За много хора у нас фактът, че в България се произвеждат стратегически компютърни игри със световна популярност, сигурно завинаги ще си остане неизвестен. Гейм-индустрията обаче е доста значителна част от високите технологии, за чието развитие управниците ни вадят стратегия след стратегия. Но дори без държавна подкрепа игрите "Цар - тежестта на короната" и "Келтски крале" са продадени в стотици хиляди копия по целия свят, "Келтски крале" дори е преведена на езици като китайски и въпреки това тези постижения остават някак скрити от общественото внимание.

А те са направени от българи, в България. По-точно в сградата на бившия ИЗОТ на 7-ми километър по "Цариградско шосе". В момента това е най-обикновена сграда с офиси под наем, нищо, че може да мине и за високотехнологичен парк - тук работят огромно количество фирми, разработващи софтуер за нашия пазар и по поръчка за чужбина.

"Разработчиците на софтуер и на игри могат и да работят вкъщи, но не е зле да идват от време на време и да се виждат с колегите си от офиса", казва шефът на "Хемимонт Геймс" Габриел Добрев. Фирмата държи авторските права върху двете игри, както и върху новата - "Картаген".

Офисът всъщност са няколко стаи с по 4-5 компютъра, с млади хора пред тях. За разлика от шума, който вдигат играещите на игрите им тийнейджъри, тук е толкова тихо, че ако човек не знае предварително с какво се занимават, няма и да разбере. Мониторите са обърнати така, че само седящият пред тях знае с какво точно се занимава в момента. Няма някаква специална стратегия каква работна обстановка би следвало да се създаде в такава фирма.

Шефът на фирмата идва пръв на работа, около 9 часа сутринта, а около обед почват да пристигат и останалите. Поне онези от тях, които не е заварил сутринта в офиса, т.е. са предпочели да работят нощно време.

Разработката на една стратегическа компютърна игра отнема труда на много хора: дизайнери, художници, аниматори, програмисти, левъл-дизайнери, тестери.



Всичко започва от една двустранична концепция,



която е сбито описание на играта. Следва по-подробно описание на действията, които ще извършват основните персонажи с техни кратки визуални характеристики. С рисунки се описват и всички основни графични обекти.

На следващия етап основните герои се анимират и поставят в тяхната естествена среда. Едва след това се работи по софтуера, по изработването на детайлите на самата игра, сглобяват се отделните нива, добавя се музиката. И така - две години.

Следващата игра, върху която вече се работи, ще бъде правена от екип от 60 човека, т.е. два пъти повече от тези, които са се трудили върху "Картаген". Но никой не може да гарантира, че това означава непременно два пъти по-бързо свършена работа. Няколко месеца се пише само сценарият. Други няколко месеца минават в сглобяване на първите елементи от играта. В киното отделните етапи от филмовата продукция се изработват от специализирани фирми, което пести време, но в гейм-индустрията това не е така. Да не говорим, че за такъв дълъг период технологията се обновява и много направени вече неща трябва да се променят.

Много време отнема и изпробването на готовата игра. Това се прави от доброволци, обикновено неколкостотин души от цял свят, на които дискът с играта се праща безплатно срещу задължението да изпратят забележките си.

Всъщност в момента в "Хемимонт" се работи едновременно върху две нови игри. Едната е поредното продължение на "Келтски крале". Името на втората все още се пази в тайна, но от рисунките се вижда, че става въпрос за древноегипетски персонажи.



24 г. е средната възраст на екипа,



който е създал новата игра "Картаген". Въпреки разпространеното мнение, че в тези среди емигрирането е нещо като "добър ден", за последните няколко години само трима човека от фирмата са отишли да работят на Запад, единият от които в централата на "Майкрософт" в Редмънт.

Само че според Габриел приказките, че големите корпорации специално следят развитието на такива хора с цел да крадат обучени кадри, са легенди. В действителност никой не кани никого. "Хората си имат уебсайтове, в които обявяват свободните работни места, кандидатстваш и или те одобряват, или не. Така правим и ние - не сме канили някого специално да работи в нашата фирма. Това общество в България е сравнително малко и когато някоя фирма се захване с нещо, бързо се разчува", обяснява той.

Според Габриел емигрирането е въпрос на личен избор. Понякога е въпрос на престиж или просто следствие от това, че някой смята там да намери по-добра реализация. "Иначе никой не може да ми докаже, че там непременно е по-хубаво от тук", твърди той. Този своеобразен патриотизъм обаче си има логично обяснение. Поначало в тази индустрия



местоположението е относително понятие



Особено пък за най-добрите специалисти, които по негови наблюдения най-малко са склонни да емигрират. Това, че работят в България, в никакъв случай не им пречи световната индустрия да ги признае - те редовно участват в международни форуми и в чужди проекти. Когато имат да дадат нещо на света, светът сам ги търси, защо им е тогава да напускат държавата си, пита се Добрев. И с лекота разбива твърдението, че най-добрите в този бранш емигрират в чужбина.

Фактът, че продуктът, който произвеждаш, се продава по целия свят, изглежда също допринася за тази лека форма на отрицание на живота в чужбина. Добрев в никакъв случай не се "кефи" от надписа на обложката пише "Sofia, Bulgaria". "Аз не се блазня от това, че някъде по света ще прочетат името на България. По-интересно ми е дали ще превърнем България в по-хубаво място за живеене", казва той.

По чисто търговска причина сюжетите на игрите са общочовешки или поне не са свързани с българската история. За "Картаген" например целенасочено е търсено пейзажите да наподобяват до голяма степен местата, където са се водили битките на Анибал. Не е минало и без получаването на лични впечатления от испанския ландшафт, защото дори най-професионално направените снимки не са в състояние да предадат действителните цветове на околното пространство. А игрите са издадени и в България, както се казва, на добра воля. Иначе българският пазар е толкова малък, че дори преводът на играта на български гълта повече пари, отколкото докарва.

Габриел Добрев е роден през 1975 година в Тутракан.



За първи път се докосва до компютър в 6-и клас



Естествено, става въпрос за "Правец 82". Завършил е информатика в Софийския университет. Женен е и има 6-годишна дъщеря, която също е изкушена от компютъра и прекарва част от времето си пред него. Само че това не безпокои баща й. Той изобщо не е на мнение, че компютърът е вреден за дете на тази възраст. "Игрите с компютър не пречат на детето да развива други качества. Аз никога не съм се опитвал да я карам или да я възпирам от работата с него. И въпреки това не забелязах в очите й да има по-малко радост, отколкото е нормално, когато преди дни й купихме ролери - радваше им се така, както би се радвало всяко нормално дете. Известно време даже не слезе от тях. По същия начин се радва и на всяко друго ново нещо", твърди той. А прекаляването е вредно не само по отношение на компютрите, а и за всяка друга човешка дейност. Това, че някои карат с 200 километра в час и се разбиват в стълбове, не означава, че автомобилите по начало са нещо вредно.



А и компютърът разширява възможностите на човека



"Аз страшно харесвам компютърните игри и не си спомням да не е било да играя, и то на по няколко компютърни игри едновременно. Така е от години насам. Но за мен тази дейност не замества нещо в личния ми живот, а просто го допълва", казва шефът на "Хемимонт Геймс".