|
Бъдещето на зърнопреработватели, хлебопроизводители и мелничари след 2007 г. зависи изцяло от инвестициите, които трябва да бъдат направени. "Не можем да започнем да се подготвяме за ЕС, защото бизнессредата не го позволява", обобщават предприемачи. Те се оплакват от нелоялна конкуренция в бранша, липса на средства от предприсъединителни фондове и неизгодни банкови кредити. "За производители на брашно, зърно и хляб не се полагат помощи по САПАРД и други програми, а това ни поставя в неравностойно положение блокира подготовката за ЕС", коментират предприемачи. Специалистите условно разделят сектора на две-фирми, които вече са въвели евронормите в своето производство и такива, които нямат възможност да го направят. Болшинството от производителите принадлежат към втората категория, обобщават експерти. От друга страна предприемачите от веригата зърно-брашно-хляб нямат специални директиви за въвеждане на евро стандартите.
За разлика от млеко- и месопреработвателите, които трябва да се справят с въвеждането на десетки директиви, при този отрасъл
изискванията отдавна са регламентирани в Закона за храните
Най-важното условие е до потребителя да достига безопасна храна. Както в повечето селскостопански отрасли, и тук най-важно е въвеждането на добри производствени практики и спазването на отлична хигиена.
Основното изискване за всеки зърнопроизводител, мелничар и хлебопроизводител е да изготви специални ръководства. В тях подробно трябва да се опишат правилата на работа, задълженията на работниците, хигиенните практики и т. н. На практика в ръководството трябва да се опише цялата технология на производство - от доставянето и обработването на суровината (зърнопреработватели) до доставянето на крайния продукт до потребителите (мелнична и хлебна промишленост). Специално изискване на съюза е да се назначават експерти, които да следят дали правилниците се спазват и дали има въведени добри условия на труд. Специалисти в браншовете твърдят, че въвеждането на изискуемите производствени практики и отличната хигиена може да се осъществи само за няколко месеца. Основната пречка за това обаче, е липсата на средства, обясняват собственици на фирми от сектора. Според техни разчети за изпълнението на критериите, поставяни от ЕС,
са необходими близо 1 млн. лв.
Тези вложения обаче трябва да се направят в близките две години.
В зърнопреработващия сектор най-важното е поддържането на стопанство, което постоянно да произвежда хомогенна пшеница. Това означава, че в продукта не бива да има каквито и да е примеси, например наличие на фуражна пшеница. За изпълнението на това изискване е необходимо снабдяването със съвременна технология, отлична складова база и специални почистващи съоръжения. При производството на качествено зърно от най-голямо значение е неговото съхранение, обясняват специалисти. За закупуването на контролно-измервателна и почистваща техника, както и добрата складова база трябва да отидат повечето вложения, обясняват експерти. Между 600 000 и 1 млн. лв. са нужните инвестиции в зърнопроизводствения сектор, изчисляват предприемачи. Изпълнителният секретар на Асоциацията на търговците на зърно Костадин Маринов, който е собственик на фирма "Интер Инпекс", обяснява, че за да бъдат конкурентноспособни на единния европейски пазар, търговците на зърно трябва да се обединяват.
"Тенденцията в сектора е фирмите да се окрупняват,
за да оцелеят след 2007 г.", обобщава Маринов. Това според много собственици е единственият начин да си възвърнат направените инвестиции. Според експерти едва ли след приемането ни в ЕС ще навлязат нови участници на пазара. Причина за това ще са международните търговци на зърно, които ще оперират на нашия пазар след 2007 г. В момента само 25 са българските фирми с по-сериозно присъствие на зърнения пазар. Те са и единствените, които са готови да направят необходимите преобразувания за осъвременяване на технологията и поддържането на добра хигиена, каквито са изискванията на ЕС.
За изпълнението на евро стандартите в мелничната промишленост също са необходими между 1 и 3 млн. лв., обясняват хора от бранша. Основното евро изискване за мелничарите е регламентирано в Закона за храните. "Най-важното в мелничната промишленост е да се изпълнят стандартите за производство на безопасна храна", обяснява изпълнителният директор на Съюза на българските мелничари Петър Христов. Собствениците на такива фирми отново трябва да въведат добри практики в производството си. Задължително е спазването на хигиенните норми. Задължително е сградите и складовите помещения да не са в близост до замърсители.
Задължителни са миещите се подове,
както и редовното пръскане срещу вредители. Персоналът на мелницата трябва да попълва специален график, в който обявява колко пъти дневно почиства ръцете си. В подобен план се записва и кога и как се измиват и дезинфекцират складовете и останалите бази в мелницата. Изискването е измиването да се прави след всяка смяна, а дезинфекцирането веднъж седмично. Камионите, с които зърното и брашното се транспортират също трябва да бъдат старателно почистени и дезинфекцирани. Въвеждането на производствените практики и спазването на хигиена трябва да се случи до края на тази година. До 2005 г. пък трябва да се въведе системата за производство на храни ХАСЕП. Производителите, които имат сертифицирани продукти по системата ХАСЕП, гарантират пред потребителите, че храните им отговарят на всички евро критерии за безопасност. До този момент ХАСЕП е въведена само в едно мелнично предприятие - "Млин" в Разград. Освен сертифицирането на продуктите по ХАСЕП и ISO
ЕС изисква да се осъществява непрекъснат контрол
върху процесите на производство. Въвеждането му обаче е невъзможно без внедряването на система за електронно отчитане. С нея се следи всяка част от производството - от пристигането на зърното до пакетирането и извозването на брашното. "У нас се правят много качествени брашна, но техниката ни е остаряла и трябва почти изцяло да се обнови преди 2007 г.", казва Христов. За подмяната на машините са необходими между 1 и 3 млн. лв. за мелница с индустриален капацитет и между 20 и 50 000 лв. за малки предприятия. Едва 10 са мелниците в България, които могат да се похвалят с модерно оборудване. Предприятията от сектора наброяват 400, сочи статистика на асоциацията. Фирмите с добър капацитет и техника са около 110, останалите са малки мелници, които преработват под 60 т зърно в денонощието. Според Петър Христов след приемането ни в Евросъюза чужди предприемачи ще започнат да проявяват засилен интерес към закупуването на мелнични комбинати. "Тенденцията е да не останат повече от 100 мелници", прогнозира Христов. Според него в момента се произвеждат над 3,5 пъти повече продукция от потребностите ни.
"Хлебопроизводителите вече имат готовност да покриват изискванията от ЕС", обяснява Иван Иванов. Това обаче неминуемо ще доведе и до повишаване на цените на продукцията.
Специалисти в бранша прогнозират двойно поскъпване на хляба
Основният им аргумент за това е, че не може ЕС да изисква производството на качествен продукт, без това да се отрази на цените. Друг проблем пред предприемачите е наемането на квалифицирани работници. В момента в повечето фирми работят хора без необходимата квалификация, обясняват експерти от бранша.
ИЗИСКВАНИЯ
1. Въвеждане на системите за контрол на качеството на храните - ISO и ХАСЕП.
2. Покриване на всички изисквания, заложени в Закона за храните.
3. Спазване на отлична хигиена при преработка на зърно, брашно и производство на хляб и хлебни изделия.
4. Въвеждане на съвременни технологии при производство.
5. Наличие на добре оборудвани лаборатории.
6. Висококвалифициран персонал.
Състояние на сектора
Според прогнозите на експерти в бранша се очакват съществени промени след приемането ни в Евросъюза след 2007 г. От Съюза на мелничарите са категорични, че в момента мелниците произвеждат три и половина пъти повече от потребностите на населението. След 2007 г. няма да останат да работят повече от 100 мелници. Сега предприятията за преработка на брашно са близо 500. Едва в 100-110 от тях работят с добри технически мощности. 350 мелници са с малък капацитет и преработват под 60 т в денонощие. "Софийска мелница" преработва над 750 т в денонощие и е предприятието с най-голям капацитет в бранша. В зърнопреработвателния сектор предприятията със сериозно присъствие на пазара са около 30.
КЪДЕ СМЕ НИЕ
Пшеницата е на 3-о място през 2002 г. в българската експортна листа със средногодишна стойност за 2000-2002 г. $ 54 млн. по международни данни. Около 30 български фирми изнасят пшеница. Първите 5 формират 45% от износа.
България е сред водещите 15 от 70 държави-износителки за 2002 г. на световния пазар на пшеница. Конкурентите непосредствено преди нас са Унгария, Австрия, Дания. Безспорният водач е САЩ с 3,4 млрд. долара за 2002 г. Непосредствено след нас са Китай, Полша, Швеция.
България изнася за около 15 страни. Най-много пшеница (над 53% от износа) се консумира в Испания, следвана от Италия и Португалия.
|
