Предизвикателната рекламна кампания на една нова българска водка със зелен лист марихуана на етикета, която неотдавна предизвика оживени коментари в пресата, всъщност не носи нищо оригинално нито като драматургичен замисъл, нито като послание. Рекламният трик с постери на нещо неясно, което внезапно се появява, след като вече е привлечено любопитството, не е новаторство дори и у нас. Колкото до квазихуманното послание за предимствата на алкохола (в случая водка) пред марихуаната, то също е твърде старо. Тук пионерската роля, при това заслужена с едно наистина хуманно послание за предимствата на виното пред дрогата, принадлежи на Шарл Бодлер (1821-1867) - френски постромантик, поет, естет и декадент.



Той е първият европеец, който съпоставя



виното и дрогата в естетически и етически ракурс. Бодлер умира едва 46-годишен, след като в младите си години е познал отблизо и в обилни дози трите най-могъщи форми на опиянение - дрогата, алкохола и секса. Заради последната от трите страсти в края на живота си е страдал от тежък сифилис, а с първите две е свързано неговото може би плодотворно, но в същото време болезнено нервно разстройство. Можем единствено да гадаем дали от опиума или от алкохола са родени стиховете:

"Из мозъка ми броди котка

като из свой апартамент."

Освен шумно преследвания поетичен сборник "Цветя на злото" и десетина забележителни естетически студии, които приживе са направили известността му по-малко скандална, Бодлер е оставил и три пространни есета, посветени на дрогата - "Поема за хашиша", "Опиоман" и "Виното и хашишът като средства за разширение на личността". В трите текста без грам свян и стеснителност той описва психологическото въздействие на опиума и хашиша, внимателно изследва проникването на отровите в гънките на мозъка и образите, които те пораждат - "хармония в най-очарователна форма" и "мигновено овладяване на рая", според собствените му изрази. Заради тези съчинения днес някои са склонни да го смятат за апологет на наркотиците, но това не е нито точно, нито справедливо, защото всеки път след описанията на насладата от опиума следват също така детайлни и проникновени описания на терзанията, предизвикани от наркозата, в която според Бодлер гори "огъня на едно лъжливо щастие и лъжливо просветление". Той не пропуска да напомни, че



дрогата е коварно огледало,



което пробужда само онова, което човек действително крие в себе си и което би могъл да открие и достигне и без нея, т.е. посягането и отдаването на дрогата в крайна сметка е акт на малодушие. "Хашишът като всички самотни наслаждения прави човека безполезен за обществото и подбужда към постоянно самовъзхищение."

От трите текста последният е най-интересен. Писан е най-късно и в него срещу измамливия огън на наркотиците поетът изправя красотата, благородството и творческата плодовитост на виното.

"Хрумна ми да пиша за виното и хашиша в една и съща статия, защото между тях действително има нещо общо - необикновеното стимулиране на поетическите склонности, което те предизвикват в човека", казва Бодлер. По-нататък обяснява, че онова, което сближава двете субстанции, е човешкото влечение към всякакви вещества, полезни и вредни, които извисяват неговата личност, помагат му да почувства своето величие и да повярва в него, да се върне поне за миг в изгубения рай. Все пак



между двата маршрута на щастието



има съществена разлика - докато единият е съвсем разумен и приемлив, другият прилича на "забранена игра".

"Колко величествени са зрелищата, предизвикани от виното и осветени от неговото вътрешно слънце! Колко неподправена и как завладяваща е тази втора младост, която човекът черпи от него! Но заедно с това колко опасни са неговите мълниеносни възторзи и неговите изтощителни очарования! И все пак кажете по съвест, вие, съдии, законодатели, вие, общественици, кой от вас би дръзнал да осъди човека, който влива в себе си творчески дух? Нека не бъдем по-жестоки към виното, отколкото към самите себе си и нека се отнасяме с него като с равен."

Това възторжено и приповдигнато отношение към виното е в същината си дълбоко европейско. Много преди да се роди все още модната теза за "сблъсъка на цивилизациите", този сблъсък е съществувал и едно от неговите невидими проявления е свързано с хилядолетния цивилизационен конфликт (може би по-точната дума е контакт) между виното и дрогата.

Всяка цивилизация има нужда от свои стимулатори - някои народи ги откриват във виното, бирата и по-късно в алкохола, докато други народи, поради свои, най-често религиозни причини, остават умерено пристрастени към опиума.

Доказано е, че виното и дрогата исторически са връстници. От археологически проучвания е установено, че най-рано използваните растения с психоактивиращи свойства са конопът (Cannabis sativa) и опиумният мак (Papaver somniferum). Отглеждането им започнало в Югозападна Азия преди около 4000 години, когато в Евразия се ражда първото вино. През V в. пр. Хр. Херодот описва как скитски племена по Северното Черноморие



хвърляли върху нажежени камъни конопени семена



и после дишали дима, който ги опиянявал и те изпадали в бурно веселие. През следващите векове упойващите свойства на конопа и опиумния мак са били познати в Европа и често използвани в медицината, но основен стимулант, осветен не само от традицията, но и от религията, си остава виното. Прави впечатление, че в Библията няма никакви сведения за канабис, докато виното щедро присъства в нейното повествование.

Третата особено значима дрога в историята на цивилизацията е коката, чиито листа дъвчели американските индианци, когато испанските конкистадори стъпили в техните земи. Срещата между Стария и Новия свят след края на XV век в някаква степен може да се схваща и като сблъсък между алкохола и алкалоидите в листата на растението Erythroxylon coca.

Ако днес сме склонни да абсолютизираме предимствата и превъзходството на европейската култура и цивилизация пред останалия свят, то със сигурност едно от реалните основания за това превъзходство е свързано с виното. За разлика от дрогата, която след едно илюзорно "разширение на личността" често предизвиква и нейното разпадане, виното винаги е било по-скоро плодовито и градивно и много по-рядко - измамливо и разрушително.

Това е проумял и прокълнатият поет, естет и декадент Шарл Бодлер и го е казал елегантно и ясно в последното от споменатите три есета за дрогата.



"Виното въздига волята, хашишът я парализира



Виното укрепва физическите сили, хашишът е инструмент за самоубийство. Виното прави човека добър и общителен, хашишът го дърпа към уединение. Виното, иначе казано, е трудолюбиво, а хашишът по същество е лентяй. Защо в крайна сметка да работиш, да ореш, да пишеш, да произвеждаш нещо, щом можеш да попаднеш в рая и без никакъв труд? Най-сетне, виното е предназначено за хората, който работят и които са достойни да го пият. Хашишът принадлежи към самотните наслаждения, той е създаден за презрените безделници. Виното е полезно и плодотворно. Хашишът е безполезен и опасен."





Душата на виното



Щом падне здрач, душата на виното запява:

- Човеко, чуй - за тебе, о, братко угнетен,

от светлина и обич изливам аз прослава,

щом восъкът ме пусне от своя стъклен плен.



Знам колко пот и слънце парливо се е ляло

на хълма гол, опален от летния пожар -

да се родя, да вдъхнат душа и в мойто тяло;

но аз не съм злосторник, неблагодарна твар,



една е мойта радост - да падам, да лудея

в гърлата на мъжете, измъчени от труд,

за мен гръдта им гроб е, но по е сладко в нея,

отколкото в зимника сред плесен, мрак и студ.



Не чуваш ли в неделя как всичко тук ме слави,

надеждата как пее и в моите гърди?

На масата с навити до лактите ръкави,

и ти ще ме възхвалиш, по-весел от преди:



В очите на жена ти пак радост ще засвети,

ще влея кръв и сили и на сина ти блед,

за него - тоя крехък борец с безброй несрети -

ще бъда като масло за мишци на атлет.



Амброзия ще бъда за твойта вечна жажда,

аз - зърното в дланта на Сеяча всепризнат,

и любовта ни само Поезия ще ражда -

избликнала към бога като невиждан цвят.



Из "Цветя на злото", превод Кирил Кадийски



Текстове към илюстрациите:

1. Шарл Бодлер

2. Пушач на опиум, снимка от американско медицинско списание от 1932 г.

3. Бакхус, френска картина от XVII в.