|
От днес българите могат да пътуват отново до Великобритания след двуседмично прекъсване. Визовата карантина обаче бе вдигната частично - само за туристи, командировани и гости. Кандидатите за работа на Острова, които правеха денонощни опашки на бул. "Дондуков" пред британското консулство в София, няма смисъл да подновяват дежурството си, защото, без да подозират, бяха употребени за забърсване на гузни съвести и за разчистване на политически сметки в Лондон. Не е ясно колко време още висшите британски среди ще извръщат глава от тях.
У нас пък други гузни съвести сами се показаха на светло по време на визовия скандал, разбрали-недоразбрали кого винят британците. Само за няколко дни миналата седмица се извъртя поредица от гафове в двете столици, която бе достойна за Шекспирова "Комедия от грешки". Оказа се, че двете страни са участвали в бал с маски, като всяка е прикривала свои нарушения и се е преструвала, че не забелязва грехове на другата. Няколко нервни движения обаче доведоха до падане на маските и сега властите и в София, и в Лондон сконфузено бързат да прикрият срамотиите си. Публиката, която в крайна сметка бе и потърпевша, можеше да проследи многопластова пиеса.
Действие първо: Домашна кавга в Лондон
На 30 март Великобритания обяви, че спира издаването на т. нар. бизнесвизи за румънци и българи, защото с тях се злоупотребявало. Навалицата от "бизнесмени", обсаждаща британските консулства в Букурещ и София, била съставена от обикновени гастарбайтери, които срещу заплащане на опитни адвокати получавали от тях фиктивни бизнеспланове за дребно предприемачество във Великобритания. Процедурата е предвидена в Европейското споразумение с асоциираните държави.
Като се има предвид, че Великобритания е държава с висок стандарт и много скъп живот, където дори билетчето за метрото (2 лири, или 6 лева) не е по джоба на редовия българин, всеки може да се досети как граждани на двете най-бедни страни в Европа биха започнали бизнес там. И от прозорците на консулствата е било видно, че на опашките висят не бизнесмени, а обикновени кандидати за черноработници. По-късно стана ясно, че сред тях е имало еднокрак "специалист" по ремонт на покриви и "електротехник" без няколко пръста на ръцете.
Скандалът гръмна след двегодишно натрупване на напрежение между външното и вътрешното министерство. Кипежът настана, след като на 1 март започна да се прилага ускорена процедура за разглеждане на молбите и част от прерогативите на консулствата бяха иззети от вътрешното министерство. Дипломатите бяха задължени да препращат документите в Лондон, където въпреки недостатъчното познавачи на румънски и български език, на бърза ръка се удряха печати с одобрения. Броят на издадените бизнес-визи нарасна двойно в сравнение със същия период на миналата година. В ход бе Операция "Свръзка", замислена от правителството на лейбъристите като хитроумен фокус, за да се създаде илюзията, че изпълнява обещанието си да намали двойно тази година броя на кандидатите за убежище във Великобритания. Тя бе намигане към черноработниците да кандидатстват не за убежище, което би значело да събудят страхове, че ще виснат на шията на британските данъкоплатци за помощи, а да се правят на бизнесмени - нещо далеч по-приемливо за общественото мнение.
Планът се изпълняваше с ударни темпове, докато един издайник не наду свирката. Британският консул в Букурещ Джеймс Камерън прати тревожен имейл не на кого да е, а на кандидата за министър на вътрешните работи от средите на консерваторите Дейвид Дейвис, който го понесе като знаме в парламента на щурм срещу правителството на лейбъристите. Чергата на Блеър пламна. Първа се хвърли да я гаси министърката без портфейл по въпросите на имиграцията Бевърли Хюз и изгоря на 1 април, принудена да подаде оставка. След това апетитът на консерваторите нарасна и подадоха заявка да видят на скарата и вътрешния министър Дейвид Блънкет, а сетне и самия премиер Блеър.
Дотук България нямаше никаква роля, тя бе потърпевша. Тъй като покрай сухото гори и суровото, на 31 март бяха спрени визите за всички българи, а не само за "бизнесмените" черноработници. Говорителят на МВнР Любомир Тодоров прибегна до автомонтьорска философия, за да обясни, че когато колата се повреди (британската власт), не може да взема пътници (българи), докато не бъде ремонтирана. За по-голяма убедителност той посочи, че след приемането на България в НАТО нямаме основания за притеснения. Гурбетчиите обаче не се чувстваха като натовци при натовци.
Действие второ: Пускат на сцената Румъния
Докато българи и румънци наблюдаваха вътрешнополитическата драма в Лондон, някой извика на сцената румънския премиер Адриан Нъстасе. Консерваторите си спомниха, че на 11 март миналата година той е настоявал като гост на Блеър за отмяна на визите за румънци. На междуправителствената среща на високо равнище през октомври в Рим двамата са продължили разговорите и са постигнали дискретно споразумение. Нъстасе обаче се разбъбрил пред журналисти: "Повече от сигурен съм, че от пролетта на 2004 г. румънците ще могат да пътуват безвизово до Великобритания".
На 22 октомври букурещкият вестник "Евениментул зилей" хвърли допълнителна светлина: ""Британските визи за румънските граждани ще бъдат премахнати, само след като броят на незаконните имигранти бъде сведен до приемливо равнище, твърди британският посланик в Букурещ Кинтън Кейл". Според румънски оценки във Великобритания има поне 20 000 незаконно пребиваващи румънци.
Британският печат описа сделката по следния начин: Блеър се договорил в Нъстасе да намали броя на нелегалните имигранти, като ги легализира. Процедурата била определена като управлявана миграция. Председателят на организацията "Наблюдение над миграцията във Великобритания" сър Ендрю Грийн се възмути в "Дейли телеграф": "Това не е управлявана миграция, а манипулирана миграция. Това е опит да се заблуди обществото".
Правителството на Блеър трябваше най-сетне да проговори за сделката с Румъния и се опита да я представи в приемлива светлина: Блеър наистина е обещал да премахне визите за румънците, но в замяна е поискал Букурещ да поведе борба с организираната престъпност, а не да намали броя на кандидатите за убежище.
И в това действие никой не се занимаваше с България. Ако я споменаваха, то бе заради обичайния тандем с Румъния.
Действие трето: Някой се изпусна
София се държеше първоначално като хладнокръвен зрител в очакване на "ремонта на колата". Но някои реплики й действаха подсъзнателно. Уж говореха само за Румъния, а намигаха към България. Фразата "борба с организираната престъпност" я постави нащрек. Още по-тревожно й прозвуча, че визите са спрени заради фиктивни "бизнесмени". Англичаните имаха предвид сиромасите, тръгнали да изкарат някоя лира по строежите, но властите у нас си знаят кои бизнесмени се пишат в кавички. Когато отпадналата от правителството г-ца Хюз подхвърли в пламенната си самозащита, че преди година напразно е искала от България помощ в проследяването на престъпници, влезли във Великобритания с бизнесвизи, се задейства инстинкт за самосъхранение у някои наши служители.
Без да е сигурно, че госпожицата визира българските мутри, известни също като "бизнесмени", посланикът ни в Лондон Валентин Добрев скочи като ужилен. Пред в. "Мейл он сънди" той наклепа колежката на Хюз във вътрешното министерство Фиона Мактагарт: "Тя пренебрегна мои предупреждения, че конкретни престъпници се укриват във Великобритания". Под престъпници с бизнесвизи госпожицата обаче имаше предвид незаконни имигранти с фалшиви бизнеспланове, стана ясно от нейно изявление, дадено същия ден пред "Сънди таймс".
Гафът не можеше да се замаже. В България започнаха да се изброяват "знакови фигури", устроили се комфортно във Великобритания - Косьо Самоковеца, Иван Тодоров-Доктора... Британското правителство реагира още на другия ден гневно, за да не излезе, че криминални лица се радват на негово покровителство. "Таймс" цитира на 5 април източник във вътрешното министерство, според който в регистрите на ведомството въобще не е записано искане от българска страна за издирване и връщане на престъпници.
"Не е вярно", защити се посланик Добрев в изявление пред пратеник на "Сега" на 6 април. "Имам писмени отговори, което означава, че съм правил запитвания", каза той и изпадна в противоречие с твърдението си пред "Мейл он сънди": "Поискахме помощта на британските власти по няколко криминални случая, отнасящи се до български граждани във Великобритания, но не получихме никакъв отговор". Тези случаи обаче не били свързани с организираната престъпност. Ставало дума за 8-9 души, издирвани по граждански дела, заради дребни измами или като свидетели. Англичаните му казали, че ще ги намерят, ако им съобщи адресите.
От обърканите обяснения се разбра само, че нашето правосъдие не търси големите бандити, чиито адреси са известни както в София, така и в Лондон. И следователно няма защо да вини британците, че не му ги предава. Косьо Самоковеца, който не може да бъде определян като престъпник, защото не е осъждан, с нищо не е нарушил британските закони. Той спокойно е пътувал до Великобритания пет пъти през 1998 г., когато си е купил апартамент за 600 000 лири (1,8 млн. лева) в лондонския квартал Кенсингтън, а следващата година е пътувал. Кой е пречил на нашите власти да си изпълняват задълженията освен самите те? За да не се отплесват медиите към неприятни въпроси, главният секретар на МВР Бойко Борисов отсече: "Имаме перфектно сътрудничество с британските власти."
Тук завесата трябваше да падне, но публиката очакваше да разбере какво ще стане все пак с имигрантите, заради които избухна скандалът. След драматична "среща на върха" при премиера Тони Блеър на 6 април, която трябваше да произведе зрелищни мерки срещу имиграцията и да успокои британците, че чужденците не им вземат хляба, вътрешният министър Блънкет каза простата истина: "Тази страна ще загуби, ако се превърне в крепост Британия. Хората трябва да идват и да работят. Те внасят 2,5 милиарда лири (7,5 милиарда лева) годишно повече в нашата икономика, отколкото получават от нея". Почти половината от строителството на Лондон тежи на техните ръце. Същото е и с повечето други непривлекателни и ниско платени работни места. В страна, където и бедните са по-богати от "бизнес-имигрантите", всички разчитат друг да свърши черната работа.