"Искам да стана професор. Професор по психология, по какво друго", казва 20-годишният Ради. Той е с умерена форма на олигофрения и прекарва дните си в център за хора с интелектуални увреждания в родния си град Разлог. Младежът обича да чете, но писането го затруднява. С удоволствие гледа и телевизия - футбол, новини, програми с музика. Познава политиците. Харесва президента Георги Първанов, защото е "истински българин", и Надежда Михайлова, защото е хубава. Гледа с удоволствие и шоуто на Слави. Ради пее много добре и е солист на групата за народни песни в центъра.
Дневният център е създаден от Лидия Пенкова през лятото на 1999 г. Тя има 22-годишен син с рядкото заболяване синдром на Доловиц, за което в българската медицинска литература има само едно изречение. Заради него и всички останали деца от региона с интелектуални увреждания тя кандидатства с проекти пред американски и европейски програми и успява да събере средства за ремонт и оборудване на бивша детска градина в Разлог.
"
Нашите деца не бяха желани нито в яслите
и детските градини, нито в училищата", разказва Пенкова. Дори и в помощните школа отказвали да приемат малчуганите с по-тежки умствени увреждания. Тя е ходила няколко пъти при баба Ванга, която й казвала, че синът й Гошо трябва непременно да учи. "Ти си майка и трябва да направиш каквото е нужно", казвала й пророчицата. Затова Лидия направила всичко възможно, за да осигури на собственото си дете и на други с подобни проблеми възможност да учат и да се развиват.
Синът й е участвал заедно с още едно момче от центъра - 12-годишния Стоян, в олимпийските игри за хора с увреждания в Ирландия миналото лято. Българският отбор, в който имало и 4 деца от Пловдив и Бургас, се класирал втори в щафетното бягане.
Гошо твърди, че все още не е мислил какъв иска да стане, но според една от жените, които се грижат за младежите в центъра, той най-много се увлича от футбола. От българските футболисти любимец му е Стилян Петров, а от чуждите - Дейвид Бекъм. Сега е от ЦСКА, но преди време бил от "Левски". Гошо въобще не харесва Слави Трифонов, но пък много се интересува от политика и гледа почти всички новинарски емисии вечер. Съотборникът му от олимпиадата - 12-годишният Стоян, пък е сигурен, че иска да стане футболист и твърдо е от ЦСКА.
В момента центъра посещават 30 души от 3 до 36-годишна възраст. На всички персоналът казва "децата". Те имат семейства, при които се прибират вечер и прекарват уикендите. Повечето обаче са само с един родител и
ако с него се случи нещо, ще останат на улицата
Затова Пенкова подготвя проект за изграждане на микродом, в който болните деца да могат да живеят постоянно при нужда.
Възпитаниците на центъра се учат да четат и пишат по специални програми, играят карате 3 пъти седмично, имат трудова терапия, по време на която шият, плетат и правят свещници, имат си и група за народни песни. Всяко лято ги водят на море - отново с пари по проекти.
Откакто болните с различна степен на олигофрения обитават бившата детска градина в центъра на Разлог, отношението на хората от града към тях много се е променило. В началото жителите на Разлог се притеснявали, че болните ще създават проблеми, но после се уверили, че те дори са по-добронамерени от здравите малчугани и младежи. Много често хората бъркат умствено увредените с психично болните, като шизофрениците, които действително са опасни, твърди създателката на центъра.
Интелектуално увредените деца и младежи имат приятели от 3-и клас от началното училище "Св. св. Кирил и Методий" в Разлог. Разменят си мартеници на Баба Марта, картички на Коледа и си гостуват на различни празници. "Учениците вече сами изявяват желание да идват и да си контактуват с децата от центъра", разказва класната Ана Попадиина. "За съжаление има деца, които им се подиграват. Аз, ако видя такова нещо, ще набия този, който се подиграва", казва третокласникът Денис.
Kakvo nedostoino i unizitelno zaglavie!