Две години и половина преди да влязат в сила изключително строгите изисквания на Европейския съюз към предприятията от химическата промишленост, Брюксел точи секирата за нови, още по-драконовски мерки. "Дори при сега съществуващите разпоредби, част от българските предприятия няма да покрият изискванията. Ако ЕС приеме разпоредбите, записани в новата Reach-система, това ще значи сигурна смърт за болшинството фирми у нас", каза за в. "Сега" председателят на Браншовата камара на химическата промишленост Йончо Пеловски.
Според договореностите в Глава "Свободно движение на стоки", в Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества, както и в наредбите към него бяха дефинирани понятията "известно химическо вещество", "ново вещество", "опасно вещество" и др. и условията, на които трябва да отговарят фирмите, за да ги узаконят и пуснат на пазара. Законът въвежда изцяло изискванията на ЕС в тази област. В наредбите се регламентират условията за класифициране на химическите вещества, оценката на риска за човешкото здраве и т. н. Последната наредба за изискванията към новите химически вещества, пускани на пазара, ще влезе в сила от януари 2007 г.
От прилагането й идва голямото притеснение за българските производители.

Reach-системата на практика обезсмисля Наредбата

за новите химически вещества и може да бъде вкарана в българското законодателство в първите месеци на 2007 г. Системата задължава компаниите, които произвеждат, внасят, търгуват или използват химикали да изготвят досиета за тях. Досега ЕС изискваше такива досиета да се подготвят само за пусканите на пазара нови вещества.
"Влезе ли в сила Reach-системата, това ще засегне почти всички наши фирми - не само производителите и вносителите на химикали, но всички потребители. Химически вещества се използват във всички сектори на индустрията- от хранително-вкусовата и питейната промишленост, до металургията и минното дело", коментира Пеловски.
Изискването важи за вещества, чието годишно производство е над 1 тон. По предварителни данни на браншовата камара

новата система за управление ще обхване над 30 000 вещества

Немалък дял от тях са мутагенни, канцерогенни, високотоксични и всякакви опасни химикали. За да се съставят досиета за тях, фирмите трябва да преминат през сложни процедури за изпитване, често съпроводени с тестове върху животни. Цената на едно такова досие за опасен химикал варира между 3 и 5 млн. евро. За по-безобидните вещества досиетата ще струват 100-150 хил. евро. "Ако една фирма произвежда стотици химикали, то тя трябва да изготви досие за всеки един по подобие на фармацевтичните продукти. Този разход няма да е по силите на над 80% от българските фирми", уверен е председателят на браншовата камара.
Всяка компания трябва да плати за тестването на веществата, описването и класифицирането на досиетата. Отделно от бранша предвиждат, че финансовата тежест върху тях ще се увеличи и заради допълнителни административни такси, свързани с контрола по тази наредба.
"Ние работим с над 250 опасни химикали, част от тях са под контрола на оръжейните инспектори на ООН. Затова

контролът и инвестициите в завода са непрекъснати

Имаме разработена инвестиционна програма до 2010-2012 г.", каза за в. "Сега" Иванка Димитрова, главен технолог на "Оргахим". По думите й фирмата работи по изискванията на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества една година преди те да влязат в сила в началото на 2004 г. Фирмата е сертифицирана по ИСО 14 000 за екология.
От браншовата камара твърдят, че нашите държавните институции още не са се запознали с подготовката на новите европейски изисквания, а ако ги знаят, не предупреждават бизнеса за заплахата. "Ако не следим активно дискусиите в Брюксел, касаещи нашия бранш, има голяма опасност да влезем в съюза абсолютно неподготвени за това, което ни очаква", категоричен е председателят на БКХП. Пеловски е убеден, че българските фирми имат достатъчно тревоги във връзка с внедряването на цялото законодателство и главно с опазването на околната среда, здравето на хората, безопасните условия на труд и т. н. За комплексните разрешителни (набор от документи за екологично производство на фирмите в различни сектори) има

договорени гратисни периоди за някои предприятия,

и то само за определени инсталации, за определени продукти. Издаването на комплексно разрешително е съпътствано с огромни инвестиции и отнема не малко време. От изготвянето на работен проект до окончателното модернизиране на фирмата може да минат около 5 г. Друг е въпросът откъде да се търси финансиране.
"Ние добре познаваме изискванията на Европейския съюз и от години се подготвяме за тях", каза за в. "Сега" Михаил Колчев, изпълнителен директор на "Свилоза". Всички производства в дружеството са сертифицирани. Скоро свищовското предприятие ще получи и сертификат ISO 14 001 за екология, както и комплексно разрешително. "Около 30 млн. евро ще вложим в модернизация само на завода за целулоза до 2007 г.", допълни Колчев.
Минимум $ 500 млн. ще са необходими и на петролната ни рафинерия "ЛУКойл България", за да отговори производството й на европейските норми за екология, стана ясно неотдавна. През тази година в дружеството е завършил генерален ремонт на две инсталации - каталитичен крекинг и каталитичен реформинг. Инсталацията за каталитичен крекинг е за отделяне на основните компоненти на автомобилните бензини от петрола, а каталитичният реформинг се използва за вдигане на октановото число на автомобилните бензини.
Най-големите замърсители във Варненски регион - четирите предприятия от тежката химия -

"Солвей-Соди", "Агрополихим", "Девня цимент" и "Полимери", трябва да инвестират минимум 160 млн. евро

в следващите години, съобщи председателят на борда на директорите на "Агрополихим" Филип Ромбаут. Ръководствата на четирите дружества разработват обща програма за действие в областта на екологията. "Европейският съюз няма да финансира екологични проекти на частни фирми, затова още отсега заедно с държавните институции и с общинските съвети трябва да съгласуваме бъдещите си планове", поясни Ромбаут. "Агрополихим" в момента преговаря с датска екологична агенция за получаване на заем за оползотворяване на вредните емисии, съгласуван по протокола от Киото.
Ако заемът бъде отпуснат, за 8-годишен период до 2012 г. заводът ще получи общо 14,4 млн. евро. Този договор ще бъде изпълнен, при условие че заводът работи с пълно натоварване, а това е рисковано да се планира в този момент, поясни Ромбаут.
За по-голяма ангажираност на държавната администрация към проблемите на бизнеса настояват от браншовата камара на химическата промишленост. Оттам предлагат правителството да предприеме марки за издаване на комплексни разрешителни в по-кратки срокове. Държавата недооценявала влиянието върху бизнеса на автоматичното преписване на европейските изисквания. България приема най-строгите норми, съществуващи в Европейския съюз, и

на практика обрича на гибел собствената си индустрия,

считат представителите на бизнеса. Пример в това отношение е разработването на Наредба N5 на Министерството на здравеопазването, в която са заложени норми за чистота на въздуха, характерни за Германия и скандинавските страни. С остарелите технологии, с които работят българските химически заводи, тези норми са непостижими. По същия начин държавната администрация прие изискванията и по Наредбата за опаковките, без дори да я подложи на дискусия. Въведени са изисквания за таксите, 10 пъти по-високи от тези в Гърция и Португалия. "Това е огромен удар върху ресурсите на фирмите и поставя под съмнение тяхното развитие. Най-уязвими са тези, разполагащи с ограничени средства и човешки ресурси", допълват от браншовата камара.

Каре: Изискванията

1. Всяко едно химично вещество на пазара трябва да бъде тествано лабораторно.
2. Опасните химически вещества могат да се употребяват или пускат на пазара по специален ред.
3. Лицата, които пускат на пазара опасни вещества, са длъжни в 14-дневен срок да изпратят писмено уведомление МОСВ. В 5-дневен срок МОСВ информира МЗ и МТСП.
4. Химическите вещества задължително трябва да са опаковани, като на етикетите им трябва да е обозначено дали те са опасни или безопасни.
5. Етикетът върху опаковката трябва да е поставен стабилно и да се чете от хоризонтално положение.
6. Символите върху етиката трябва да се четат ясно.
7. Опаковката на опасните химически вещества трябва да се затваря добре и да не привлича вниманието на деца, както и да не заблуждава потребителите.
8. Производството и търговията с прекурсори подлежи на лицензиране по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

ДОСИЕ

Показател	2000	2001	2002	2003
Производство	1543	1643	1500	1482
Внос	1298,9	1607,6	1692,1	1874,7
Износ	1184,4	1200,2	1104,2	1179,5

Данните са на НСИ (в млн. лева).