В интервю пред в. "Седем" миналата седмица Васил Паница прогнозира възможността още несъздадената нова дясна партия на Иван Костов да спечели следващите парламентарни избори. Ден по-късно бяха публикувани резултатите от представително социологическо изследване на "Алфа рисърч", според което, ако изборите бяха днес, за БСП биха гласували 26%, СДС остава втора политическа сила с 9,5%, а партията на Костов получава 1,5%.

На базата на тези резултати, потвърдени с не особено големи различия и от изследването на МБМД (23% за БСП, 7% за СДС и 2% за партията на Костов), могат да се направят определени изводи за българската десница и да се прогнозира нейната политическа съдба. А именно:

1. Левицата е на крачка от абсолютно мнозинство в следващия парламент, което означава - и от преяждане с власт с всички произтичащи от това последствия. Справка: катастрофата Виденов.

2. Единственият шанс да бъде предотвратен този опасен за България вариант предполага предизборна договореност и следизборна



коалиция на всички десни и десноцентристки сили,



както и максимална мобилизация на колебаещите се избиратели. Можем да харесваме или да не харесваме тази перспектива. Но друга просто няма.

3. Вероятност която и да е от десните партии извън СДС да преодолее 4-процентната бариера в момента не съществува, а и в бъдеще е крайно съмнителна. Политическата реалност днес се отличава от тази в края на миналия век и по това, че не предполага реални шансове за светкавичен електорален ръст за която и да е партия. Пример за това е ССД на Стефан Софиянски, която съществува вече от 3 години, притежавайки солиден административен и финансов потенциал - и въпреки бонуса от третия кметски столичен мандат на своя лидер успя да увеличи потенциала си едва до 2,5%. Чудеса в българската политика не се случват и няма да се случват, особено след урока на последното такова - Симеон Сакскобургготски. (И Иван Костов уви не принадлежи към този тип чудодейни митологични фигури. Него го знаят и помнят.)

4. Горното обстоятелство налага по необходимост предизборно коалиране вдясно за малките десни партии. Тези от тях, които са по принцип против това, защото другите били "помияри", "предатели" или изпразнени от съдържание фасади, ще трябва да променят своята гледна точка. В противен случай ще изкупят своето невежество в чистилището, наречено "извънпарламентарни политически сили".

5. Дясното не печели, а губи от своята раздробеност. Спадът е общ и се дължи на махленския характер на дясната кавга, липсата на сериозни политически различия между спорещите и неспособността им да очертаят членоразделно политическата си идентификация, принципи, електорално покритие и възможности да предложат смислена и конкурентоспособна алтернатива за общото бъдеще на всички българи. Най-общо казано, десните партии още не са партии, а по-скоро лидерски формации, припознавани най-вече чрез въобразяваните от избирателите качества или недостатъци на този или онзи лидер.



Ако не успеят да станат партии, губят играта. Изцяло и за дълго



6. Няма нищо вярно в обговорената по груб и нахален начин претенция, че от СДС е останала само фасадата и трите букви. Точно обратното - потвърждава се за пореден път принципът, че който е напуснал СДС, не е прокопсал. Въпреки загубата на около 2% поради разцеплението СДС продължава да е втората политическа сила в страната. Което натоварва синята партия с огромна отговорност - тя трябва да намери плоскостта, на която скараните политически субекти от странно раздробеното дясно ще могат да говорят помежду си. Най-вероятно (и най-перспективно) е това да бъде проект за конституционни промени или за изцяло нова конституция, която да децентрализира държавата, да върне властта в ръцете на нейния суверен и да даде повече възможности за инициативните българи, включително и в сферата на техния контрол над институциите.

Знам много добре, че тези изводи няма да харесат на мнозина. Но както се казва - това е положението.