Замрялата в царското безвремие политическа публичност започва да се раздвижва. В недрата на неколкократно смалилата се в последните 3 години синя планина клокочи кратер, който съвсем скоро ще изригне и ще я разтърси из основи. Ражда се нов политически субект, който коренно може да промени целия ни политически ландшафт до изборите. И не толкова с възможности за собствено влияние, колкото като картата, способна да развали поне няколко щастливи комбинации на партийния покер.

Мнозина смятаха, че романтичното време на сините митинги е безвъзвратно загубено. И това изглеждаше съвсем в реда на нещата - та нали демокрацията се съзижда с институции, не с викове по площадите. Нали е нормално политиката да доскучае, хората да се посветят на делника си и даже половината от тях да не излязат да гласуват на избори.

Да, но институциите стават немощни, ако са обезкръвени от гражданско участие. При трайно политическо отчуждение обществото може да изпадне в социална аномия и демокрацията да колабира.

Надигането сред разочарованите от ръководството си сини симпатизанти



наистина прилича на

гражданско събуждане



И не просто защото Иван Костов и 29-имата успяха да съберат хиляди поддръжници за няколко дни в Пловдив, Русе, Варна и вчера в София. А защото тези сбирки не бяха масовка, в тях имаше нещо неподправено. В претъпканите зали хората изглеждаха искрени в негодуванието си, че вече нямат политическо представителство. Подвикванията и възгласите наподобяваха позабравената от политизираните времена на началото на 90-те кипяща политическа енергия. Избуя и обща политическа идея - а не просто спусната от ръководството директива - да се скъса с партията и свещеното й трибуквие, което вече е чуждо, и да се гради партия наново.

За разлика от романтичната зора на демокрацията днес залите са тесни, а площадите - твърде широки. Днес никой, даже и най-масовата партия, не може да напълни площад "Св. Ал. Невски". Пък и кому е нужно. Още повече че недоволните днес хора се заявяват като десни, т.е.



не могат да са

огромна маса народ



Но и затова в залите им нямаше лумпени - неизменните пъстри персонажи, окарикатуряващи облика на площадната демокрация.

Отворената сбирка в голяма зала е идеалната средина между скучното квартално партийно събрание и екзалтирания площаден митинг. Няма първа точка от дневния ред, но няма и концерт на рокгрупа. Няма призиви "Кой не скача, е червен", но пък и някои от низините вече могат да се изкажат на микрофона. Няма знамена, транспаранти, балони и семки, но пък има саморъчно принтирани върху листове формат А4 надписи "Костов!" и същите спорадични възгласи.

Ето в голямата зала на ВИАС в София в сряда вечерта са се събрали около 1500 души. В огромното фоайе отпред прави пред големия двулицев екран, на който се излъчва ставащото вътре, или пък седнали на стълбите гледат още неколкостотин души. В началото те са по-студени - нали все пак гледат от екран, а не на живо. Постепенно обаче се разгорещяват - някой подвикне нещо, други ръкопляскат - вече се чувстват част от залата.

А в нея - дали ще излезе човек, представящ се за



100% арменец и

100% костовист,



или пък друг, който се чувства ограбен от собственото си СДС дотолкова, че е готов да преодолее болката и да го напусне, са все хора от сой - университетски преподаватели, архитекти, държавни служители, останали от негово време във висшата администрация, реститути, студенти... И школата на партийната организация си личи - преминалите в безброй обучения на фондация "Демокрация" кадри знаят как се организира подобна проява. Отявлени, но приемани и със смесени чувства партийци като Муравей Радев не вземат думата. Дори лицето на фондацията Гроздан Караджов и самата Елена Костова - този малък войник, изтърпял по думите на половинката й толкова несправедливи обвинения срещу съпруга си, са в преддверието, а не в самата зала.

Школуваните политици неусетно налагат като норма ораторстването без писмен текст - един вид да се види и на това ниво контрастът с Надежда Михайлова, чието слово бъка от заучени фрази и демократски клишета. Само една от водещите в президиума си е скрила пищов под стойката на микрофона и като се позапъне, току подбутне жиците да надзърне в листчето.

Срещата не е разточително дълга - около час и половина. Хората са единомишленици - няма кой знае какво различно да си кажат. Повече имат нужда онова, което всеки мисли и чувства,



да се влее в колективна воля



А тя е ясна за всички. СДС вече не е техен и всички решително ще го напуснат. Даже могат да го нарекат СДС-казионен. И заедно с любимия си лидер ще съградят истинското СДС, както и да се нарича новата формация. Но вече не са толкова омагьосани от свещеното трибуквие, затова говорят за нова дясна партия. И тя ще се учреди в същата зала на 28 февруари, освен ако не стане чудо на синята конференция тази събота и Надежда Михайлова не се оттегли.

На какво може да разчита тази партия? Едва ли някой се съмнява в "регионалната й ограниченост". Безспорно хранителната й среда е основно синя. Но пък в този спектър има огромно поле за завоюване - и то над 4-процентовата бариера за влизане в парламента.

На старта силите между михайловисти и костовисти изглеждат 3:2 (за някои социолози 3:1). Според проучване на НЦИОМ за януари Надежда се радва на одобрението на 59% от сините симпатизанти, Костов - на 45% (дясната му ръка Екатерина Михайлова пък е харесвана от 48% от седесарите). Това съотношение обаче може бързо да се промени. Дори от самата еуфория по съграждане на нещо ново.

На пръв поглед е парадоксално, но новата формация ще събира енергия тъкмо от вътрешнопартийната война. А в гражданските войни повече шансове има онзи, който е срещу статуквото и който залага на кауза, изхождаща от идеите на справедливостта, а не на прагматичните съображения. Просто защото тогава се откроява по-силно лидерство и се консолидира по-мощно гражданско участие. Нужно е само да се разпали искрата, после пламъкът плъзва бързо.

Във войната между Синия север и Синия юг



ролите се оказват

парадоксално сменени



Северният Костов - до вчера клеймен като деспотичен Командир, повежда синьото гражданство срещу крехкото лице на Европейската народна партия Михайлова, оказала се ретрограден робовладелец на синята идея.

Северът бързо ще откроява лице за сметка на Юга: против безпринципните коалиции, против африканските ловци (Никола Николов), против бакърджиевистите, боневистите и бисеровците, против ченгетата, против руското влияние, против царя, против БСП; за реабилитация на синьото управление и "за" всичко онова, за което всъщност отдавна има партиен консенсус - ЕС, НАТО, пазарната икономика и пр.

Югът пък, притиснат от упреците на Севера в престъпна бездейност, се захваща за опасността от връщане на власт на нереформираната БСП. И за идеята за обединяване на дясното, която става още по-належаща пред заплахата от червена реставрация - заедно със Софиянски, Дилов-син, африканските ловци и цялата останала по-дребна бивша синя фауна.

До изборите, които май ще са си редовните идното лято, има предостатъчно време за утвърждаване на нова формация. И за



преразпределяне на синьото

електорално наследство



Ако войната не е патова, а с ясен победител, той не само ще вземе електората на противника, но може и да привлече бивши разочаровани седесари. Така че ако Костов истински успее, той не само ще прескочи 4-прцентовата бариера, а може да вземе много повече и дори да си върне СДС. Ако загуби, ще остане лидер на една малка дясна партия, за която големият успех ще е да се класира за парламента. И противоборството между СДС-казионен и СДС-костовисти ще продължи безкрайно дълго до постепенното стопяване на двете формации.

При всички положения обаче новата формация ще разбърка партийните колоди. "Раковски" 134 ще е под още по-силен натиск за коалиционната си политика и каквито и стъпки да предприеме, те ще бъдат съобразявани с него, защото залогът е загуба или прилив на вътрешнопартийна подкрепа. БСП, НДСВ и президентът ще понесат силни критики, през които ще мине утвърждаването на новата партия. Без да прибавят директно симпатизанти за новата дясна партия от средите на царистите и на червените, те могат сериозно да повлияят на предизборните електорални течения. Отделно 29-имата костовисти в парламента, които явно ще се обособят в самостоятелна група, а няма да напускат НС, ще са сериозна спирачка за евентуални парламентарни игри и преструктурирания. Отсега е ясно, че за да гради ново лице, партията на Костов, поне в началото, няма да залита по прагматични съюзявания.

Въпросът е дали новата дясна партия няма да си остане просто Партията на Костов. И каква ще е позитивната й програма, след като първоначалният й дневен ред - битката за истинското СДС, бъде изчерпана. Тази партия може би е немислима без харизмата и опита на сегашния си лидер, но едва ли има нужда от Командир.