Ръководителите на Германия, Франция и Великобритания енергично отхвърлиха в сряда нападките, че правят директорат, за да управляват Европа по модела от Ялта. Тяхната берлинска среща в тесен кръг обаче много напомня за следвоенното разпореждане на тогавашните три велики сили (САЩ, СССР, Великобритания), защото и новото трио си поставя за цел да сочи решения на важни общоевропейски въпроси, без да пита останалите партньори в ЕС.

Така например те предложиха да бъде създаден постът заместник-председател на Комисията на ЕС по въпросите на икономическата реформа, който образно бе определен като суперкомисар. На пресконференция в сряда вечерта канцлерът Герхард Шрьодер, президентът Жак Ширак и премиерът Тони Блеър енергично уверяваха, че не си присвояват хегемонистка роля в Евросъюза, че са се събрали да обсъдят по приятелски въпроси от общ интерес, че много уважават останалите членове на ЕС, както и поканените да се присъединят 10 държави, които ще станат членове на 1 май. Препоръките си те събраха в общо писмо, адресирано до ирландския премиер Бърти Ахърн, който е ротационен председател на ЕС през първото полугодие, както и до председателя на комисията Романо Проди. Нищо скрито-покрито, кълняха се и тримата лидери. Искаме само да бъдем полезни и да ускорим процесите на развитието.

За тази цел те взели, че обсъдили Лисабонската стратегия, за чието изпълнение трябвало да помага новият суперкомисар. Тази стратегия бе приета през март 2000 г. на Европейския съвет в португалската столица, когато ЕС си постави амбициозната задача да стане равностоен конкурент на САЩ през 2010 година. Истина е, че постигането на такава висока цел зависи най-много от водещите икономики в Европа, каквито са германската, френската и британската, но също така е истина, че "който вярва в Лисабонската стратегия, значи вярва във всичко", писа вчера британският "Гардиан". А покрай това европейците трябваше да повярват на канцлера Герхард Шрьодер, че Германия, Франция и Великобритания "не желаят да доминират над никого и особено в Европа".

"Въобще не разбирам защо трябва да се отправят обвинения към подобна среща", зачуди се френският президент Ширак. "Ако успеем (тримата) да постигнем добри споразумения, това е добре за нашите страни, добре е за Европа и не мисля, че има нужда да се извиняваме по какъвто и да е начин", добави британският премиер Блеър.



Гневът на мравките



Много европейски страни разкритикуваха начина, по който трите големи започват да решават общите въпроси. Досега по-малките страни само изразяваха подозрения, че ги третират като втора и трета категория държави, но тъй като тази среща на "голямото трио" е вече трета, става все по-ясно, че се оформя нов механизъм във вътрешните структури на ЕС, който дава насоки на останалите. Силвио Берлускони, който не крие, че си е цапнат в устата по рождение, квалифицира срещата като поредната "мръсотия" и според него това мнение се споделяло "почти от всички европейски държави". Той се въздържа да каже "всички", защото Люксембург (на-дребният член) изрази публична подкрепа на "тройката". Много от другите просто си замълчаха, за да не участват във вътрешен конфликт с несъмнено вредни последици за съюза. Но шест държави имаха смелостта да заявят, че обединена Европа на 25-те, а после и на повече държави не може да се изгражда по проектите само на три от тях.

В общо писмо, публикувано в понеделник, правителствените ръководители на Португалия, Испания, Италия, Холандия, Полша и Естония обърнаха внимание, че Пактът за стабилност и развитие е "необходимо условие за устойчив икономически растеж, който всички желаем". Нищо лошо като констатация, но фактът, че се събират няколко държави да говорят очевидни истини от името и на останалите, е повече от показателен. Това напомня твърде много случката от миналата година, когато антивоенната ос Франция-Германия-Русия бе контрирана по спора за Ирак от писмо на осем демокрации от "Стара и Нова Европа", вдъхновено от атлантизъм и проамериканска любов. Оформянето на подобни вътрешни кръгове според политическото злободневие е най-малкото симптом за нестабилност на политическото единодействие, което би трябвало да е една от главните цели на ЕС.

Публикуването на такъв текст "демонстрира влошаването на климата на доверие между членовете на Европейския съвет", заяви пред в. "Монд" Бернар Ниве, изследовател в парижкия Институт за международни и стратегически отношения. "Страните си дават сметка, че имаме нужда от подгрупи, за да ускорим процеса на вземане на решения. Досегашните процедури на дълги дискусии за постигане на консенсус няма да функционират при съюз от 25 държави. Ако трите големи държави, чиито интереси невинаги съвпадат, постигнат съгласие, това би трябвало да е добре и за останалите."



Третият в брака



Сумарната тежест на Германия, Франция и Великобритания представлява половината от брутния вътрешен продукт на 25-те, както и половината от разходите за отбрана. Истина е, че ако трите държави се развиват добре, това трябва да се отразява положително и на останалите. Но германската икономика е в застой, а френската едва-едва отбелязва растеж. Традиционният френско-германски мотор в ЕС започва да прегрява и може би затова се налага да бъде добавена към него и британска мощност. В лицето на Тони Блеър френско-германското семейство има добър съмишленик, защото той обяви още от влизането си на "Даунинг стрийт" 10, че една от целите му е да доближи Великобритания до Европа. Освен това той е полезен, за да помири "Стара Европа" със САЩ, чиято презокеанска любов изстина покрай кризата в Ирак.

На пресконференцията в Берлин Ширак засипа домакина Шрьодер с похвали и пропусна да каже поне една любезна дума за третия член на срещата - Блеър. На британските журналисти се удължиха ушите от напрягане, за да чуят дали Лондон получава равностойна роля в "директората". Съветник на Ширак обаче им каза, че френско-германският брак остава стратегически принцип на френската европейска политика, а германски експерти изразиха съгласие. "Ако се придържаме към брачната метафора, тогава излиза, че Тони Блеър е или любовник, или любовница", констатира вчера "Гардиан".



Малка червена книжка



Докато в Европа сложните отношения кристализират в триъгълници, шестоъгълници и многоъгълници, нейната промишленост емигрира към Китай, пазарът на услугите - към Индия, науката - към САЩ, а на европейците им остава да мечтаят по стратегии като лисабонската. Куриозно е, че канцлерът Шрьодер се възползва от срещата в Берлин, за да разпространи своята "малка червена книжка", описваща стратегията му на скромни икономически реформи, които му струваха вече председателския пост в Германската социалдемократическа партия. Той имаше нужда от международна подкрепа и двамата му влиятелни гости проявиха разбиране. Даже Ширак се възползва от случая да обяви, че заедно с Германия ще намалят ДДС-то върху ресторантските услуги от 19,6% на 5,5%. Кой ти пита Еврокомисията? Какъв единен пазар? "През 60-те години Европа процъфтяваше, а Китай размахваше малката червена книжка с цитати на председателя Мао. Сега Китай процъфтява, а Европа се залъгва с малка червена книжка", констатира горчиво "Гардиан" и продължи: "В старата Европейска общност от шест държави Франция и Германия бяха водачите, а Италия и трите от Бенелюкс бяха само доброжелателни партньори. Днес все така е вярно, че ако Франция и Германия не действат заедно, няма да има напредък на Европа. Но вече не е вярно, че ако действат заедно, Европа непременно ще напредне. Дори голямата тройка не е достатъчна, за да се гарантира успех."



И лошото за добро



Обединена Европа все пак е колективно дело и може би не е лошо, че има държави, които се осмеляват да напомнят на големите за своето съществуване. Какво е мястото на България в този голям дебат за бъдещето на Стария континент? Засега тя предпочита да се ослушва и да наблюдава. Притеснена от своите грижи дали въобще ще я вземат в голямото семейство, тя демонстрира скромност и послушание. Каквото й кажат, това прави. Звучи обидно, но за народа и това е по-добре от сегашното му положение. След като няма българско правителство, което да е пожелал да го управлява втори път, сега надеждата му е да повери съдбата си на други управници. Не е ли странно, че пламенните евроинтегратори от сегашното правителство се обявиха категорично против референдум за присъединяване към ЕС? Нямало било смисъл, защото резултатът отсега е ясен. Само че не казват какво им е ясно. Истината е, че евроентусиазмът на българина не е нищо друго освен отказ от собствените му управляващи. Иначе той си е все така далеч от големите европейски проблеми, с които охотно иска да свърже живота си.