|
"По модела още трябва да се работи, част от предложените в него идеи не са конкретизирани", уточни доц. Мария Сотирова от "Ресурсен център". Основната работа обаче вече е свършена - проведени са анкети със студентите, анализирани са различни варианти на държавно участие. Готов, макар и в много суров вариант, е и самият проектозакон. Съгласуването по залегналите в него предложения е в ход.
Какво показва анкетата със студентите
Изследването не е представително, но според авторите е достатъчно показателно за потенциалния интерес към студентските кредити. Анкетирани са несемейни младежи в бакалавърски програми редовно обучение.
Българският студент се издържа главно благодарение на родителите си, установява изследването. На пари от семейството си разчитат 45% от анкетираните. Едва 5,5% се издържат сами. Изненадващо за изследователите се оказва, че 10% и в момента ползват заеми - от банки или частни лица.
Едва 1/4 от анкетираните заявяват, че не срещат затруднения с издръжката си. 60% твърдят, че изпитват финансова несигурност. 10% са заплашени да прекъснат образованието си поради остър недостиг на средства.
Анкетата включва и въпроси за различните видове разходи с цел определяне размера на кредитните пакети. От всички пера най-непосилни за бъдещите висшисти се оказват разходите за храна, облекло и жилище - общо 35% заявяват, че парите за това не им стигат. 23% признават недостиг на средства за учебници, други 20% - за култура и развлечения. Съществуващите в момента такси за висше образование не са голям проблем - имат го само 10% от анкетираните.
Въпреки мрачната финансова картина студентите
не са особено ентусиазирани от идеята да теглят кредит
При тези въпроси се наблюдава сериозно разсейване на отговорите, което говори за ниска кредитна култура, считат авторите. 6% от студентите са скептици за успеха на кредитирането, 15% заявяват, че не биха взели кредит. 18% нямат мнение по въпроса. Голям е броят и на студентите без мнение какъв трябва да е размерът на кредитите - 30%.
Като най-важно условие за успеха на кредитирането младите посочват наличието на преференциални условия. Над 25% считат, че погасяването на заема трябва да започва след завършване на следването, 24% сочат като най-подходящо обезпечаването на кредита от родителите.
Какви са конкретните предложения
Достъп до кредити да имат само студенти редовно обучение, следващи в първа бакалавърска или магистърска програма, предлагат авторите на проекта. Екипът още не е взел решение за студентите в частните училища. Основният аргумент против включването им в кредитирането е третирането на необходимия финансов ресурс като част от субсидията на държавните висши училища. Изтъква се и наличието на банки, вече предлагащи студентски кредити без гаранции от държавата.
Допълнително ще се отчитат и възрастта на студентите - изискването е да не са навършили 29 г., както и успехът и доходите им. Авторите предлагат минималният семестриален или годишен успех да бъде не по-малко от 4.00. Прагът за доходите още не е уточнен.
С цел кредитирането да бъде максимално гъвкаво авторите предлагат да се отпускат 4 самостоятелни и 4 комбинирани кредитни пакета. Минималният образователен кредитен пакет
ще покрива само таксата за обучение
Другият, максимален, пакет включва такса плюс разходи за учебници.
За покриване на разходите за издръжка също се предлага 2 различни варианта. Езкистенциалният потребителски включва разходите за храна, транспорт, наем и облекло. Социалният потребителски пакет покрива същите пера плюс допълнителни средства за култура, спорт, отдих и др. Тези четири основни пакета могат да се комбинират помежду си.
Конкретните размери ще бъдат уточнени с постановление на правителството и ще се ревизират всяка година, за да се отчитат промените в таксите и инфлацията. Очаква се минималният образователен пакет да е до 300 лв., а максималният - за такса плюс учебници - около 500 лв. Потребителските кредити вероятно ще са малко над 1000 лв.
Още не е ясно и какви ще са необходимите обезпечения от страна на студентите. Екипът по проекта първоначално е предложил да не се изисква никакво обезпечение - нито ипотеки, нито поръчителства, като държавата поеме изцяло отговорността по покриване на несъбираеми кредити. След консултации с МОН и финансовото министерство обаче тази идея е отпаднала, защото според експертите това ще стимулира студентите да не връщат парите. Кредитите вероятно ще се обезпечават чрез поръчителство от родителите, но това ще става при значително по-облекчени условия, отколкото при потребителските заеми.
Сумите ще се получават на семестриални траншове, като за максималния образователен пакет, който включва разходи за учебници, студентите трябва да представят фактури, че са купили такива. Младежите могат да решат да теглят кредит еднократно само за 1 г. или многократно.
По време на следването си
студентите няма да правят никакви плащания по кредита,
т. е. тече гратисен период. Погасяването ще започва шест месеца или година след завършване на обучението. Месечните погасителни вноски да не бъдат по-високи от 15% от средното брутно възнаграждение за страната при единичните кредитни пакети и не повече от 20% при комбинираните, предлагат от "Ресурсен център". Това значи, че при прогнозирана 322 лв. средна заплата за 2004 г. максималната месечна вноска при единичните пакети ще е 48 лв., а при комбинираните - 64 лв. При подобна погасителна схема и теглени всяка година кредити авторите на проекта очакват пълните суми да се издължат за около 4 г. Те настояват при предсрочно връщане на кредита калкулираните на базата на по-дългия погасителен период лихви да се опрощават напълно или да се редуцират на 50%. За дипломиралите се с пълно 6 студенти се предвижда опрощаване на лихвите през гратисния период.
Предвидени са и облекчения при възникване на евентуални социални рискове като безработица и злополуки. Ако длъжникът е безработен за повече от 1 и по-малко от 5 месеца, плащанията по кредита временно се прекратяват, като се договарят промени в погасителните вноски, без да се удължава общият период за възстановяване на пълната сума.
В случай че длъжникът е безработен за по-дълъг период, кредитът може да се разсрочи, тоест да се удължи периодът за погасяването му.
Кой ще отпуска кредитите и
какви ще са държавните гаранции
Един от основните плюсове на проекта е предпочетеният от авторите подход да се използва ресурсът на търговските банки. Кои да бъдат те ще се решава след процедура на договаряне. Един от основните въпроси при това договаряне ще бъдат лихвите по студентските кредити.
Предлага се да тече лихва до 60% от средното пазарно лихвено равнище, което в момента е около 14%. В този случай лихвите биха били около 8,4%. Възможно е обаче банките да не склонят на толкова ниска доходност.
Тази тежест няма да се поема изцяло от студента. Екипът обсъжда идеята държавата да подпомага младите и да покрива със собствени средства 5% от лихвата.
Според доц. Сотирова допълнителен стимул за банките да участват ще бъдат и държавните гаранции при несъбираемите кредити. Студентските кредити са високорискови и без такива гаранции търговските банките надали ще се съгласят да ги предлагат при облекчение условия на достъп. Затова авторите на проекта предлага държавата да поеме отговорността да покрива несъбираемите кредити. За такива ще се считат кредити, неизплатени изцяло или частично, при които длъжникът е изпаднал в несъстоятелност, трайна безработица или е в чужбина повече от 1 година, без да е предоговорил погасителния план. Парите ще се покриват от държавата само ако длъжникът и семейството му нямат бързоликвидни обезпечения.
Какъв държавен ресурс е
необходим за старта на кредитите
Изготвени са няколко симулационни схеми, целящи да определят необходимия финансов ресурс от страна на държавата. В разчетите са включени само средствата, необходим за покриване на лихвата през гратисния период. Сметките са направени при примерна лихва 5%. Какво показват изчисленията при предвидени 5 млн. лв. годишно за покриване на лихвите през гратисния период, или общо 20 млн. лв. за 4 години?
Ако се отпускат само максимални образователни кредити за такси и учебници - 500 лв. на година, с 20 млн. лв. за целия период ще могат да бъдат покрити лихвите за 72 063 кредита - средно по 16 014 на година. Ако се отпускат само потребителски кредити за 1500 лв. годишно със същите пари ще се осигурят плащанията на лихвите по общо 24 021 кредита, или 5338 на година. Взетата примерна лихва е много ниска, симулационни модели могат да се направят и при по-високи лихвени равнища, обяснява доц. Сотирова. Според нея обаче предложеният модел е достатъчно гъвкав и държавата може да въведе пилотно кредитиране.