Въпроси и мнения изпращайте на адрес: iosarian@yahoo.com



Мравките са социални насекоми със сложно обществено устройство. В тяхната колония има една или повече царици. Те снасят яйца, за които после се грижат работниците. Мравките-работници са стерилни, работата им е да търсят храна, да се грижат за малките, да чистят и пазят мравуняка от нежелани посетители. Когато колонията стане твърде голяма, крилатите мъжки и женски мравки напускат дома си, чифтосват се във въздуха един-единствен път, а после търсят място, където да основат нов мравуняк. Щом го намерят, мъжкият умира, а женската се установява като царица и започва да снася яйца. В зависимост от температурата ларвите се излюпват за 10 дни до няколко месеца. През деня работниците пренасят ларвите към горните пластове на мравуняка, където е по-топло, а през нощта отново ги скриват надълбоко.

Мравките са отговорници по чистотата на планетата. Някои видове обаче се занимават с животновъдство. Повечето от паразитите по растенията не могат да употребят всичката захар, която вземат от тях, и секретират ненужния им сладък сок. Мравките събират този сок чрез "доене" и го носят в мравуняка за другите мравки. Те са грижовни стопани - пренасят листните въшки от растение на растение, вземат техни яйца в мравуняците, за да ги запазят от зимния студ и от опасни хищници, като калинките например.

Пазачи на колонията са едрите мравки войници, които се раждат с по-големи челюсти. Червените мравки имат жило, което използват за защита, докато обикновените и дървесните мравки пръскат мравчена киселина, когато са в опасност - някои птици например използват тази киселина, за да почистват перушината си от паразити.

Всяка колония има своя миризма, по която отделните членове се разпознават. Химичният "речник" на мравките е разнообразен. Те имат силно развити жлези, изработващи миризливи вещества, които им помагат да се ориентират в околната среда - правят "химични пътечки" във и около мравуняка, по които се движат. Колкото по-силна е миризмата, толкова повече мравки са минали оттам, следователно има много храна. Специалните жлези изпускат и химични вещества, които алармират останалите мравки в случай на опасност.

В мравуняка има строги правила.Току-що починалите мравки се обгрижват сякаш са живи, но започне ли да се разлага трупът, веднага го извличат надалеч от мравуняка. Причина за това се оказват мастните киселини - когато ентомолози намазали с тях живи мравки, старателните им събратя веднага ги отнесли на гробищата. Горките живи "трупове" се връщали у дома, но отново били погребвани насила.

Освен с растителните паразити някои мравки имат дипломатически отношения и с паяците. Макар че през пролетта и лятото "се мразят" с тях, тъй като твърде често попадат в мрежите им, през есента паяците се спускат от дърветата и се крият цяла зима в мравуняка, без да бъдат обезпокоявани.



КАРЕ

Как е устроена мравката?



Като всички насекоми мравката има 6 крачета. На всяко краче има по три стави и тя може да тича изключително бързо - ако имаше човешки размери, щеше да тича по-бързо от състезателен кон. Мравките могат да вдигат тежести 20 пъти по-тежки от тях самите. Имат 250 000 мозъчни клетки. Средно живеят 45-60 дни. "Носът" им се намира на антенките. Имат едра и силна челюст, която се отваря настрани като ножица. Възрастните мравки не могат да дъвчат и да преглъщат твърда храна - те се хранят със сока, който успяват да изсмучат от храната, която след това изплюват. Имат две фацетни очи. Стомасите им също са два. В единия държат своята лична храна, а в другия тази, която ще поделят с други мравки. Като всички насекоми тялото им е защитено от здрава хитинова обвивка. Мравката преминава през четирите пълни фази на растежа - яйце, ларва, имаго, възрастен индивид.