Има един сигурен начин БСП да не вземе абсолютно мнозинство на следващите парламентарни избори - ако в оставащите 12-13 месеца социалистите сътворят някоя страховита простотия, която да отблъсне електората. Глупост, родееща се с желанието на някакви хора да вдигат турски паметник на Шипка или Шейново.

Съвсем наскоро в изследване на НЦИОМ избирателите посочиха 20 причини, поради които не биха гласували за БСП. Нито една от тези причини не беше достатъчно сериозна и за това нито една от тях не събираше повече от 2.5% от гласовете на избирателите. Най-споменаваната бе: "Ами да не вземе да се повтори историята с Виденов."

Изследването на НЦИОМ доказа, че българите не се отнасят с предубеждения към нито една партия. В масовото съзнание социалистите са нормални състезатели на политическия терен - те не са априори комунисти. Щом българинът не посочва опасности от рода на: "БСП ще върне комунизма. Ще ни изкарат от НАТО. Ще спрат преговорите с ЕС", значи такива опасности просто не съществуват.

Благодарение на последните двама лидери на социалистите - Първанов и Станишев, общественото съзнание възприема партията им като нормална проевропейска левица.

За какво, по дяволите, й трябваше на тази реформирана социалистическа партия да изважда от света на мрака името на Георги Димитров? Защо уважаван човек като Стефан Данаилов взе миналата седмица участие във възстановяването на "некомпрометираната" Димитровска награда? Някой може би си е мислел: другарят Любомир Коларов ще ни събере нас, старите партийни творци на културата и изкуството; ще си спомним младините; ще наградим колектива, написал сборника "Георги Димитров - между възхвалата и отрицанието"; другарите ще ни дадат няколко грамоти и скромни парични премии; главният на "Работническо дело" Йордан Йотов ще ни каже няколко добри думи, Георги Йорданов ще обобщи... Всичко това е чудесно, няма лошо. Нека групата оцелели творци на комунистическата култура да се събират и да си припомнят отминалите безвъзвратно щастливи години. Но какво прави там, на тези сбирки, реформираната партия? И тя ли иска да си припомня отминалите щастливи години? Това ли иска? Да жали за Георги Димитров - един образ, който преди години бе "вожд и учител", после стана "спорна личност", а сега е безспорен герой от нафталина.

Спомняте ли си какво стана около разрушаването на мавзолея - всичко живо се вълнуваше не от това дали мумията трябва да отиде на гробищата, а от това защо Бакърджиев не успя да думне гробницата от първия път.

От цялото мероприятие лъха на мухлясал, тежък комунизъм, на Димитровски барок. Някой може да кажа - "не, сакън, това е грижа за културата, така се стимулира творчеството", но няма да е прав. Кой истински творец ще чака Димитровска награда през 21-и век!?

Българските социалисти очевидно имат колебания по въпроса каква партия са - реформирана комунистическа или неосоциалистическа. Подобни Димитровски награди ги хващат в разкрачено положение. Ако на 3 април 1990 г. БКП се беше саморазпуснала, а не беше се преименувала в БСП, много от смисловите нонсенси в лявото вероятно щяха да бъдат избегнати.

Безспорно подобни заигравания с личността на Димитров сигурно може да се тълкуват като жест на напредничавото соцръководство към онези назадничави соцмаси, които трудно преглъщат НАТО, мечтаят за лимонада, москвич и Димитровска награда. Да, но тези леки жестове могат да се натрупат до такава степен, че накрая - август догодина - да се превърнат в грамада пред БСП.

Два дни след реактивирането на Димитровските награди Сергей Станишев полегна за снимка във варненското село Партизани, където се честваха 60 години от разстрела на 18 антифашисти.

Разстрелът на антифашисти е грозно нещо. Почитането на паметта е хубаво нещо. Когато нормален човек отива да почете паметта на загинал - той отива на гробищата, оставя цветя и тихо мълчи няколко минути.

Когато социалисти отбелязват смъртта на антифашисти - има село Партизани, има селски събор, ядат се кебапчета на воля, Софи Маринова пее, а Сергей Станишев се снима. Има преиграване, което е характерно и за честванията на загиналите във възродителния процес български турци. Отдалеч лъха на показност, на неуместен опит да се използва миналото за партийни цели.

Ако БСП иска властта, трябва внимателно да избягва всякакви комунистически реминисценции. Например хубаво е социалистите да не обявяват старта на предизборната си кампания на 9 септември. Щото иначе всички ще си помислим, че партизанското движение дава старт на въоръжената борба против монархофашизма.