|
САЩ и Великобритания вече внесоха корекции в съвместния си проект, който трябва да получи одобрението в Съвета за сигурност от постоянните членове Франция, Русия, Китай и непостоянните Германия, Испания, Бразилия, Чили, Алжир. Всички тези страни дадоха да се разбере, че трябва да има поправки, които
по-ясно да предоставят суверенитета на иракчаните,
а не на американското посолство в Багдад.
Най-важните въпросителни са свързани с по-нататъшното пребиваване в Ирак на силите на ръководената от САЩ коалиция. По последни данни американо-британският проект предвижда от 30 юни временното иракско правителство да поеме контрол над полицията и охраната на границите. Той също така ограничава престоя на ръководените от САЩ многонационални сили, без обаче да посочва ясен срок за тяхното напускане. Според агенциите, предвидено е мандатът на тези сили да изтече след "приключването на политическия процес". Това се тълкува по следния начин: след като Ирак изготви нова конституция, проведат се избори и встъпи в длъжност новото правителство. Всичко би могло да стане в края на 2005 или началото на 2006 г. (В първоначалния проект нямаше нищо за напускането на многонационалните сили.) Според някои източници новият вариант предвижда също, ако преходното правителство на Ирак поиска чуждите войски да напуснат страната, Съветът за сигурност да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на многонационалните сили.
Важна особеност на новия проект е, че на ръководените от САЩ многонационални сили се предоставя
мандат да предприемат "всякакви възможни мерки",
за да осигурят стабилност, което е евфемизъм за "водене на военни действия". Не става ясно какви ще са връзките между чуждите войски и временното правителство, които следва да бъдат уточнени с допълнителна размяна на писма. Проектът посочва също, че иракските сили "постепенно ще играят по-голяма роля" и накрая ще поемат отговорността за сигурността и стабилността в Ирак.
Алжир вече изрази становище, че допълнителни корекции трябва да предоставят правото на иракските сили да откажат да изпълняват военни заповеди от американското командване. Твърди се, че забележки е имало и от други делегации, като всички си запазили правото да излязат с коментар по-късно.
Но по-важни от резолюцията ще се окажат други документи и съюзниците трябва да одобрят съдържанието им. Както вече обяви американският първи заместник държавен секретар Ричард Армитидж, отношенията между водените от САЩ многонационални сили и иракчаните ще се формулират както в резолюцията, така и в серия писма между иракския премиер, Съвета за сигурност и САЩ.
След разкритията за американските изстъпления в затвора Абу Гариб край Багдад и нестихващите атентати, стратезите на Белия дом са наясно, че
Буш е достигнал външнополитическото дъно.
Според последните сондажи 58% от американците не одобряват начина, по който Буш се справя с иракската криза. Американската преса, която беше станала послушна до неузнаваемост преди година, вече се опомни и вестник "Ню Йорк таймс" даже си направи самокритика заради заблудите си в ранния период на иракската криза. Засега Джон Кери печели точки, но не толкова заради това, което прави или казва, а само защото е алтернатива на Буш. Ако Кери се активизира и намери верните думи пред американците, светът ще започне да изглежда по друг начин...
Така че за Буш залогът е огромен. Затова му е необходим дипломатически пробив и успех на новата резолюция, както и издигането на иракското тресавище на международен пиедестал. Не случайно Буш побърза да обяви за голям успех избирането на новия иракски президент Гази Яуар, въпреки че той не беше кандидатът на Вашингтон. Изненадващото излъчване на ново иракско правителство и саморазпускането на Временния управляващ съвет също бяха доказателство, че политическите процеси в Багдад са излезли от американски контрол. Паническата тактика на Белия дом е да се твърди, че каквото и да се случи, точно това е най-доброто, най-желаното. Белият дом отдавна, макар и негласно, се отказа от суперстратегии за налагане на демокрацията по иракски образец в целия ислямски свят, и
вместо да спасява планетата, сега спасява редник Буш.
И ако положението бъде устискано до изборите на 2 ноември, значи иракската авантюра е завършила успешно.
След 30 юни положението на САЩ в Ирак ще се усложни, но затова ще се мисли по-късно. Досега САЩ еднолично се разпореждаха в Ирак, докато занапред Вашингтон ще трябва да балансира и да се съобразява както с иракското правителство, така и с ООН. Капаните са неизброими - дали новосъздаденото правителство ще има авторитет, няма ли да има усложнения на етническа и религиозна основа, какви са реалните възможности и каква е подкрепата за въоръжената съпротива и т.н.
Така че очакванията от срещата в Нормандия са големи. Дипломатите поработиха много, но не всичко зависи от тях. Парадоксално, проблемът, който би могъл да възникне в Ароманш, се нарича Джордж Буш. Защото той е "чуждото тяло", той е "отвързаното оръдие". В очите на европейците неговото присъствие е символ за това, че въпреки него, въпреки изключително непремерената му политика, връзките Европа-САЩ трябва да се запазят в очакване на по-добри дни. ("Той олицетворява точно това, което не харесваме в Америка", каза бившият френски премиер социалист Лоран Фабиюс).
Джордж Буш обаче вероятно ще потърси друг символ - сравнението между Втората световна война и битката срещу тероризма, част от която е нахлуването на САЩ в Ирак. Той вече си позволи такива трактовки на родна земя в сряда, във военновъздушната академия в Колорадо Спрингс. Ако същото се повтори в Ароманш, Буш ще се "застреля в крака", както казват на английски. Жак Ширак няма да остави нещата така. "Монд" вече намекна, че в такава ситуация на френския домакин на Буш сигурно ще му се прииска да припомни за някои неща, случили се в затвора Абу Гариб край Багдад... Има какво да се каже, но трябва ли да се стига чак дотам?
Европейците проявяват чудеса от храброст, като не злорадстват публично за мъките на американците в Ирак. Не че не им се иска - нали Буш и неговият екип многократно и с удоволствие обиждаха Париж и Берлин преди една година. Ако Буш и сега стъпи на криво, неговата предизборна кампания може да бъде международно бламирана. Но Европа може да се гаври с Буш и деликатно, като проявява загриженост за сигурността в Ирак, но не пуска там НАТО, призовавайки САЩ да носи отговорностите си.
Ще бъде унизен не само Буш, но и Америка.
На този объркан фон България отново няма как да се чувства комфортно. Измъкването ни от Ирак е желано, но все още утопично. Но ние сме си близо до американците и по манталитет. Ако Буш не си дава сметка, че е безобразие да се прави паралел между войната в Ирак с Втората световна война, то и у нас бе подминато с безразличие сравнението, което външният ни министър Соломон Паси направи между ангажимента ни в Ирак и руско-турската освободителна война. Паси стори това не другаде, а в Москва, при това два пъти - първо в предаване на живо по радио "Ехото на Москва", после и в лекция пред студентите от Международния институт по международни отношения (МГИМО).
В отговор на слушателски въпрос дали участието на България в Ирак не е грешка Паси припомни ролята на Русия, която освободи българския народ преди 126 години по същия според него начин. "Иракският външен министър дойде в София и ми каза: "Благодаря, че ни освободихте." Само за това изречение аз ще се бия още веднъж", изрепчи се Паси на английски. А в началото на лекцията си той нарече "коалиция" участниците в Руско-турската война - Русия, Румъния, Черна гора и Сърбия, както и Финландия. Ексцентричният ни външен министър сравни тогава поведението на част от европейските страни около кризата в Ирак с "пагубната слепота, която Европа прояви при появата на Хитлер"...
Всичко това е безкрайно тъжно и обидно за паметта на 400 000 американци, загинали по време на Втората световна война, и над 30 000 руснаци, дали живота си за свободата на България. Молим за извинение от името на нашенските неоконсерватори.
|
|
. Това ако не е освобождение - здраве му кажи. Безкрайната некадърност на балшевистките генерали по никакъв начин не може да омаловажи това.
Същото лицемерие, същото безочие, типичния гьонсурат, а единствената разлика е че бг-комунягите са потънали до шия в престъпления и няма съдебна власт да ги прати в затвора, където им е мястото.
