Някъде през лятото правителството ще бъде изправено пред едно доста сериозно и спорно решение - дали да удължи договора с британската консултантска фирма "Краун ейджънтс", която от две години работи за реформата в митниците. Че този горещ въпрос ще излезе на дневен ред, е ясно отсега, защото финансовият министър Милен Велчев вече недвусмислено показа, че лично той иска договорът с консултантите да бъде удължен. Остава само Велчев да формулира подходящите и убедителни аргументи, с които да представи позицията си пред своите колеги в кабинета и пред обществеността.

Най-вероятно



и този път парламентът ще бъде изолиран



при вземането на това решение, както в края на 2001 г. не бе потърсен при подписването на настоящия договор с консултантите. А това със сигурност ще ядоса опозицията и като нищо ще превърне въпроса в една от горещите политически теми на лятото.

Удължаването на договора с "Краун ейджънтс" ще предизвика съпротива поне по две причини. Първо, защото пренаемането на фирмата, най-вероятно за още две години до влизането ни в ЕС, ще означава, че при евентуална смяна на играчите във властта, следващото ново управление и неговият финансов министър ще трябва да работят с агентите, независимо от собствените си възгледи за реформата в митниците. Другият, по-важен момент е, че удължаването на договора ще означава държавата с парите на данъкоплатците да плати на британските агенти още милиони към онези 8,132 млн. британски лири, срещу които бе парафиран първият договор с тях. Като си спомним и тайния и прикрит начин, по който се сключи първият контракт, как съдържанието му бе забулено в тайна под претекст, че е от значение за националната сигурност, и как останаха съмненията дали не е подписан чрез заобикаляне на закона за обществените поръчки, със сигурност решението за неговото удължаване ще предизвика нова вълна от недоволство и съмнения.

При всички положения, преди да се плати за оставането на британците у нас, трябва да се даде отговор на два прости, но заедно с това твърде съществени въпроса -



какво свършиха агентите досега и за какво са нужни още



За да направят своеобразен отчет и да благоразположат общественото мнение, неотдавна консултантите от "Краун" организираха специален семинар, на който да обяснят с какво са помогнали на митниците да станат по-ефективна и добре работеща администрация. Тогава финансовият министър уверено заяви, че ефектът от помощта на консултантите за реформата в митниците се вижда "с просто око" и че едва ли вече някой се съмнявал в правилността на решението те да бъдат наети. Бе отчетено, че откакто агентите работят у нас приходите от митниците в бюджета са дръпнали чувствително нагоре.

От началото на програмата през януари 2002 г. досега те отбелязали ръст от 29%. Резултатът според Велчев бил добър, въпреки че остава под завидните 96% ръст, реализиран с помощта на агентите в Латвия например. Тази разлика, обясни финансовият министър, произтичала от факта, че в Латвия при старта на съвместната програма с агентите митническата администрация тепърва се създавала и затова потенциалът за подобряване на работата й бил значително по-голям отколкото у нас през 2002 г. За да убеди скептиците, че договорът с "Краун" си е струвал, Велчев посочи, че досега за всеки вложен в привличането на "Краун ейджънтс" лев, сме получили обратно приблизително 50 лева.

Тук критиците излизат с контрааргумента, че трудно може да се докаже доколко този ръст на приходите, който отчитат митниците, се дължи на помощта на консултантите и оттам на подобрената работа на самата администрация. Според тях увеличението се дължи до голяма степен на повишения внос и на някои чисто икономически явления. От финансовото министерство пък отговарят, че през целия период на програмата темпът на нарастване на приходите е изпреварвал темпа на нарастване на вноса, намалени са редица ставки на митата, обезценил се е доларът и това на практика означавало, че добрите резултати идват от подобрената работа на администрацията, а не от промените в икономиката.

Ако се остави настрана този спор, свършеното от агентите през първите две години от договора им се съдържа в резюмиран отчет до финансовия министър. От него става ясно, че през това време те са направили общо 142 препоръки, от които 72 са приложени, а по останалите би трябвало да се работи. Повечето явно са конфиденциални, защото не са известни на широката публика. Затова въз основа на тях не може да се прецени какъв е приносът на британската фирма за реформирането на митниците. Реално погледнато, мерките, за които е ясно, че са препоръчани от агентите, се броят на пръсти.



Най-хвалената мярка е създаването на мобилните групи.



Не може да се отрече, че тя има доказан ефект в борбата с контрабандата и дава своя съществен принос за повишаването на приходите. Първите пет мобилни екипа заработиха през септември 2002 г., а сега на територията на цялата страна действат общо 10. Според отчета от създаването си до края на март тази година те са извършили над 1700 щателни и 1770 частични проверки на 5418 пътни превозни средства и са хванали 684 случая на занижена митническа стойност, 307 случая на недекларирани стоки и 270 случая на неправилно описание на стоки. С помощта на консултантите групите бяха обучени и оборудвани със специални возила и техника. И сега във всеки екип има агент, който участва в проверките и подпомага работата.

Пак по препоръка на британците в митниците бе инсталиран специален програмен продукт ТИМС. Чрез него администрацията има възможност



да засече рисковия контингент от фирми при вноса



и по този начин да се пренасочи от обичайния досега рутинен контрол към контрол, основан на риска. В програмата се обобщават данни за търговците и товарите, при които в най-висока степен е възможно да бъдат открити нарушения. За целта рисковите групи се обобщават по различни критерии като произход на стоката, вид на стоката, история на търговеца и др. Така проверките на граничните пунктове и проверките на мобилните групи се съсредоточават там, където рискът от нарушения и съответно загуби за бюджета е най-голям. Според консултантите от "Краун" главната причина страната ни да губи приходи от митниците е занижаването на митническата стойност. Най-рискови в тази връзка били товарите от Китай и Турция. И тъй като администрацията няма капацитет да проверява всеки прекосяващ границите ни камион, чрез тази система се селектират само най-рисковите доставки.

Отново по идея и за сметка на консултантите при контрола на вноса вече се използват специални електронни пломби за запечатване на товари. Те се поставят на контейнерите, когато с тях се превозват високорискови стоки, които ще бъдат освободени на вътрешно митническо бюро. Така се гарантира, че когато превозът пристигне на вътрешната митница, ще е запазена физическата цялост на товара и там на място ще може да се провери какво точно е превозвано и дали стоката отговаря на описаното в документите за вноса.

По препоръка на консултантите



сега се реформират митническото разследване и разузнаване



По тяхна идея е създадена и Държавно-обществената консултативна комисия за реформи в митниците, която заседава периодично с участието на търговски и браншови организации на бизнеса. Един от консултантите работи по проблемите на вътрешния одит и инспектората. Отделно "Краун" предлагат да се създаде нов дисциплинарен, антикорупционен отдел, който активно да се цели в корупцията и злоупотребите в агенция "Митници".

Независимо от тези конкретни мерки, които със сигурност оказват благоприятен ефект върху работата на митниците, пак остава усещането, че приносът на консултантите не може да бъде определен с точност. А това е важно ако не за да се оправдаят вече хвърлените в услугите им милиони, поне да се осмисли ползата от харченето на още средства. Тук стигаме и до друг, твърде съществен въпрос - с какво още могат да бъдат полезни консултантите у нас, че да има смисъл договорът им да бъде удължен и те да останат за още две години.

Милен Велчев се опита да аргументира нуждата от тяхното оставане с новината, че се готви



грандиозна промяна в сферата на акцизите



Идеята била митниците да поемат събирането на тези налози изцяло, а не както е сега да обслужват плащанията само при вноса. За целта ще се създават акцизни складове, в които стоките да се държат преди да се направят сделки с тях. Консултантите имали нужния опит да помогнат в реализацията на тази идея. Освен това с тях щяла да се обсъжда и нуждата от създаването на още мобилни групи. Специалните екипи тепърва щели да се използват все по-широко заради влизането ни в ЕС, когато контролът щял да се измести от границите към вътрешността на страната.

Независимо от тези аргументи, логичен е въпросът не се ли научи ръководството на митниците само да движи реформите. Трите години, през които консултантите ще работят у нас, би трябвало да дадат достатъчно опит и познания на администрацията за това какво и как трябва да се промени, за да работи тя по-ефективно и професионално. И как да изчисти най-после образа си на най-корумпирана администрация, който продължава да витае и сега въпреки прокламираните успехи. Ясно е, че митниците имат нужда от още реформи, но не трябва ли те да се движат от ръководните кадри на администрацията, защото тя е поставена на отговорните постове точно за това - да управлява добре и да прави работата по-ефективна.

В тази връзка може би имат основание някои наблюдатели, които са на мнение, че ако агентите не бяха влезли в митниците и не ги бяха надзиравали през последните две години и половина, нещата в тях щяха да са далеч по-страшни, а резултатите- със сигурност по-лоши. Вероятно те имат право и британските агенти действително не просто помагат на политиците да проведат реформата, но и се опитват да ги пазят от самите тях, от апетитите им да използват тази ключова администрация.

В крайна сметка аргументите защо "Краун ейджънтс" трябва да останат в страната и да продължат да помагат на реформите трябва да бъдат формулирани и обявени ясно и категорично. Иначе ще остане неприятното усещане, че удължаването на договора с тях е повече в полза на частни и корпоративни интереси, отколкото в полза на държавата.