:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,929,650
Активни 70
Страници 660
За един ден 1,302,066
НАЙ

Покорителят на Аконкагуа е пристрастен към прилепите

Екстремните спортове са неизменна част от научната работа на биолога Боян Петров
-----------

Какво е общото между Balkanopetalum petrovi и Duvalius petrovi? Балканопеталумът е най-голямата пещерна стоножка, откривана някога в България. Дувалиусът е уникално бръмбарче, населяващо пещерите в района на Източните Родопи. И за двете човечеството е разбрало благодарение на Боян Петров, на когото са и кръстени. 31-годишният диабетик-биолог, който днес празнува рожден ден, на 19 януари покори най-високия връх в Северна и Южна Америка Аконкагуа (6962 м).

Миниатюрният кабинет на Боян в Природонаучния музей изобилства от следи от друга вселена. Из бюрата цари творчески хаос. Купчинките са, меко казано, подозрителни. Изпод хартиите прозират бурканчета с разнообразно съдържание - главно прилепи и змии. Към тях скоро се очертава да се присъединят и тлъстички псевдоскорпиони (без опашки).

И Боян, и съседът му по бюро проф. Владимир Бешков - видимо на достолепна възраст, обаче рядко се задържат в кабинета. Чакат ги скали и пещери и сврените из тях непознати същества.



280 пещери и над 42 000 навъртени километра



в покоряване на едни от най-високите върхове в света. Такава е сухата статистика за живота на Боян в последните 15 години. Зад цифрите стои неописуема свобода, обяснява 31-годишният биолог.

Дребните животинки обсебват Боян още в училище. Седмокласникът попада в кръжока към столичния зоопарк, като всяко хлапе - от любопитство и на майтап. Оттам до първата уловена из баирите змия пътят се оказва кратък.

"Исках да знам как да ги хващам, как да ги пипам, какви всъщност са. Това е като да навлизаш в друг свят, напълно непознат, и да си задаваш въпроси, които никой не задава", спомня си той. Боян се запалил най-много по земноводните и влечугите именно заради многото бели полета. "Всички се втурват да изучават птиците, например, но хората, които се занимават с влечуги, се броят на пръсти", обяснява биологът.

Да имаш работа с разни малки гадинки обаче се оказва сложно. Особено ако семейството ти не споделя напълно твоята страст - отглеждане на 1,6-метрова змия в домашни условия, плюс няколко по-дребнички екземпляри и тумба сънливци.



"Имах голям стрелец - най-голямата змия в България.



Разбира се, избяга. Баща ми я намери, за разлика от други, по-малки бегълци. Била се увила около пердето", разказва Боян.

В Софийския университет младият биолог се пристрастява към прилепите - многообещаващо, но трънливо научно поле. Или по-скоро ципесто, пищящо и връхлитащо изневиделица.

6 години отнема на Боян изготвянето на дипломната му работа за нощното царство на прилепите в Кресненското дефиле. За сведение на тази територия се срещат 17 вида прилепи. Всеки един от тях е бил подложен на щателно премерване и изследване. Преди това обаче е ред на опъването на мрежите и монтирането на микропредаватели на хлъзгавите им гръбчета.

"Слагал съм мрежи на всевъзможни места. През нощта ги чакам и следя, през деня спя", обяснява Боян. Той си има своя рецепта за полевите изследвания. "Трябва да се превъплатиш в обекта, който следваш, да попиеш навиците му, да знаеш всичко за него - къде ходи, с какво се храни, какви са му отношенията с другите представители на вида", обяснява Боян.

Нощните привички на прилепите явно са допаднали на авантюриста, зодия Водолей, защото той им отделя нови 5 години след дипломирането си. Този път



Боян решава да влезе под кожата на бекщайновия нощник -



защитен в Европа вид прилеп. Нощниците успоредно с него дебне през девет планини в десетата и друг учен - швейцарец. Двамата се опитват да установят местните разлики в техния живот.

Екстремните спортове се оказват неизменна част от научната работа на Боян. Най-дългите стоножки се крият в най-дълбоките пещери, стигането до тях без специална подготовка е невъзможно. Така от научно средство алпинизмът се превръща във втората мания на биология.

"Нищо не може да се сравни със свободата, която дава планината", обяснява Боян, който е член и на клуба по екстремни спортове "Виртуален свят". Стотиците снимки на жестоки с красотата си зъбери правят коментара напълно ненужен. Краткият списък на покорените от него преди Аконкагуа върхове включва в. Ленин в Памир (7134 м), в. Демавенд в Иран (5671 м), и още, и още.

Освен със скалите и ледовете, от 2000 г. насам Боян трябва да се бори ежедневно и с диабета. Младият мъж е на интензифицирано лечение с инсулин, но



то не го отказва нито от науката, нито от спорта



В поведението му обаче няма никаква сянка на самосъжаление. "Не бях гневен, това е нещо, което трябва да приемеш, но да продължиш", обяснява биологът. Той е твърдо убеден, че физически активният живот помага както за контрола на диабета, така и за самочувствието.

55-минутен ежедневен крос от "Княжево" до Копитото и обратно преди работа - тази рецепта прилага Боян преди последното предизвикателство - чукарите на аржентинска Аконкагуа. Покоряването на върха е важна атестация за него - подготовка за планирана през март експедиция за Еверест. Боян се опитва да си намери партньори, но не успява и тръгва сам. Експедицията е финансирана основно от производителя на инсулин Eli Lilly.

2 дни продължава преходът до базовия лагер на 4200 м височина. Заради интензивното ходене Боян намалява дозите си инсулин от 4 на 2, чувства се добре. Още ден отнема придвижването до втория лагер на 5750 м. Тълпата тук намалява - 20 души. Следва последната шестчасова атака - щурмът до върха.

"Горе всяка крачка е трудна. И най-малкият пропуск в багажа, и най-малката грешка може да провали всичко", обяснява алпинистът.



Лицето прегаря, кожата се смъква, очите болят



Докато не стигнеш до върха и не забравиш всичко.

"Трябва да опиташ, за да разбереш, не може да се опише. Не можеш да дишаш, а се чувстваш въздушен. Тежиш, а си лек", обяснява алпинистът.

Боян успява да покори Аконкагуа, но не и страхът от болестта сред околните. Атестацията за предстоящата експедиция за Еверест е успешна, но въпреки това биологът отпада от окончателния списък на одобрените като рисков фактор.

"В много експедиции съм доказвал, че умея да контролирам диабета си, но не мога да направя нищо повече. Пожелавам успех на момчетата", обяснява Боян. Той е твърдо решен да покори Еверест и има търпението да чака. Мамят го и други хилядници - в Перу, в Боливия.

Дотогава Боян ще заделя повече време за дъщеря си Тея. От експедицията й носи птица - тукан. Почивката обаче надали ще бъде дълга. Чакат го още много пещери и мостове. И спотаени из тях нови petrovi.
2563
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД