Не бива така - говори из Кърджалийско гласът на Америка - Джеймс Уилям Пардю, а само Божидар Димитров му обръща внимание.

Все пак говори не кой да е, а съгражданинът на Елвис Пресли и Джъстин Тимбърлейк, пратеник на Белия дом, отличен бивш военен и още по-отличен оперативен разузнавач. Когато такъв човек споделя нещо такова: "На Балканите етническите партии не са добро нещо", трябва да демонстрираме малко по-сериозна чуваемост.

На пръв поглед Пардю чука на отворена врата - още на 13 юли 1991 г. България бе наясно, че етническите партии не са добро нещо, и записа този текст в конституцията. Но тогава предшествениците на Пардю - Сол Полански и Хю Кенет Хил, помогнаха на ДПС, партия, изградена подчертано на етнически признак, да се утвърди като сериозен фактор в българската политика.



Американците бяха прави



- на фона на зараждащите се конфликти на Балканите България имаше нужда от ясен и прогнозируем политически субект, който да подпомага етническа стабилност. Ако през 1991 г. у нас имаше пет реални "турски" партии, непременно щеше да се стигне до сепаратистки тенденции и до неподозиран български национализъм. Всичко това не се случи. Фракционерството в ДПС бе на мода в началото на демокрацията, но никой - нито Адем Кенан, нито Мехмед Ходжа, не успя да направи партия, която да претендира, че говори от името на турската общност.

Националният интерес бе защитен - България не бе подпалена.

Америка защитаваше единното ДПС, но по този начин защитаваше и България.

Сега Америка обръща палачинката, като твърди, че: "Българските граждани от турски произход трябва да имат свободен и личен избор и да подкрепят лидер, защитаващ различни интереси. Те не трябва да бъдат обвързани само с една партия и с един човек."

Накратко казано, създава се впечатление, че Пардю иска второ и трето ДПС. Иска поне още един Доган.

Американците сигурно са наясно за последствията от раздробяването на ДПС.

На първо място има опасност в българския парламент да не попадне нито една от "турските" партии. ДПС има стабилен електорат, но при разсейване на гласовете между няколко турски партии нито една от тях вероятно няма да мине 4-процентната избирателна бариера. Едва ли Америка иска следващият парламент да мине без партия на турското малцинство.

Появата на много турски партии



би радикализирала част от тях



Едва ли Пардю цели етническия мир в България да бъде нарушен само защото е по-демократично да избираме между два Сокола. Америка има достатъчно голямо поле за борба с фундаментализма, за да се занимава с още един балкански проблем.

Трето, в България трудно ще се наложи етнически лидер от ранга на Доган. В страната има трима български турци, които имат прилична тежест в политиката - Осман Октай, който се опитва да се бори с правосъдието, за да регистрира своето Демократично крило, Гюнер Тахир - който продължава борбата с ДПС вече от позициите на участник в коалицията Български републикански блок, и зам.-председателят на СДС Ергин Емин, който никога не е бил нищо друго освен седесар.

В краткосрочен план не е възможно нито един от тези трима политици да бъде реален опонент на Ахмед Демир Доган. Посолството на САЩ сигурно е наясно, че едно е да искаш партийно разнообразие, а съвсем друго е то да бъде реално. Броят на партиите в България отдавна мина 320, но всеки знае - под табелките на почти всички партии не стои нищо.

Възможно е



САЩ чрез Пардю да си поставят други цели,



които нямат нищо общо с призива за партийно разнообразие. Твърде вероятно е Америка просто да предупреждава Доган, който се кани да предприеме поредния си маньовър в политическия спектър.

Ако САЩ смятаха, че ДПС не е достатъчно да защитава интересите на всички български турци,



Пардю щеше да реагира по-настоятелно



още по време на местните избори, когато рейсовете с изселници задръстиха автогарите в Кърджали и Разград. Когато за всички бе ясно, че раздаването на бюлетините трябва да не предшества изборния ден; че живи не могат да гласуват заедно с умрели; че в секционните комисии трябва да има истински застъпници. Пардю въобще не повдигна въпроса - защо граждани, който живеят преобладаващо в чужбина, гласуват за местни органи на властта!?

Доган отново има реален избор пред себе си - той може да подкрепи НДСВ и в изборите за 40-о народно събрание, може да скочи в лодката на следващите управляващи - БСП, а може да тръгне и по пътя на изграждането на широка дясна коалиция - заедно със СДС, ССД, ВМРО.

Вероятно Джеймс Пардю схваща два от тези три пътя като грешни и предупреждава Сокола. Сега остава Пардю да даде ясен нишан за правилния път.