|
Плоският данък
От чисто икономическа гледна точка плоският данък има значителни предимства: размерът на дължимия данък се изчислява по-опростено, работата на данъчната администрация е улеснена, постига се равнопоставеност и по-добро разбиране сред данъкоплатците. Трябва да се има предвид обаче, че е добре чрез данъците да се стимулира икономическата дейност, но те са създадени преди всичко за да удовлетворяват определени социални нужди. Отчитайки това, оценката на подобни предложения трябва да бъде колкото по посока на икономическите, толкова и по посока на социалните ефекти.
Самата тема за плоския или прогресивен (диференциран) данък не може да се разглежда еднозначно. По-скоро трябва да се търси баланс между плоски и прогресивни данъци с оглед постигане на различните цели на данъчното облагане, включително и за постигане на по-опростена и ясна данъчна система. Този баланс в отделните страни се постига по различен начин и на различно ниво. Подкрепяме идеята в България да се търси баланс при максимално възможно използване на плоски данъци и при оптимално ниски ставки. Още с данъчната реформа от 1998 г. се прие ДДС и корпоративният подоходен данък да бъдат плоски данъци. Това не навсякъде е така. В други страни има традиция и тези данъци да са диференцирани - например ДДС в почти всички страни-членки на ЕС и присъединяващи се страни (Австрия, Франция, Италия, Германия, Испания, Чехия, Унгария, Полша и др.) или корпоративният данък в Холандия, Гърция и Кипър. В този смисъл България вече е направила сериозна крачка в опростяването на данъчното облагане по посока на въвеждане на плоски данъци.
От друга страна, в България е установена традицията данъкът върху доходите на физическите лица да бъде с диференцирани ставки. По принцип това е израз на по-високата социална отговорност на гражданите с по-високи доходи, включване в данъчното облагане на принципа на солидарност и социална хармонизация, които са съществен елемент на всяка реална съвременна обществена система. Без да ставаме адвокати на някакъв прекален социален елемент в данъчното облагане, трябва да отбележим, че специално у нас големите различия в доходите на българските граждани в момента се дължат на многообразни фактори, свързани със сложните промени в процеса на прехода и не непременно на личните усилия и качества на индивида. В този смисъл диференцираните ставки върху доходите на физическите лица са още по-оправдани за България днес.
Данъчни ставки
Поради високия дял на приходите от ДДС в общите данъчни приходи и необходимостта да се осигури стабилност на бюджета приемаме, че ставката на ДДС трябва да се запази на настоящето равнище от 20%. По отношение на корпоративния данък може да се посочи, че равнището му и в момента е сред най-ниските в Европа. Средната ставка на корпоративния данък през 2004 г. в страните-членки на ЕС е 31.32% (KPMGТs Corporate Tax Survey, 2004), като в някои от най-големите европейски икономики е значително над това ниво - например в Германия (38.29%), Франция (34.33%), Италия (37.25%) и Испания (35%). От всички страни в ЕС единствено в Ирландия ставката на корпоративния данък е под 15% и е в размер на 12.5%. От присъединяващите се страни единствено в Кипър равнището на този данък е под 15%.
С оглед на стимулиране на инвестициите в страната и намаляване дела на сивата икономика ставката на корпоративния подоходен данък би могла да се намали от сегашните 19.5% на 15%. С това тя ще е сред най-ниските в ЕС. Намаляването й до 10% няма да изиграе съществена допълнителна стимулираща роля за инвестициите. Съмняваме се и че психологическата граница за неплащане на данъка е точно 10% и че това ще доведе до сериозно свиване на икономиката в сянка и реализиране на допълнителни приходи в бюджета. На практика на този етап подобно рязко намаление би облагодетелствало най-вече големите, утвърдени компании в България, които плащат основната част от корпоративния подоходен данък. Това би имало само негативен ефект върху бюджетните приходи.
Намалението на ставката (в интервала между 15% и 10%) няма да окаже съществено влияние върху малкия и среден бизнес и стартиращите предприятия, които по традиция са с много ниска печалба в първия период на развитието си. Ако трябва да се търси допълнителен положителен ефект върху малкия и среден бизнес, върху стартиращите предприятия или за стимулиране на иновациите, би могло да се мисли за определени мерки чрез амортизационните норми. Не трябва да се отрича изцяло възможността и от въвеждане на диференцирано, по-ниско облагане за високотехнологичните компании или за МСП, които внедряват нови технологии, с цел развитие на икономиката на знанието и постигане на качествено по-висок и устойчив растеж. За да имат резултат, такива мерки следва да са ясни и лесно приложими.
По отношение на данъка върху доходите на физическите лица, според нас може да се върви към постепенно намаляване на максималните ставки и повишаване на необлагаемия доход. Най-високата ставка може да намалява ежегодно с един процентен пункт, докато достигне например 25%. Запазването на диференциация от 13 или 15 процентни пункта спрямо най-ниската сега ставка от 12% и възможната в бъдеще минимална ставка от 10% е напълно приемливо в дългосрочен план с оглед солидарния елемент в този данък. На фона на ставки за най-високодоходните групи от над 40% в някои страни от ЕС (45% в Германия) и над 30% в редица присъединяващи се държави (Чехия, Унгария, Литва, Полша, Словения) максималната пределна ставка на ДДФЛ в България (29%) е напълно приемлива и достатъчно стимулираща плащането на данъци.
Социално осигуряване
Социално осигурителните вноски не са данък в истинския смисъл на понятието, дори при изцяло държавно обществено осигуряване. Социалното осигуряване e свързано с въвеждането още през ХIХ в. на пенсионна система, в рамките на която заетите организирано подпомагат с пенсии възрастните неработещи лица. По презумпция средствата, които работещите в даден момент отделят от своите заплати, ще им бъдат върнати след време под формата на пенсии. Системата на изцяло държавно осигуряване от разходно-покривен тип е неефективна, поради което през последните десетилетия в целия свят се въвеждат нови, по-модерни системи от капиталов тип, основани на създаването на частни пенсионни фондове, управляващи осигурителните средства в отделни партиди. Така се гарантира повишен личен интерес при управлението на средствата, пазарен подход, прозрачност и конкуренция.
Центърът за икономическо развитие е един от пионерите в България в лансирането на споменатите модерни форми на социално осигуряване и участва активно в подготовката на пенсионната реформа в България в края на 90-те години. Считаме обаче, че процесът към преминаване от държавно обществено осигуряване към преобладаващо частно пенсионно осигуряване не може да бъде еднократен или скокообразен във времето.
Основният проблем идва от това, че възрастното население в България е плащало осигурителни вноски в миналото и сега трябва да бъде обезпечено. Работещите в момента по необходимост се налага да осъществяват две функции: да гарантират средства за държавното обществено осигуряване, за да покриват разходите за пенсии на възрастното население, като същевременно заделят средства в частни осигурителни фондове за собствените си пенсии в бъдеще. Оттук се налага известно финансиране на държавното обществено осигуряване от бюджета, което обаче трябва постепенно да намалява както като процент от бюджетните разходи, така и от приходите на НОИ. Поради изложените аргументи, рязкото намаляване на социалните осигуровки е практически невъзможно. Ако в момента социалните осигуровки бъдат намалени общо на 10%, от които 6% за здравно осигуряване, останалите 4% могат да гарантират средно ниво на пенсиите в размер на 10.8% от настоящото им равнище, т.е. 11,96 лв. Дори при запазване на дотациите от бюджета като номинален размер на равнището от 2003 г. и насочването им изцяло към финансиране на плащанията към пенсионерите, средното ниво на пенсиите ще падне до 34,86 лв. Това ниво на пенсии е очевидно недопустимо от социална гледна точка.
Увеличаването на дела на частното и намаляването на ролята на държавното пенсионно осигуряване може да става само постепенно с оглед на ограничаване на дотациите от бюджета и увеличаване на пенсиите на възрастното население в страната. Разбира се, това трябва да се съчетае с реализирането на програма за увеличаване на пенсионната възраст, стимули за по-висока заетост на възрастното население (преди всичко в групата от 55 до 65-годишна възраст), което е дългосрочна цел и на европейско ниво.
Друг съществен въпрос е съотношението на разходите за здравното спрямо пенсионното осигуряване. Центърът за икономическо развитие системно критикува забавените реформи в здравеопазването. Считаме, че за постигането на по-добро здравно обслужване (което е неотложна нужда) съществуват два пътя. Първият е да се увеличат държавните разходи чрез повишаване на осигурителните вноски или на субсидиите от държавния бюджет. Решаването на проблемите на здравеопазването в България по този път би било тежко допълнително бреме за работещите и работодателите. Считаме, че подобен подход не е удачен. Пътят е в посока на бързо въвеждане на пазарния подход и частната инициатива в здравеопазването; насочване на държавните разходи и на разходите на НЗОК за основно, масово равнище на услуги; засилване ролята на частното медицинско застраховане; възможности за регламентирани плащания от пациентите към болниците. По наша оценка разходите за здравеопазване в България на практика са над два пъти по-високи от официалните разходи на НЗОК и държавния бюджет. Това са частни средства за заплащане на медицински услуги и лекарства, като голяма част от тях са нерегламентирани, неорганизирани и нецеленасочени. При правилното им насочване и оптимално използване ще постигнем рязко подобряване на медицинската инфраструктура и обслужване, без да се увеличава нивото на здравните осигуровки над сегашните 6%. Необходимо е ускоряване на здравната реформа и по-смело въвеждане на пазарни механизми.
Бюджетни разходи
На последно място възниква въпросът възможно ли е с цел рязкото намаляване на данъчните ставки да се направят сериозни съкращения в разходната част на държавния бюджет към момента? Ние също приемаме, че преразпределителната тежест на държавния бюджет спрямо БВП в страната е висока. Намаляването на дела на преразпределяните чрез бюджета средства спрямо БВП трябва да бъде основен приоритет на всяко правителство и по този въпрос трябва да се оказва постоянен натиск върху управляващите. Заедно с това обаче не смятаме, че към момента е възможно рязко намаляване на номиналния размер на разходната част на бюджета. По-скоро стои въпросът за правилното структуриране и пренасочване на средствата вътре в бюджета от едни пера към други и постепенно намаляване на дела от БВП на средствата, преразпределяни посредством бюджета.
За спазването на изискванията на предстоящото ни членство в ЕС ще се създават нови административни структури, ще се търсят квалифицирани кадри и разходите за издръжка на държавната администрация няма да намаляват. Запазването на сегашното им ниво може да бъде постигнато за сметка на съкращаване на ненужни части от администрацията, дублиращи структури, намаляване на общия брой на персонала чрез въвеждането на нови технологии и съвременни средства за обработка и предоставяне на информация.
В други области като образование, наука и култура сегашното равнище на бюджетните разходи е недостатъчно. Въпреки сериозния потенциал за навлизане на частния сектор и в тези области, поради изоставането на реформите, привличането на частни средства ще може да става само успоредно с активни държавни програми. Членството ни в НАТО няма да позволи съществено намаляване на отбранителния бюджет. Изключително сериозно стоят и предизвикателствата пред вътрешната сигурност и съдебната система и това са важни пера, чието финансиране трябва да бъде увеличено за сметка на икономии от други дейности.
Спорен е и въпросът за капиталовите разходи. Дори и при най-голямо желание за даване път на частните инвестиции в инфраструктура, остават области от изключително значение за развитието на страната: в транспортната инфраструктура, регионалното развитие, водоснабдяването и др. Държавата трябва да изразходва значителни средства в тези области, за да създаде допълнителни условия за развитие на бизнеса, да стимулира развитието на отделни изоставащи региони, да разреши възникващи проблеми от социален характер. Неслучайно чуваме сериозни гласове от нашите западноевропейски партньори в ЕС, че не можем да очакваме многомилионни субсидии за тези дейности от бюджета на ЕС, без да даваме това, което е във възможностите на българските данъкоплатци.
Изводът е, че трябва да се търсят разумни варианти на стимулиращи инвестициите и частната инициатива данъци, без крайни решения, които може не само да нямат практически резултати, но и да доведат до конфликти с европейските страни, където възможностите за финансиране (в т.ч. международно) идват от значително по-високи данъци. Заедно с това, когато предлагаме на пръв поглед крайно "десни" решения, трябва да помислим дали те всъщност не са крайно "леви" в опита си да предлагат примамливо звучащи, но практически невъзможни социални експерименти.
От сериозен дебат по данъчната политика има нужда. Приоритетен според нас е въпросът за по-нататъшната фискалната децентрализация, защото изисква не само експертни мнения, а много повече политическа воля за отказ от преразпределителни функции на централното правителство. Семейното подоходно облагане е цяла отделна важна тема, по която няма еднозначни решения, а ефектът от такова облагане е дългосрочен и повече демографски. Трябва да се обсъдят и възможните най-бързи мерки по въвеждане на елементи на електронното правителство в данъчната сфера, както и повишаване професионализма и капацитета на новата национална агенция по приходите, проблемите около функционирането на ДДС-сметката и т.н.
Нека продължим дебатите за данъците по същество.
Проблемът на ДОД у нас не е в ставките, а в границите на доходите, върху които тези ставки се прилагат. Ако се вдигне необлагаемият минимум и съответно останалите “стъпала”, ще има съществено “узаконяване” на доходи, които и сега остават скрити. Държавата може и да загуби малко приходи откъм ДОД, но пък ще направи голяма крачка напред откъм “осветляване” на сивата икономика (което ще бъде много по-ценно в стратегически план) и ще подейства стимул.