Когато преди 2 години се приемаше пакетът с т. нар. информационни закони - за защита на личните данни, за класифицираната информация и за достъп до обществената информация, предупреждавахме, че държавният и политическият елит се готви да засекрети всичко. Под лозунга, че се приемат световни и европейски норми, бяха гласувани безумни текстове, които властта може да си тълкува, както поиска.
Поредният пример е скандалът с продадените от правителство и столичния областен управител държавни жилища на депутати, министри и висши чиновници. За да прикрие хората, взели тези апартаменти, и условията на сделките, кабинетът се позовава тъкмо на закона за защита на личните данни. Това е драстичен пример за
прикриване на истина, към която има силен обществен интерес
След журналистическите разкрития за скандалните сделки, подписвани и от премиера Сакскобургготски, неговият говорител уж щеше да обяви списъка на купувачите. Но изведнъж чиновничеството се сети, че трябва да пита Комисията за защита на личните данни дали няма да наруши едноименния закон. И изненада - Министерският съвет бил получил становище, че тази информация била лична тайна, че можела да се предостави на медиите и обществото само след изричното писмено съгласие на всеки един от 65-имата купувачи. Кой какъв апартамент за колко си купил "влиза в обема на данните, визирани в чл. 2 от закона за защита на личните данни - а именно икономическата идентичност на лицата".
Чл. 2 от закона гласи, че "лични данни са информация за физическо лице, която разкрива неговата физическа, психологическа, умствена, семейна, икономическа, културна или обществена идентичност". Иначе казано - всичко за всеки. По този начин може да се смята, че е тайна името, тайна е дали едно лице е женено или не, дали има висше образование,
дали разбира от живопис
Никъде няма легално законово тълкуване на този текст. Така че и комисията, и управляващите могат да си го наместват както им е угодно. Което нагледно и доказаха.
В становище до Дарик радио от миналата седмица същата комисия пък разтълкува, че няма проблем да се разгласят данни за тези, "които така или иначе си обявяват имуществото по силата на закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности". Това се отнася за министрите, зам.-министрите, главните секретари на правителството и на отделните министерства, областния управител. Именно те пълнят списъка на богопомазаните купувачи на евтини апартаменти. Е, тогава какъв е проблемът те да бъдат обявени?
Огромната част от останалите "закупчици" пък са от политическите кабинети на МС и министерствата - парламентарни секретари, съветници, пресаташета и други подобни. Навремето синьото парламентарно мнозинство удобно пропусна да ги включи в закона за публичния регистър. Но е странно при т. нар. Ново време точно те да крият какво са си напазарували - нали те трябва да осигуряват прозрачността на властта към обществото?
Впрочем всички тези висши чиновници
прозрачността най я мразят
Като тълкуват фриволно закона за достъп до обществената информация, те настояват и за най-дребните сведения да получат официално искане, прономеровано и прошнуровано. Следва 14-дневно чакане за отговори. А като изобщо дойдат, в тях пише, че поисканите данни са служебна или търговска тайна.
Промяна в тази практика не се предвижда. Поправките в закона за достъп до обществената информация, които облекчават процедурата, са блокирани - бяха внесени на 26 ноември 2001 г., бяха приети на първо четене през май 2003 г. и досега чакат реда си за второ четене.
Очевидно желязната завеса пред информацията се спуска по политическата воля на управляващите - това е важният факт. А иначе самата завеса съвсем не е непробиваема. С общите усилия на цялата българска преса всеки ден излизат имената на висшите жълти и депесарски функционери, купили на безценица просторни държавни апартаменти в престижните столични квартали. Така кабинетът става смешен в усилията си да крие нещо, което стотици хиляди хора непрестанно четат.
Поне това трябва да накара премиерът и приближените му да осъзнаят, че няма съмнителна сделка, която може вечно да стане скрита от медиите и обществото. И че няма власт, на която те да са простили безобразията, прикривани зад измислени държавни и лични тайни.
