|
Брюнетката определено не се задоволи
с амплоато на екранна хубавица, а тръгна да доказва, че зад хубостта й стои и талант. Резултатите бързо дойдоха - ангажименти в редица български филми, покани за западните продукции, които се снимат у нас, роли в Народния театър и не на последно място - асистент по актьорско майсторство в Театралния колеж "Любен Гройс".
За какво повече би могла да мечтае една актриса?
Ако питате Биляна - има за какво. От години голямата й мечта е да изиграе Ана Каренина. "Като обем, като проблематика и като смисъл. Обичам да се занимавам с нещо, което разглежда някакъв проблем. Не съм противник на "експериментите", но според мен изкуството се занимава със значими неща - общочовешки, категорична е тя.
Сблъсквала съм се със злобата
и завистта много често. Но бих казала, че е по-лесно да отречеш нещо или да се държиш така, все едно го няма, отколкото да се опиташ да вникнеш в него и да го признаеш, защото така по-лесно оправдаваш собствената си безпомощност пред факта."
А като малка искала да стане балерина. "Бях самостоятелно дете, но в същото време и много послушно. Даже прекалено послушно", припомня си Биляна. Тя е коренячка софиянка, но за нейна радост имала и село, и град в провинцията, в които прекарвала летните ваканции. Родителите й не са актьори, нито пък имат артистични професии. Но и двамата са били увлечени в една или друга степен от изкуството. "Майка ми пее много добре. Преди години е била в известни състави.
От нея съм наследила гласа
А баща ми рисува, дори е кандидатствал в Художествената академия. И сега рисува, когато има свободно време", разказва актрисата.
Единствените й близки роднини, занимаващи се с изкуство, са един братовчед, който е актьор и режисьор на дублаж, и една братовчедка - балерина в Москва. "Тя е голямата ми гордост, въпреки че не я познавам лично", казва Биляна. После допълва: "А на името на прадядо ми има улица." Христо Петрински бил известен военен навремето в София.
Първата мечта на Биляна била да стане балерина. "По това време нямаше толкова екстри по магазините, както сега. Първите ми палци бяха едни най-обикновени цвички. И се чудех
защо не мога да застана на палци
с тях, когато танцувах в хола. Много бях смешна", припомня си тя.
Другото, за което си мечтаела, било да рисува. "Но явно и там не ми е била достатъчно голяма амбицията", разсъждава актрисата.
По едно време се увлякла и по пеенето и дори изнасяла малки концерти пред семейството. Но никога не е мислела да става актриса. "Много обичах приказките и се вживявах във всички героини. Любими ми бяха Пепеляшка и Снежанка, казва тя.
Така се случило, че първата й роля на сцена била именно на Пепеляшка в театър "Възраждане", където си партнирала със Стоянка Мутафова и Емилия Радева. Поканата дошла веднага след като актрисата завършила Театралния колеж "Любен Гройс". Биляна не крие, че не е кандидатствала в НАТФИЗ. "Честно казано, след гимназията отидох, поразпитах как е там, но...
Театралният колеж ми се видя по-интересен,
по-нов и амбициозен. Така се и оказа. Завърших го през 1994 г."
В момента, в който се дипломирала, получила още една покана - да стане асистент на преподавателката си проф. Елена Баева. Отговорността не я изплашила. Като асистент Биляна работи вече 10 години, има 8 випуска и няколко премиери. Последната беше преди около месец в НДК - "Идиот" на Достоевски.
"Тази работа ме направи по-уравновесена, по-уверена и по-добра в професията. Защото поемам отговорност", признава актрисата. Успехът обаче не я е главозамаял. "Никога не съм смятала, че съм "велика". Това е признак на ниска култура. А е много широко разпространено тук. Лично аз "гении" не съм срещала. Гений е Чарли Чаплин", категорична е тя.
Според Биляна изкуството е доста субективно
"Има различни гледни точки, независимо от вида, стила и жанра на едно представление. Не обичам онези затворени групи от хора, които се явяват като "секта" и претендират, че "техният" театър или стил са единствено истинските. Честно казано, тук в България сме доста затворени като система, няма пазар и всичко това е много смешно. Няма истински кастинги, има остър дефицит на млади режисьори и драматурзи. Това не може да не води до изкривяване. Никой не смее да инвестира в нашата професия, защото няма пазар", споделя с известна тъга актрисата.
След първата й роля на Пепеляшка дошли и следващите покани. А първата й сериозна роля на голяма сцена била в "Майстори", постановка на Бойко Богданов в Благоевградския театър,
за която получила и номинация за "Дионисий"
Последната пък е в най-новата премиера на Народния театър - "Службогонци" по Иван Вазов. "Аз не деля ролите на лесни и трудни. Борила съм се за всяка от тях. Нищо не съм получавала даром. Но много си харесвам "Котка върху горещ ламаринен покрив" в Театър "Българска армия" и "Паметта на водата" в Народния театър. Бяха роли, които изцеждат силите. Харесвам и ролята си в "Михал Мишкоед", където много уважавани от мен творци, като Татяна Лолова и Стоянка Мутафова, похвалиха и комедийното в мен. Това ме прави щастлива. За нея получих номинация "Аскеер" и номинация на САБ", разказва тя.
Лицето на Биляна е познато и на киноманите.
Първата й роля била веднага
след завършването. "След това у нас започнаха да снимат много чужди продукции. В тях обикновено почти няма роли за жени. А ако има - продукцията си води актриси оттам, най-вече заради акцента и актьорския им синдикат, особено при копродукциите. Да се надяваме, че и ние скоро ще имаме стабилно действащ синдикат за защита на правата си. За заплащането държа да се договарям лично с американския продуцент", казва актрисата.
Биляна обаче изпълнила и една голяма роля в американска продукция - "Дълбоко в бездната", както и много поддържащи. В момента е в преговори и кастинг за следващи. Последната й българска роля бе в TV филма "Следвай ме" с режисьор Дочо Боджаков, който се излъчи в навечерието на Нова година по БНТ.
Когато не е ангажирана в театъра, колежа или киното, Биляна
обожава да чете книги
Любими са й руските класици, с които поддържа духа си. "Така се спасявам от ежедневието. Но наскоро преживях истински стрес. След като дълго време репетирах по цял ден, а вечер имах представление и премиерата мина, внезапно се събудих една сутрин, в която просто нямаше какво да правя. Не можех да се съсредоточа дори над книга и денят ми остана абсолютно празен."
За щастие такива дни се случват твърде рядко на Биляна Петринска. "Театърът е луксозният ми дом, в който влизам на пръсти и пред който благоговея, но който е и труден за поддържане. Той непрекъснато ме поставя на изпит по издържливост. А много тепърва предстоят! Та аз сега всъщност започвам", признава тя.
|
|
|
|
|