Цяла сутрин четох вестници. Не оглупях силно, както се казва в литературната класика, но пък се разярих от политическата страхливост на инак уж доказали се като почтени хора.
По някакви си причини се бях забил в лявата южноевропейска преса, където открих истински изумителни неща по темата "Срещата на Г-8 на оня остров по повод на Ирак".
Испанският Liberacion призовава европейските политици да му дадат на Буш да се разбере, че не е прав в подхода - първо сила, после демокрация. Според френския Liberation пък "европейците", в германо-френско-руската си редакция, би трябвало да се гордеят, че били водили титанична битка с въпросния Буш и дори за малко да го надвият. Почти съвсем на косъм било да се "обезвреди" и също така "неутрализира" следният "пълен с опасности" американски план.
Американците, бидейки "неописуемо наивни" в своята
"почти мистична вяра в демокрацията",
вярвали, че всъщност в Близкия изток нищо трайно не може да се постигне, докато няма демокрация и гражданско общество. Защото авторитарните режими спирали развитието, произвеждали бедност и екстремизъм. Следователно американското решение било да се "внесе демокрация и гражданско общество", на която основа да се гради просперитет и траен мир.
Пъклена му работа... Намирайки идеята за "напълно неуместна", продължава гордо Liberation, френският върховен главнокомандващ Ширак казал: "Реформата не може да се провежда по указания отвън. Страните от Близкия изток и Северна Африка нямат нужда от мисионери на демокрацията." Според "европейците" работата не била в това да има гражданско общество и демокрация, внасяни отвън. Работата била в това Западът да бил помагал на борбата с неграмотността и да стимулирал микрокредитирането.
Което очевидно се очаква да реши всички проблеми от Газа до Кербала и от Фалуджа до Техеран.
Не вервате? В леко орязан вид тази точно статия я има препечатана на български във "Всеки ден".
Ако се водим по акъла на подобни либерационисти, ще трябва да посочим следните неща като правилни и европейски; и да ги противопоставим на обратните тези, които са американски и "напълно неуместни".
Първо. Признаваме си, че сме били "неописуемо наивни", когато сме вярвали, че свободата е в основата на развитието, тъй като тя стимулира напредъка, а диктатурата го спира. Обявяваме Джон Стюарт Мил (който е освен това англичанин, а значи - почти янк) за крайно вреден и го заместваме с Брежнев и Дън Сяо-Пин. Казваме: не демокрацията и гражданското общество, а микрокредитирането е важно. Икономиката икономична - дело на всеки.
Второ. Обявяваме за недоразумение всичкото мислене, започнало от Кант (но очевидно отменено миналата седмица от германо-френско-руската тройка), според което човешките права са универсални - т.е. присъщи са на хората като такива без оглед на раса, пол и религия. Съгласяваме се с тройката, че например за мюсюлманите (китайците, руснаците, либийците и за всеки друг, който се сети да попържа "мистичната вяра в демокрацията"), това не важи. Отменяме политическите критерии за членство в ЕС и ги заменяме с тестове за грамотност. Правим си самокритика за военната сила, употребена в Косово и Босна-Херцеговина, и връщаме Милошевич на бял кон и с извинения. Изтегляме всички "мисионери на демокрацията" от Ирак и Афганистан и оставяме местните да се оправят помежду си по изпитани от векове начини - като например взаимно клане до девето коляно.
Трето. Решаваме проблема "първо сила-после демокрация" по следния начин: нито сила - нито демокрация.
Ненапразно американските медии наричат германо-френско-руския съюз с различни имена, намекващи за страхливост, подлост, двуличие, лъжа и подобни. И наистина: бива да си страхлив и да не искаш да воюваш. Случва се. По-малко бива след това да плачеш на американците да спасят положението на
принципа "сила-демокрация"
дори когато се отнася за твоя територия, както беше с бивша Югославия. Да не говорим за Втората световна война. Да се разсеем мощно за Първата. И изобщо да не споменаваме, че ако ги нямаше по детски наивните янки, то французите още през 1950 година щяха да са станали двуезична нация, говореща на галицизирана смес от немски и руски. Не че не се намериха, дето се вика, ама поне в тройката сигурно още се чува и френска реч...
Тия неща - горе-долу. Разбираемо е. Страхът е лош съветник. Но не бива накрая да го докарваш дотам, че за да забравят хората за твоята страхливост, да се плезиш на американците и да теглиш кръст на всичко, което си говорил - и за което са ти вярвали - десетилетия и векове наред.
Бе, хора, как така демокрацията да не е в основата на развитието? Как така свободата да важи за едни, но не и за други?
Как така реформите да не стават отвън?
Какво тогава се прави в Източна Европа от 1990 г. насам? Или това се отнася само за християни?
И бива ли само за да замажеш собствената си страхливост, да танцуваш по свирката на руснаците?
Е, напреки на местните царе, царедворци и лакеи, напреки дори на онова 0:5 срещу шведите, на този германо-франко-руски фон наистина се гордея, че съм българин и източноевропеец. Че моята страна и моят регион не се скатават от участие в Ирак, Афганистан, Босна и подобни, за да показват сетне среден пръст на ония, които не ги е страх да свършат работата. Гордея се, че в моята страна вече никой не би си и помислил да каже, че мюсюлманите от Кърджали и Разград, Гоце Делчев и Тетевен не са годни за демокрация. Гордея се, че след известно прекъсване в моята страна отново има гражданско общество и хората мигновено се самоорганизират в подкрепата на праведни каузи - дори напреки на натиска на политиците, като например вълната гражданска солидарност с българските медици в Либия.
Е, имало било полза от четенето и на леви вестници...
--------
* Situation report - англ., доклад по положението.
