Изпитите за прием в езикови гимназии след 7-и клас стресират учениците, а неуспелите се чувстват хора второ качество. Тези изпити от десетилетия се провеждат по един и същ начин - писане на съчинение по литература и решаване на задачи по математика. С всяка изминала година обаче все повече кандидати са принудени да вземат частни уроци, за да попаднат в елитно заведение. Това означава, че или средното училище не дава качествено образование и родителите са принудени да плащат допълнително, или пък корпоративни интереси изкуствено поддържат паралелната система на частните уроци. А може би са верни и двете?





Добре е все пак, че просветното министерство най-сетне назова проблема. Директорката на дирекция "Координация и контрол на средното образование" в МОН Мукаддес Налбант е изготвила подробен и подплатен с аргументи анализ на приемната кампания в елитните гимназии. Докладът не пести критики по едни от най-сериозните въпроси - корупцията, частните уроци, ограничения достъп до образование.

"Изпитите след 7-и клас са най-трудното препятствие, което българите трябва да преодолеят от постъпване в училище до завършване на университет", пише просветната чиновничка. Според нея това подменя целите на образованието - става по-трудно да бъдеш приет, отколкото да завършиш.

Докладът критикува и формата на изпитите. Провеждането на конкурси по два предмета - български език и литература и математика, водело до пренебрегването на всички останали дисциплини. Съсредоточаването върху тях допълнително благоприятствало частните уроци. "Най-търсени са онези учители, които проверяват изпитните работи - с надеждата, че те са наясно с критериите за оценка, а често дори с идеята да разпознаят почерка на своите платени ученици", признава Мукаддес. Като друга порочна практика тя сочи тенденцията деца от София да се класират в слабо търсени училища в провинцията и впоследствие да се прехвърлят в столични. Използването на оценки от свидетелството за 7-и клас като балообразуващи пък създавало възможности за фалшификации от страна на директорите.

"Учениците, неуспели да се класират, преживяват провала си твърде тежко, някои от тях се комплексират, че са "второ качество", пише още в доклада на МОН. 2/3 от неуспелите деца били момчета.

Проблеми пораждало и това, че изпитната кампания е след 7-и клас. В профилираните гимназии интензивното изучаване на чужд език през първата година води до изместването на останалия учебен материал от 8-и в 9-и клас. Затова се предлага кампанията да се премести от 7-и в 8-и клас. Това ще изравни по време кампаниите за гимназиите с тези за техникумите, които приемат след 8-и клас.

Това води и до още едно улеснение. Според проект на стратегия на МОН за средното образование всички ученици ще държат изпити-матури за завършено основно образование. Идеята е резултатите от тях да важат и за прием в елитните училища. Така вместо досегашните изпити по-български език и литература след 7-и клас в специализирана гимназия вече ще се влиза с успеха от изпит по 7 предмета, държан от осмокласниците в цялата страна. Мукаддес Налбант предлага изпитите да са под формата на тест и да са за предметите български език и литература, математика, физика, химия, биология, история и география.

Докладът на МОН предлага още да няма скъсани на приемен изипит - най-ниската оценка да е среден 3. А тестът да се оценява с 8 оценки - седем за всяка група въпроси от отделните предмети и една обща, средноаритметична. Идеята е балообразуването да е гъвкаво, като училищата сами решават върху кой предмет да акцентират, като удвоят оценката по въпросите от дисциплината, в която са профилирани.

Изпитите по повече предмети обаче могат и да стимулират пазара на частни уроци. Докладът на МОН признава тази опасност, но изтъква, че все пак е по-добре учениците да се готвят по 6, а не по 2 предмета. А пък парите за плащане на уроците щели да се разпределят по-равномерно между учителите - не само между тези по български и математика като сега.