|
Един от емблематичните примери за тази порочна практика е внезапното сваляне на акциза за лъскавите лимузини в края на миналата година, когато се гласуваха новите данъци за 2004 г. Идеята да се даде облекчение за вносителите на нови, мощни автомобили дойде изненадващо и в последния момент от няколко царски депутати. Според сметките на финансовото министерство от тази промяна
се облагодетелстват само 300 души,
които печелят общо около един милион лева. Толкова са горе-долу хората в страната, които годишно си купуват чисто нови мощни коли и толкова са разходите, които те ще си спестят от намалението на акцизите. Въпреки явното недоволство и на опозицията, и на финансовото министерство мнозинството прокара промяната, без дори да си направи труда да скалъпи поне малко от малко някаква логична аргументация защо се налага тя.
Пак в последния момент и пак по идея на царски депутати и в нарушение на парламентарната процедура в данъчните закони бе вкарана промяна, с която общините бяха задължени да харчат приходите от туристически такси единствено за изграждане и поддържане на пътища към летища, жп и автогари, за изграждане на информационни туристически центрове, за опазване и поддържане на зелени площи, за санитарно-хигиенни мерки и за реклама. За да се узакони тази мярка, заедно с данъчните закони бе прокарана корекция и в закона за общинските бюджети. Наложи се дори нов текст да бъде записан и в Закона за държавния бюджет за 2004 г., за да може държавата да се освободи от задължението да компенсира общините за приходите, с които няма да могат да се разпореждат свободно след това решение. Ясно бе, че
текстът бе лансиран в полза на големите курорти,
които отдавна се оплакват, че пълнят общинските каси, но след това не виждат нищо от тези пари. Пак в тази връзка собствениците им преди време поискаха големите комплекси да получат статута на самостоятелни общини. И тъй като тази идея ще се реализира много по-трудно и бавно, мнозинство реши да ги компенсира с тази мярка.
Показателна за това как парламентът може да бъде впрегнат да работи в нечия полза бе драмата дали да се забрани алкохолът в пластмасови бутилки, която се проточи няколко месеца. Въпросът бе повдигнат от финансовото министерство в края на миналата година. С промените в данъчните закони експертите му предложиха да се забрани продажбата на твърд алкохол в пластмасови бутилки над 0,200 л от 1 юли тази година. Бандеролите не се залепвали трайно върху тях, затова се използвали многократно и така държавата губела от неплатен акциз.
Потърпевшите производители на спиртни напитки обаче се възпротивиха и някак си
успяха да убедят бюджетната комисия на парламента
да не приема това предложение. Първоначално органът възнамеряваше изобщо да премахне забраната, но след това разписа по-мек вариант - да се забрани продажбата в пластмасови бутилки над 1 литър, а по-малките количества да се облепят по специален начин с бандерол, така че да не може да се отварят без неговото унищожаване.
Голямата изненада дойде при гласуването в пленарна зала. Неочаквано депутатите подкрепиха предложението на финансовото министерство забраната да важи за всички бутилки над 0,200 л. Обаче гласуваха мярката да влезе в сила чак от 1 януари 2005. Една година е достатъчно дълъг срок подходящите хора във властта да бъдат убедени по подходящ начин чий интерес да защитят и как да променят текста.
Броени дни след Нова година обаче, след като мнозинството си отдъхна от спешното гласуване на новите данъци за 2004 г., земеделската комисия изведнъж
започна да лансира наново идеята
забраната да се въведе още през юли, и то за целия алкохол в пластмасови бутилки. Мотивите бяха да се удари нелегалното производство, което не плаща акцизи и данъци и прави нелоялна конкуренция на изрядните производители.
Хитрият замисъл на земеделската комисия бе да измени данъчния закон за акцизите, като прокара нов текст в Закона за виното и спиртните напитки. Целта бе така да се замаже нарушението на правилото, че през текущата година не могат да се изменят данъчни режими. След стягане на царските редици обаче мнозинството се върна към вече изразената позиция и в Закона за виното и спиртните напитки гласува, че алкохолът в пластмасови бутилки може да се продава до края на тази година.
Порочната практика данъчните закони да се променят
с поправки в други закони бе продължена и когато се гласува новият закон за енергийната ефективност. С предходните му разпоредби мнозинството прокара поправки в Закона за местните данъци и такси, с които въведе сериозни данъчни облекчения за гражданите и фирмите. Бе записано, че от 2005 г. няма да се плаща имотен данък за сградите, които бъдат санирани. Облекчението ще се ползва за срок от 5 или 10 години според вида на подобренията, които собствениците направят на своите имоти. Някои експерти веднага прозряха скрит замисъл във въвеждането на преференцията - хората да бъдат накарани да декларират подобренията в дома, с които данъчната му оценка се вдига, а оттам и базата, върху която се изчисляват такса смет и данъкът, след като мине периодът на освобождаване от него. Странно бе защо тази промяна в данъчния закон не бе гледана в бюджетната комисия на парламента, която по принцип е ангажирана с политиката в облагането и с целите, които се преследват с нея. Със същия закон депутатите измениха и Закона за корпоративното подоходно облагане, като записаха, че фирмите вече ще могат да си намаляват печалбата преди облагане с до 10% от даренията, които направят в полза на фонд "Енергийна ефективност". Тази промяна също бе прокарана набързо и неаргументирано.
Истински скандал щеше да предизвика
новият закон за адвокатурата на депутатите Борислав Ралчев (НДСВ), Младен Червеняков (КБ), Четин Казак (ДПС) и Йордан Соколов (ОДС), ако в него бяха останали замислените драстични промени в данъчното облагане. Пак в преходните разпоредби на проекта депутатите бяха предложили корекции в Закона за облагане доходите на физическите лица и в Закона за корпоративното подоходно облагане, които в значителна степен да облагодетелстват адвокатското съсловие. Като това нормативно признатите разходи, с които адвокатите си намаляват доходите преди данъчно облагане, да се вдигнат от 35 на 50%, представителните разходи на адвокатите и на адвокатските дружества да не се включват при определяне на печалбата им и др. При първото четене на законопроекта от левицата остро реагираха, че е недопустимо толкова съществени промени в данъчния ред да се прокарват така, че не може трудът на адвокатите да се приравнява с този на твореца и изобретателя и др. Вносителите на законопроекта побързаха да обяснят, че са се отказали от поправките и че с официално писмо са заявили тяхното отпадане от законопроекта им. Явно парламентаристите се усетиха, че твърде прозрачно и наивно ще нарушат правилата, и се отказаха навреме.
Твърде често законите се кърпят и заради една друга не по-малко съществена на фона на лобирането причина - заради липсата на последователна политика в даден сектор. Това обяснява защо буквално в последния момент, пак в нарушение на парламентарните процедури, покрай поправките в данъчните закони финансовият министър
вкара промяна и в Закона за обществените поръчки
Поправката бе прокарана спешно с аргумента, че в края на годината министерствата и ведомствата харчат много бюджетни средства, като правят покупки през стоковите борси. Голямото прахосване бе пресечено, като се въведе изискването стоки да се поръчват през борсата само ако преди това е прекратена друга процедура за възлагане на поръчката, защото са подадени по-малко от три оферти, защото кандидатите не са отговаряли на обявените условия или защото класираните до трето място фирми са отказали да сключат договор. Според някои наблюдатели тайният замисъл на финансовия министър с тази промяна бил не да пресече безразборното харчене, а да забави процедурите и така да прибере икономисаните за годината разходи обратно в хазната. Независимо от замисъла той успя да го реализира.
Процедурна спънка обаче срещна другата спешна идея на финансовото министерство, родила се в последния момент при гласуването на новите данъци - да се изгради оn-line връзка на всички бензиностанции в страната с данъчните, за да се прекрати практиката на изключване на фискалните апарати, да се притисне сивият сектор в търговията с горива и да се намали контрабандният внос. Идеята бе подкрепена от големите петролни търговци, защото донякъде бе лансирана точно заради тях. Но отново в противоречие на всякакви парламентарни правила и процедури. Текстът бе вкаран в Закона за акцизите много след като бюджетната комисия бе подготвила проекта за второ четене. Освен това той не получи подкрепата на част от царските депутати, които застанаха на страната на малките петролни търговци и опасенията им, че нямат да могат да инвестират в изграждането на такава система. Заради сблъсъка на интереси и заради погазените процедурни правила се стигна до абсурдната, дори смешна ситуация бюджетната комисия хем да предлага тази идея в закона, хем да не я подкрепя. Заради очевидно комичното положение шефът на парламента Огнян Герджиков изобщо не допусна това да се гласува в зала. Но и тази срамна ситуация, както и описаните по-горе, красноречиво говори поне за няколко неща - че българските депутати все още успешно приемат и изпълняват поръчки за ремонти на законите, че властта няма последователна политика по редица твърде съществени въпроси и се сеща да им търси решения в последния момент и на парче и че парламентът продължава да подронва както собствения си авторитет, така и на държавността като цяло.
