Докато в дясното политическо пространство ври и кипи, раждат се партии, цепят се общинари, вляво цари блажена тишина и даже скука. От една страна, това може да се приеме като предимство, но от друга - доста странно е партията, която се кани да управлява, да не лансира нито една идея, заради която хората биха я подкрепили на следващите избори. БСП може и да няма какво да доказва на твърдото ядро от избирателите си, но ще трябва да положи доста усилия, за да спечели и част от нерешилите още за кого ще гласуват. Без тези гласове тя няма шанс да се приближи до абсолютното мнозинство в парламента и рискува да повтори ситуацията от местните избори в София - социалистите да имат най-много общински съветници, но да са опозиция.

Вместо да работи в тази посока, БСП застина с доволната усмивка на победител.



Доверие обаче не се печели с безалтернативна критика



на управляващите, нито пък с злорадство от разпада на дясната конкуренция.

Вярно е, че БСП е изправена пред труден избор. Като лява партия тя трябва да защитава интересите на бедните хора, а почти всички са единодушни, че икономическото развитие на страната все още изисква десни мерки. Международните институции, на чиято подкрепа социалистите ще разчитат, ясно дадоха да се разбере, че няма да подкрепят резки обрати в икономиката. Затова БСП застина в очакване. Макар че след 8 години в опозиция би трябвало да е избистрила поне основните насоки на управленската си политика. Яснота по тях обаче все още няма, макар че миналата година социалистите дадоха заявка, че този път подходът им към властта ще е по-различен, че дълго време преди изборите ще представят и обсъдят с широк кръг експерти ключовите си виждания за развитието на държавата.

През август миналата година на специално свикан конгрес соцпартията предложи офертата си за алтернативна регионална политика. За първи път социалистите не заложиха на спомените за доброто старо време преди 1989 г., а се съсредоточиха върху настоящето - описаха диспропорциите между развитието на регионите в България, отбелязаха, че дясната политика в тази област е опасна, но и признаха, че левият модел не може да се основава на остарялото разбиране за механичното разпределение. Целта на тази антисоциалистическа по своя същност теза бе да се внуши на обществото, а и на самите социалисти, че БСП няма да спира развитието на успешните региони, за да подпомогне изоставащите. После социалистите обещаха, че преди да бъде изработена цялостна програма, ще подготвят конкретни политики за управлението на страната през периода 2005-2009 г. Тогава наблюдателите си помислиха, че това е добро начало. Днес обаче е ясно, че този опит не доказа, че БСП се е превърнала в модерната лява партия по европейски образец. Просто защото все още



никой не знае как БСП смята да управлява



Имаше някакви идеи за аграрната политика. Последваха поредица от форуми с всякакви експерти, включително и такива извън лявото пространство - икономисти, банкери, браншовици и шефове на обществени организации от всякакъв калибър и цвят. След всичко това обаче стана ясно, че БСП не е наясно с няколко основни въпроса - докъде да стигне приватизацията, на какъв икономически растеж може да се разчита, да се приеме ли плоският данък и как да се обясни на избирателя повишаването на цените при влизането в ЕС. Тази събота червеният пленум ще бистри програмата си за индустриалната политика и ще обсъжда как върви приватизацията на НДСВ. Социалистите вече разкритикуваха политиката на управляващите в тази област, но не стана ясно те какво ще направят, ако са на власт. Обявиха, че разликата ще е в по-голяма роля на държавата, но това не означавало механично наливане на пари в предприятия. А какво означава, не се разбра. Подобна е тактиката и в останалите области. Никой не знае какви данъчни закони ще им предложи БСП, как ще оправи хаоса в здравеопазването и образованието, колко ще инвестира в инфраструктурата и т. н. Поне част от идеите в тези области трябваше вече да са видели бял свят, за да има време да бъдат лансирани и защитени пред избирателите, които пък да ги подкрепят. Време е БСП да разбере, че самочувствието й, придобито от факта, че според всички социологически проучвания и прогнози ще спечели следващите избори, трябва да бъде и подплътено с реална програма. Нещо повече, ако левицата продължава да усуква и да не дава отговори на въпросите, които вълнуват хората, избирателите просто ще се преориентират към друга партия. БСП не е безалтернативна. И перспективата още 4 години в опозиция не е чак толкова абсурдна.