когато се опита да съперничи на Ширак за президентския пост през 1995 г.
Само това не! Ширак беше по-спокоен, когато знаеше, че може да изправи Жупе срещу Саркози. Сега трябва трескаво да търси заместител. Най-силната фигура е премиерът Жан-Пиер Рафарен, технократът с нос като на Лино Вентура. Но той не е толкова популярен, защото обира пасивите на управлението. Външният министър Доминик дьо Вилпен? Той е симпатичен, изискан, но няма опит в партийните игри и не е влизал в изборни битки. Всяка друга фигура бледнее пред напористия Саркози, който отсега протяга ръце към президентското кресло. Като се има предвид, че левицата също работи над новия си образ и вероятно ще изкара през 2007 г. умития от всякакви подозрения и популярен като мъченик Доминик Строс Кан, задачата на десницата става почти нерешима.
Остава само един изход. Ширак да се откаже от мисълта за пенсия и да поеме на 75 години работата, която бе решил да остави на Жупе, т.е. да наследи и себе си, и наследника си. А като знае, че съдиите не могат да му задават въпроси само в Елисейския дворец, изглежда, че най-добре ще е да си седи там, докато може. Ако изкара и трети мандат, ще бъде на разположение на правосъдието на 80 години. Кой би съдил тогава един старец с такива заслуги към Републиката - три мандата на висшия пост?
|