|
04 Юни 2004 12:44
ИСКАМЕ СИ ДЕМОКРАЦИЯТА!
/////////////////////////
ЗА СУВЕРЕНА, НЕГОВАТА ВЛАСТ И ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА
Ако суверенът не смята да се разделя със своя суверенитет, той трябва лично да следи за това как се упражнява властта или да упълномощи някой за това. Когато суверенът не желае да следи лично своите пълномощници, то тези, които трябва да извършват контрола върху властта, трябва да бъдат посочени лично от него или не трябва по никакъв начин да бъдат свързани с представителите на властта.
Характерът, или видът на едно управление, се определя не от това какви са неговите резултати, а от това кой упражнява властта. Ето защо управлението не почива на добрата или лоша воля на управляващите, а на законите.
ЗА ХАРАКТЕРА НА БЪЛГАРСКОТО УПрАВЛЕНИЕ
Основна характеристика на законодателната власт в България е, че суверенът, в лицето на българския народ, е напълно лишен от правото на законодателна инициатива и законодателно решение.
От друга страна законодателният орган, който трябва да упражнява власт в името на суверена, е концентрирал в себе си толкова много правомощия, щото изпълнителната власт е слята със законодателната, а съдебната е силно зависима. Това се дължи на факта, че законодателната власт в България участва в съставянето на другите две власти.
Третата характеристика на законодателната власт в България е, че тя се упражнява съвършено безконтролно. Българският народ като суверен е напълно лишен от правото си да упражнява контрол върху решенията на законодателния орган. Суверенът в България не може да блокира нито едно решение на своите пълномощници, защото нито той, нито орган, съставен от него, разполага с това право. Същевременно суверенът не може да извършва промени в състава на законодателния орган.
Четвъртата основна характеристика е че българите гласуват пропорционално за политически партии, а не за отделни личности. Това е изключително важен недостатък на опосредствения суверенитет, защото, както бе отбелязано, групова отговорност не съществува и поради тази причина не може да се търси отговорност от пълномощниците на българския народ за техните деяния, нито пък може да се установи някакъв контрол върху тях.
От горепосоченото се вижда, че най-важната от трите вида власти в България е задължително опосредствена, като суверенитетът е ограничен до неговия възможен минимум. От всички правила за разделение на властите законодателната власт в България отговаря само на това за мандатност. Ето защо тази власт у нас се упражнява в условията на инцидентен суверенитет, понеже суверенитетът се проявява само в мига на избор на политически пълномощници, докато през периода на техния мандат суверенът е прост наблюдател, тъй като е прехвърлил абсолютно всичките си права и не може да упражнява контрол.
Суверенът, в лицето на българския народ, не упражнява никъде властта си пряко.
Това състояние на политическо устройство е ИНЦИДЕНТЕН суверенитет, тъй като суверенът проявява властта само в мига на избор на група от политически пълномощници. През време на мандата суверенът е само наблюдател, защото е прехвърлил абсолютно всичките си права на власт. А самият инцидентен избор също е подменен, защото народът не гласува за когото наистина иска, а за вече съставени предварително от някого листи.
ПРАВОТО НА ПРОТЕСТ ЗАМЕСТВА ПРАВОТО НА ВЛАСТ и е доказателство за липсата на народен суверенитет. Правото на протест е прах в очите на народа, защото упражняването на свободно поведение не е свобода. АКО НАРОДЪТ Е СВОБОДЕН, ТОЙ НЕ ПРОТЕСТИРА, А УПРАЖНЯВА ВЛАСТТА СИ.
Ако мнозинството от суверенния народ поиска да отзове свой пълномощник от законодателния орган, това е незаконно. Ако мнозинството от суверенния народ поиска да спре решение на законодателния орган или да наложи свое законодателно решение, това също е незаконно. Незаконно е суверенът да поиска оставката на министър или да контролира работата на изпълнителната власт. Според Жан Жак Русо суверенитетът не може да бъде отчуждаван. В България обаче ВОЛЯТА НА СУВЕРЕНА Е НЕЗАКОННА, ЗАЩОТО СУВУРЕНЪТ Е ПОДМЕНЕН!
В България се счита, че разделение на властите и върховенство на закона се постига само когато на всяка парламентарно представена партия се даде част от изпълнителната или съдебна власт. Страшното в случая е, че никой не разбира народния суверенитет, защото никой не говори за липсата на реална власт в ръцете на суверена.
Парламентарната република е безсмислица, като политически ред, защото тя е копие на конституционна монархия, само че без монарх. От древността до наши дни републиките винаги са давали изпълнителната власт в ръцете на един човек, а законодателната е оставала в ръцете на народа или на специално съставен за това орган.
Ето защо разделение на властта ще има не когато всяка партия се сдобие с министерство, а когато се провеждат отделни избори за всяка власт, когато изборите за изпълнителна и законодателна власти са две различни неща.
|
