Ст. н. с. I ст., д. с. н. Атанас Атанасов е научен секретар в БАН за направление "Обществените и хуманитарни науки". Завършил е статистика в УНСС, но от 30 г. се занимава със социология. Ръководи секция "Методи на социологическите изследвания" към академията. Преди това е работил 12 г. в дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ. Женен е. Има една дъщеря, която му е родила внук.
- Проф. Атанасов, четири думи се редуват напоследък в комбинация с демографски - срив, колапс, криза, катастрофа? Коя е вярната?
- Това е привлекателно повече за сензация, да се предизвика внимание в обществото, че ако така вървят нещата, дотам може да стигнем. Но сега, в момента, да говорим за демографска катастрофа, за колапс, мисля, че е доста пресилено. Има негативни тенденции наистина, не е хубаво това, че всяка година намаляваме с 40-50 хил. души. Но при положение че някога са се раждали много, те трябва в края на краищата да умрат. Защото така е устроен човекът, че умира.
- И влошава статистиката.
--------------
- Ниската раждаемост като тенденция си продължава от 50-те години на миналия век. След 70-80 г. ще има и ниска смъртност. Ако дотогава се подобри равнището на раждаемостта, ще имаме младо население на страната. Сигурно сте срещали много мнения, че едва ли не загиваме. Но трябва да се гледа как е и в другите страни.
--------------
Повечето западни страни с естествения прираст са около нулата или съвсем малко отгоре. Има страни, които са с отрицателен, но и те са под нула и нещо. При нас имаме 4-5 на 1000 отрицателен прираст. Но това е така, защото ние сега консумираме натрупани негативи. Ще уравновесят нещата и мисля, че ние ще тръгнем по руслото на тези западноевропейски страни. Въпросът е, че ще трябва да имаме лек превес на ражданията над умиранията, за да може да е жизнена нацията.
- Премиерът също каза пред парламента, че една нация не загива толкова лесно, и спомена за стратегия, която ще пишете.
- Всъщност той подкрепи тази инициатива много силно. Това ме радва, защото в края на краищата една заповед от премиера за създаването на работна група звучи по съвсем друг начин, отколкото ако беше просто инициатива на БАН. Групата е от 50-60 човека - представители на министерства, ведомства и неправителствени организации, които трябва да помогнат на изследователите от 4 института на БАН да търсят материали.
- Какво представлява стратегията?
----------------------
- Това е стратегия за демографско развитие. Преди да формулираме политиките, трябва да знаем какво искаме, какво целим, накъде се ориентираме да вървим. По-рано нали имаше една "грижа" да станем 9 милиона, пък 10 милиона и т. н. Сега трябва да си дадем ясен отговор на въпроса накъде вървят нещата.
----------------
- Може ли да се запише конкретна численост на населението в стратегията?
- Това пак е спорен въпрос, защото означава да планираме. Т.е. 2020 г. да станат примерно 10 милиона или 9. Не бих приел мрачните прогнози, защото това са просто екстраполации на развитие "ако така вървят нещата". Ами ако така върви раждаемостта, то наистина след време няма да има какво да се ражда. Пък ако нещата вървят нагоре, това не означава, че България ще стане 1 млрд. Ние си имаме естествени граници. Друг е въпросът, че някой път ще бъдат засилени тези негативни тенденции и тогава естествено ще имаме тревога, а някой път те ще се подобряват и тогава просто забравяме за тях.
---------------
Ние правим стратегии за икономическо развитие, за преодоляване на едни или други лоши фактори като бедност и безработица, но не правим стратегия за най-важното - това е населението в тази страна.
------------------
Първо ще приведем в наличност това, което имаме - материали за държавните политики по демографските въпроси на България досега. Не може да се каже, че нямаме такива. Още 1968 г., когато започнаха да се появяват първите неблагоприятни тенденции, се заговори се за стимулиране на раждаемостта. В началото на прехода - 1993-а или 1994-а, също се е стигнало до разработване проект за демографска стратегия. Стигнал е до Министерския съвет, нещо е прието, но оттам нататък всичко е потънало.
Друга подгрупа ще създава материали за анализа на демографската ситуация в ретроспекция от 10, 20, 30 г. и евентуално в перспектива.
-----------------
Идеята е да издадем една Бяла книга за демографското състояние в България - в края на август-началото на септември. До 30 октомври трябва да се изготви проектът за стратегията.
------------------
- Стига ли това време?
- Когато обсъждахме с някои колеги учени, те казаха, че ни трябват 7-8 години. Аз им казах: "Ние нямаме 7-8 години, нямаме даже 7-8 месеца."
- Толкова ли е критично положението?
- Не че е критично. Този проект може и да не е най-съвършеният, но когато го имаме, ще имаме и по-ясни цели. След съгласуване кабинетът ще сложи основа, върху която всички ще можем да работим.
- Какво ще съдържа стратегията?
- Тя ще бъде свързана с демографско развитие и качество на живота. Подобрявайки живота на хората, да знаем какво ще се случи с техния брой. И ако не подобряваме живота, докъде ще я докараме. Това е свързано с образование, здравеопазване, социална политика.
- Ще се промени ли съотношението между мнозинство и малцинства?
----------------------
- Много отдавна, преди 25 г., трябваше да правя някакви справки за висшето ръководство - тогава по данни на статистиката ромите бяха 400 000. Ами и сега са горе-долу толкова. Въпреки че говорим, че ще ни залеят. Виждали ли сте ром с побелели коси? Няма. На 40-50 г. умират. Има и друг проблем, свързан с малцинствата и ромите. Там се раждат бебета с деформации и заболявания.
----------------------
- Как ще работи после тази стратегия?
- Една стратегия, ако се остави всички да се грижат за нея, трудно ще бъде постигната. Към нея ще има предложение за институционално осигуряване - някакъв орган. Съвет, може би самостоятелна дирекция или ако нещата се задълбаят, защо не и министерство по въпросите, свързани с населението. Следващата задача ще е да се направи и национална програма за действие. Стратегията ще е с далечна перспектива - не по-малко от 15-20 години. А политиките ще са за по-къс период.
- Имате ли обещание за финансиране на програмите?
- Добре ще е, ако до края на годината успеем - ще има възможност да се предвидят тези неща в бюджета за 2005 г.
- От неправителствения сектор има предложения за привличане на имигранти.
- Това са подхвърлени мисли и предложения. Ако се окаже, че на даден етап това е много полезно, може и дотам да се стигне. Въпросът е какви имигранти ще привличаме, защото аз подозирам, че става дума за имигранти по-скоро от Изток, отколкото от Запад.
- Демографите твърдят, че трябват 2,2 деца в едно семейство, за да имаме нормално възпроизводство. В стратегията може ли да бъде записано нещо такова като цел?
----------------
- Може да се запише като цел да стигнем нормалното възпроизводство, което означава да има средно поне 2 деца в семейството. Но тази цел в днешно време трудно ще бъде реализирана.
- Защо?
- Има семейства, които смятат, че трябва да имат деца и ги имат. И такива, които или отлагат, защото имат много важни цели, или се отказват да имат деца, макар че може би след време съжаляват. Лошото е, че се появява част, която отлага и преценява, че децата не са най-важното нещо.
-------------------------
- А ако се намеси правителството със стратегия, може ли да се получи промяна?
- Лошото е, че демографските тенденции бавно се проявяват, но и след това бавно се променят. Не може да тръгне масово производство на деца. Ако има ефекти, те ще се проявяват след няколко години. Но това е смисълът на стратегията - да се търси промяна на тенденциите.
Например говори се, че семейството ще изчезне. Нека да не забравяме, че семейството е брачен съюз. Формите му могат да бъдат различни. Сега хората казват: "За нас не е толкова важно да минем непременно в съвета. По-важно е ние да се разбираме, нашите деца ще си ги гледаме." В резултат на което има или отлагане на оформянето на брака юридически, или изобщо не се стига до това нещо.
- Стратегията ще отчете ли тази нова ситуация?
- Тя ще го има предвид. Но ако този брачен съюз не се съпровожда с възпроизводство на хората, какъв е смисълът от него? Само да се съберат, за да си споделят тревогите и радостите?
- Значи ще се прави разлика между двойки с деца и без деца?
- Да, това е въпрос на стимулация. Те ще имат възможност да получат нещо повече от другите. А всеки, който получава нещо повече, си прави сметката. Това е въпрос на стимулиране на репродуктивно демографско поведение. Но не бива да се смята, че ние веднага ще излезем с предложения да се променят законите. По-скоро ще излезем с идеи. Тепърва ще има дискусии кое е най-добре да се промени.
|
|