"Трио Белвил" не е анимация в духа на "Дисни" с техните микимауси, покахонтаси и царе-лъвчета и всъщност въобще не е анимация за деца. Това е строг, графичен, ироничен и болезнено сатиричен френски филм. Който, незнайно защо, предизвика страхотен бум сред всички фестивални журита и академии и се окичи с безпрецедентните за рисуван филм (в който отгоре на всичкото не говорят на английски) 2 номинации "Оскар". За режисьора Силвен Шоме това не е новост - късометражният му дебют "Старата дама и гълъбите" също беше кандидат за академична награда.

Но както често се случва напоследък, след Жоро Боршуков в "Матрицата" и Антони Христов в "Търсенето на Немо" и в този трансконтинентален успех има българска следа. Евгени Томов, полубългарин, полуруснак, израсъл в украинската столица Киев, е дизайнер на продукцията.

Извън изблика на национална гордост "Трио Белвил" е любопитен, мрачен и доста смахнат филм. Историята започва на една жп линия под Айфеловата кула, където малкият Шампион получава първото си колело и започва да се готви за Тур дьо Франс, а кучето Бруно лае по преминаващите влакове. По-нататък историята ни отвежда в Манхатън, където Статуята на свободата размахва хамбургер, а бабата на отвлечения Шампион обединява сили в издирването му с три кабаретни певици (именно триото "Белвил"), прехранващи се с жабешки бутчета. И тъй нататък. Анти-Холивуд at its best.