:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,815,384
Активни 146
Страници 2,547
За един ден 1,302,066
Вино и поезия

Виното и дрогата в света на Шарл Бодлер

Прокълнатият поет е първият европеец, който съпоставил двете субстанции в естетически и етически ракурс
Предизвикателната рекламна кампания на една нова българска водка със зелен лист марихуана на етикета, която неотдавна предизвика оживени коментари в пресата, всъщност не носи нищо оригинално нито като драматургичен замисъл, нито като послание. Рекламният трик с постери на нещо неясно, което внезапно се появява, след като вече е привлечено любопитството, не е новаторство дори и у нас. Колкото до квазихуманното послание за предимствата на алкохола (в случая водка) пред марихуаната, то също е твърде старо. Тук пионерската роля, при това заслужена с едно наистина хуманно послание за предимствата на виното пред дрогата, принадлежи на Шарл Бодлер (1821-1867) - френски постромантик, поет, естет и декадент.



Той е първият европеец, който съпоставя



виното и дрогата в естетически и етически ракурс. Бодлер умира едва 46-годишен, след като в младите си години е познал отблизо и в обилни дози трите най-могъщи форми на опиянение - дрогата, алкохола и секса. Заради последната от трите страсти в края на живота си е страдал от тежък сифилис, а с първите две е свързано неговото може би плодотворно, но в същото време болезнено нервно разстройство. Можем единствено да гадаем дали от опиума или от алкохола са родени стиховете:

"Из мозъка ми броди котка

като из свой апартамент."

Освен шумно преследвания поетичен сборник "Цветя на злото" и десетина забележителни естетически студии, които приживе са направили известността му по-малко скандална, Бодлер е оставил и три пространни есета, посветени на дрогата - "Поема за хашиша", "Опиоман" и "Виното и хашишът като средства за разширение на личността". В трите текста без грам свян и стеснителност той описва психологическото въздействие на опиума и хашиша, внимателно изследва проникването на отровите в гънките на мозъка и образите, които те пораждат - "хармония в най-очарователна форма" и "мигновено овладяване на рая", според собствените му изрази. Заради тези съчинения днес някои са склонни да го смятат за апологет на наркотиците, но това не е нито точно, нито справедливо, защото всеки път след описанията на насладата от опиума следват също така детайлни и проникновени описания на терзанията, предизвикани от наркозата, в която според Бодлер гори "огъня на едно лъжливо щастие и лъжливо просветление". Той не пропуска да напомни, че



дрогата е коварно огледало,



което пробужда само онова, което човек действително крие в себе си и което би могъл да открие и достигне и без нея, т.е. посягането и отдаването на дрогата в крайна сметка е акт на малодушие. "Хашишът като всички самотни наслаждения прави човека безполезен за обществото и подбужда към постоянно самовъзхищение."

От трите текста последният е най-интересен. Писан е най-късно и в него срещу измамливия огън на наркотиците поетът изправя красотата, благородството и творческата плодовитост на виното.

"Хрумна ми да пиша за виното и хашиша в една и съща статия, защото между тях действително има нещо общо - необикновеното стимулиране на поетическите склонности, което те предизвикват в човека", казва Бодлер. По-нататък обяснява, че онова, което сближава двете субстанции, е човешкото влечение към всякакви вещества, полезни и вредни, които извисяват неговата личност, помагат му да почувства своето величие и да повярва в него, да се върне поне за миг в изгубения рай. Все пак



между двата маршрута на щастието



има съществена разлика - докато единият е съвсем разумен и приемлив, другият прилича на "забранена игра".

"Колко величествени са зрелищата, предизвикани от виното и осветени от неговото вътрешно слънце! Колко неподправена и как завладяваща е тази втора младост, която човекът черпи от него! Но заедно с това колко опасни са неговите мълниеносни възторзи и неговите изтощителни очарования! И все пак кажете по съвест, вие, съдии, законодатели, вие, общественици, кой от вас би дръзнал да осъди човека, който влива в себе си творчески дух? Нека не бъдем по-жестоки към виното, отколкото към самите себе си и нека се отнасяме с него като с равен."

Това възторжено и приповдигнато отношение към виното е в същината си дълбоко европейско. Много преди да се роди все още модната теза за "сблъсъка на цивилизациите", този сблъсък е съществувал и едно от неговите невидими проявления е свързано с хилядолетния цивилизационен конфликт (може би по-точната дума е контакт) между виното и дрогата.

Всяка цивилизация има нужда от свои стимулатори - някои народи ги откриват във виното, бирата и по-късно в алкохола, докато други народи, поради свои, най-често религиозни причини, остават умерено пристрастени към опиума.

Доказано е, че виното и дрогата исторически са връстници. От археологически проучвания е установено, че най-рано използваните растения с психоактивиращи свойства са конопът (Cannabis sativa) и опиумният мак (Papaver somniferum). Отглеждането им започнало в Югозападна Азия преди около 4000 години, когато в Евразия се ражда първото вино. През V в. пр. Хр. Херодот описва как скитски племена по Северното Черноморие



хвърляли върху нажежени камъни конопени семена



и после дишали дима, който ги опиянявал и те изпадали в бурно веселие. През следващите векове упойващите свойства на конопа и опиумния мак са били познати в Европа и често използвани в медицината, но основен стимулант, осветен не само от традицията, но и от религията, си остава виното. Прави впечатление, че в Библията няма никакви сведения за канабис, докато виното щедро присъства в нейното повествование.

Третата особено значима дрога в историята на цивилизацията е коката, чиито листа дъвчели американските индианци, когато испанските конкистадори стъпили в техните земи. Срещата между Стария и Новия свят след края на XV век в някаква степен може да се схваща и като сблъсък между алкохола и алкалоидите в листата на растението Erythroxylon coca.

Ако днес сме склонни да абсолютизираме предимствата и превъзходството на европейската култура и цивилизация пред останалия свят, то със сигурност едно от реалните основания за това превъзходство е свързано с виното. За разлика от дрогата, която след едно илюзорно "разширение на личността" често предизвиква и нейното разпадане, виното винаги е било по-скоро плодовито и градивно и много по-рядко - измамливо и разрушително.

Това е проумял и прокълнатият поет, естет и декадент Шарл Бодлер и го е казал елегантно и ясно в последното от споменатите три есета за дрогата.



"Виното въздига волята, хашишът я парализира



Виното укрепва физическите сили, хашишът е инструмент за самоубийство. Виното прави човека добър и общителен, хашишът го дърпа към уединение. Виното, иначе казано, е трудолюбиво, а хашишът по същество е лентяй. Защо в крайна сметка да работиш, да ореш, да пишеш, да произвеждаш нещо, щом можеш да попаднеш в рая и без никакъв труд? Най-сетне, виното е предназначено за хората, който работят и които са достойни да го пият. Хашишът принадлежи към самотните наслаждения, той е създаден за презрените безделници. Виното е полезно и плодотворно. Хашишът е безполезен и опасен."





Душата на виното



Щом падне здрач, душата на виното запява:

- Човеко, чуй - за тебе, о, братко угнетен,

от светлина и обич изливам аз прослава,

щом восъкът ме пусне от своя стъклен плен.



Знам колко пот и слънце парливо се е ляло

на хълма гол, опален от летния пожар -

да се родя, да вдъхнат душа и в мойто тяло;

но аз не съм злосторник, неблагодарна твар,



една е мойта радост - да падам, да лудея

в гърлата на мъжете, измъчени от труд,

за мен гръдта им гроб е, но по е сладко в нея,

отколкото в зимника сред плесен, мрак и студ.



Не чуваш ли в неделя как всичко тук ме слави,

надеждата как пее и в моите гърди?

На масата с навити до лактите ръкави,

и ти ще ме възхвалиш, по-весел от преди:



В очите на жена ти пак радост ще засвети,

ще влея кръв и сили и на сина ти блед,

за него - тоя крехък борец с безброй несрети -

ще бъда като масло за мишци на атлет.



Амброзия ще бъда за твойта вечна жажда,

аз - зърното в дланта на Сеяча всепризнат,

и любовта ни само Поезия ще ражда -

избликнала към бога като невиждан цвят.



Из "Цветя на злото", превод Кирил Кадийски



Текстове към илюстрациите:

1. Шарл Бодлер

2. Пушач на опиум, снимка от американско медицинско списание от 1932 г.

3. Бакхус, френска картина от XVII в.
8751
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД