"Някъде в своята уморена тишина Дванов тъгуваше за Соня и не знаеше какво трябва да направи."

Андрей Платонов, "Чевенгур"



И Сергей затъгува за властта насред петролната смълчаност в партийната утроба. Насред тишината за славното петролно минало на партията. И той, уморен от знанието за това минало, не знае какво да направи в настоящето и затова крои планове за бъдещето. Предсрочни избори, управление, власт... А иначе Станишев като че ли не си дава сметка, че изпуска голям шанс. Това е усещането след реакцията на социалистическия лидер по петролния скандал. Това усещане се засили особено след последните му изявления за ляв поход към властта и предсрочни избори. Рамо до рамо със Захари Захариев и останалите все още анонимни бизнесподдръжници на Саддам той ще превзема властта.

Това не звучи сериозно. Сигурно поради тази причина Станишев смята, че има шанс. По примера на Симеон Сакскобургготски и Надежда Михайлова червеният лидер знае, че



колкото по-нелепо политическо поведение проявява,



толкова повече шансове за успех има в България.

Но да оставим иронията настрана. Да говориш за предсрочни избори, когато партията ти е разтърсена от грандиозен скандал, който тепърва се разраства, е нелепост. Проява на слабост, а не на сила е да се опиташ да отклоняваш общественото внимание с куха политическа риторика за могъществото на левицата, а не да дадеш смислено обяснение как така точно БСП е попаднала в списъците на сатрапите на Саддам Хюсеин. Не чух никой от левицата ясно и твърдо да заяви, че тези списъци са лъжа. Забележете, че на директния въпрос "Това компромат ли е?" представителите на БСП не казват ясно "Да". Все нещо увъртат. А увъртат, защото много добре знаят какво голямо увъртане е падало около нефта на Саддам. И на официални посещения, и на нелегални влизания в Ирак през Сирия. Едва ли иракският диктатор е останал с впечатлението, че има подкрепата на БСП само от посещението на Захариев. Явно е имало масирано присъствие, за да напишат цялата партия в списъка, а не само отделни представители.

В първите няколко дни на скандала, преди да надене маската на амбициран млад лидер с бъдеще, Станишев изглеждаше смазан и объркан. Не знаеше какво да говори и даваше взаимно изключващи се обяснения. В такива случаи първото впечатление е най-важно, защото поведението е най-неподправено. Струва ми се, че първоначалната уплаха по лицето на лидера се дължеше на ясната сметка за сериозността на положението. Паническият ход с изтикването на Захариев и Манджуков под светлината на прожекторите след твърдението, че "нищо такова няма", само задълбочи впечатлението за вътрешното раздвояване на Станишев.



С Манджуков той ритна по кокалчетата Първанов, а президентът му отвърна,



като му прехвърли собствената си отговорност, оправдавайки се, че по времето, когато е бил лидер на БСП, за международните връзки е отговарял Станишев. Ще очакваме и други подобни вътрешнопартийни удари, особено след поредните списъци, които ще излизат наяве.

И тук бих искал да се върна на усещането, че Станишев пропуска шанс. Ако беше истински реформатор, той трябваше да използва скандала, за да започне дълго отлаганата чистка на криминалната и кадесарска подпочва на БСП. На хората, които в продължение на години пречеха на БСП да се превърне в нормална лява партия с капацитет за управление. С кого ще управлява утре Сергей? С мародерите, които изнесоха милиони и ни оставиха огромен външен дълг? Или с онези, които търгуваха със Саддам? Или с другарите, които въртяха контрабанда с режима на Милошевич? Или с хората, които преди 9 години проявиха такава некадърност и алчност, че доведоха България до катастрофа? Всички са си пак тук и са си все същите. На всичкото отгоре много от тях са и членове на ВС на БСП.

За какви предсрочни избори и за какво управление мечтае Сергей? И



вярва ли си, че с тази банда може да управлява



утре България? Няма да може. Както не можа и Жан Виденов. Ще го провалят собствените му съпартийци, които днес така самоотвержено брани. Кадесари и престъпници, чиито далавери се лепят на всички български социалисти.

Ако е истински лидер, днес Станишев трябва да застане на другата страна. На страната на онези, за които БСП не е сделка за петрол, а истинско ляво убеждение. Днес те нямат своето представителство, а на всичкото отгоре лидерите им залепиха мазно петно, което наистина трудно ще се изчисти. А ще се изчисти трудно именно защото не е компромат, а печалната истина за състоянието на българската левица.