|
Да имаш враг е нещо съвсем нормално и демократично. За разлика от тоталитарната държави, където БКП нямаше враг, днес никоя уважаваща себе си партия не може да мине без такъв.
Политическият враг може да е външен и вътрешен. Той може да е човек с коренно различно идейно убеждение, но може и да изповядва ценности, близки до твоите. В политиката често партията, която стои близко до теб, е и твой основен враг.
В българската политика, където наистина е трудно да ситуираш само по външни белези партиите в лявата или в дясната част на политическия спектър, идентификацията става единствено чрез врага. Казваш: "Мразя комунистите" и веднага с това се самоопределяш като десен, като кандидат-член на Европейската народна партия и т. н.
Българските партии се легитимират не чрез програми, а чрез враговете си. Ето, в продължение на цяла седмица СДС се опитваше да си уреди среща с БСП, за да си поговорят за Велико Народно събрание. И за кучетата в "Люлин" е ясно, че приказките за ВНС са абсолютно безплодни днес, но СДС напираше за такава среща. Защо? Защото такава среща би придала малко тежест на сините, които без подобни камъни в джоба биха литнали като балон с хелий. "СДС се вижда с най-голямата партия - врагът БСП, за да мислят заедно такова важно нещо като свикването на ВНС. Старите партии спасяват страната. Те са сериозни. БСП не се вижда с някакви мъници от дясното, а с национално отговорния СДС" - може би в главите на сините са се въртели такива помисли. Но в главата на соцлидера Сергей Станишев явно други мисли течаха: "Защо ни е да вдигаме рейтинга на сините? БСП няма какво да спечели от такава среща."
Само по себе си това, че днес е възможно да анализираме подобни опити за срещи между непримиримите опоненти СДС и БСП е показателно, че партийното схващане за врага е претърпяло развитие. Някой да си е представял през 1991 или 1997 година осъществяването на публичен такъв разговор?
Да, партиите преминаха през някакво развитие
Да, благодарение появата на Симеон Сакскобургготски, сините и червените могат да бъдат видени заедно на една маса. Но в речника и поведението си основните политически партии у нас все още легитимират себе си само чрез своя враг.
Присъщата за деветдесетте години политическа конфронтация днес вече не хваща дикиш. Ако преди по-важно беше да покажеш колко е лош противникът и как силно можеш да го удариш, сега все по-ясно става, че хората искат да чуят с какво ти си по-добър от конкурента.
От тази гледна точка
обществото е изпреварило поне с една стъпка партиите
Хората все по-често искат да видят у партийните водачи не тяхното "анти-". В голямата си част обществото е узряло да търси своя политически представител въз основа на това какви решения предлага. Тоест - първо определяш кой си и на тази основа посочваш своя опонент. Партиите не са дорасли още до това мислене. Те все още живеят в началото на прехода, когато за да накараш хората да гласуват за теб, бе нужно само да кажеш, че ще вкараш в затвора комунистите или съответно - да обещаеш да разкриеш повече работни места за гробокопачите на капитализма.
Но това днес е ретро
И ако основните политически играчи не са го разбрали, ще трябва още дълго да вървят след общественото мнение. А, когато хората усетят, че са изпреварили водачите си, тогава те си намират други лидери. Вижте какво става при десните. Всички социолози са единодушни - десният избирател е изключително мобилен. Днес той казва, че е седесар, но утре може да гласува за Софиянски. Или обратното. За него "враг" е мъгляво понятие. Разбира се, има изключение - това са избирателите на ДСБ. Хората на Костов са верни на партията и имат ясно усещане за политическия враг. Костовата партия обаче не залага толкова на бой по вечната БСП, колкото на това каква визия има тя за развитие на държавата. Наскоро един приближен до бившия премиер призна, че не го интересува толкова дали социалистите ще управляват страната, а дали неговата партия ще намери място в парламента. Самият Костов заяви пред форума на "Сега", че може да бъде безкрайно търпелив, т.е. търпеливо да изчака преминаването на БСП през властта. Сред привържениците на бившия премиер дори се чуват и мнения от типа: "Не е важно дали Костов пак ще е премиер. Не е важно дали ще управлява. Важното е, че ще има за кого да гласувам и ще има кой да представлява интересите ми в парламента."
Първата работа на Иван Костов, след като поведе ДСБ, бе да очертае бойната линия. Като хитър политик, той не се задоволи с един враг - СДС, а нареди срещу себе си още
няколко армии - БСП, НДСВ, ССД, ДПС
"Бия се с много врагове, значи съм важен, значи съм голям", бе логиката на командирската война. По всяка вероятност Костов ще смени стила, ако тенденцията на окрупняване на партията му продължи. Ако СДС престане да бъде основна политическа сила, а НДСВ загуби следващите избори, бившият премиер ще сведе враговете до 1 - БСП. Всъщност, Костов може да направи това още сега - той вече може да се отнася с пренебрежение към СДС и Софиянски и да търси преки удари единствено със социалистите.
Дълго време СДС се изживяваше като партия, която няма друг враг освен БСП, но това изигра лоша шега на сините. До местните избори през миналата година те смятаха, че са единствени и неповторими в дясното пространство. Те дори не допускаха съществуването на други значими субекти в това пространство. Местните избори промениха нещата. Първо, сините признаха, че има такива партии като ССД и "Гергьовден". После няколко месеца - докато социолозите не ги опровергаха, твърдяха, че хората на Костов са най-много 1/10 от седесарите.
В последните седмици обаче СДС, не само че призна враговете си в дясното, но
допусна капитална грешка
- даде им възможност да градят имидж върху руините на партията. Вижте какво стана на срещата в Будапеща - там сините бяха просто 1 от петте десни партии. Не водещата, не най-интересната, просто една от петте. Зам.-председателят на ЕНП Надежда Михайлова допусна пресният лидер Иван Костов да участва в срещата, а позициите й да бъдат представени от партията на Стефан Софиянски - ССД, която също няма нищо общо с ЕНП.
Силните партии търсят ясен враг
Слабите партии търсят ясни коалиции
Вижте Софиянски. Човекът очевидно не е готов да излезе в битка за властта, затова търси съюз - било с ВМРО, било с Мозер. Но дори и такъв лидер като кмета, който непрекъснато говори за обединение, за помирение и т. н., е заобиколен с врагове.
Виж, при ДПС нещата стоят по-сложно. Партията на Доган няма конкурент в електоралното си пространство. Тя зае центристки, либерални позиции, които й позволяват да стои на власт както с левите, така и с десните. Доган не воюва, той приобщава. Затова го наричат мъдър политик. Но Доган има врагове и те не са малко. Костов го мрази, за Надежда той е компромис, а социалистите мълчат само защото той им е необходим за бъдещото управление. Добрият политик Доган бе 6-7 години в дълбока, глуха опозиция - след Беров и преди идването на царя. В очертаващата се игра Доган лесно може да загуби кондиция.
Единствената партия,
която няма нужда да обявява враг, е БСП
Социалистите са толкова напред с материала, че е абсолютно ненужно да обявяват битка на някаква си малка партия - а всички надолу в класирането са точно такива. За БСП е жива загуба на време да се занимава с преследвачите. Единствената полза за социалистите от подобно занимание е правилният подбор на противника. Станишев не иска да се среща с Надежда - това е ясно. Още по-ясно е обаче, че Станишев предпочита съперник от дясната му страна да бъде Иван Костов.
В дългосрочен план чисто стратегически Костов е по-опасният опонент на червените, защото много по-лесно от Надежда Михайлова може да смаже левицата и да увлече след себе си множеството. Но засега Костовата партия е малката партия, която все още не е ясно ще влезе ли в парламента, а и да влезе няма да тръгне да се коалира с никого. Затова на този етап той е по-удобният съперник на БСП.
Червената партия има всички шансове да е следващият управляващ на страната ни. Единствената известна засега причина, поради която този вариант може да се провали, е мощно дясно обединение. Всички евентуални десни партии, които биха прескочили 4-процентната парламентарна бариера, с изключение на Костовата, са готови на такова обединение.
Затова за БСП е по-изгодно да дава рамо на Костов за сметка на Надежда Михайлова. Освен това от него засега излизат много по-ясни тези и послания, на които е по-лесно да се отговори с ясни алтернативи. Затова бившият премиер е също от полза на социалистите. Чрез неговите тези, те да идентифицират своите.
БСП има проблем със съюзника и затова е доста по-неефективно за нея да сочи враговете си. Социалистите все още имат нужда да избягат от положението на партия в изолация. Затова напоследък БСП работи повече върху себе си, а не върху битката с врага.
Когато критикува кабинета, БСП винаги си оставя една вратичка, за да може, ако й е нужно, да прибегне до услугите на жълтите. Неведнъж вече от устата на соцлидерите излиза тезата, че е възможно да управляват и с част от НДСВ.
Впрочем НДСВ е в завидното положение,
в което никоя от основните партии не смее да я нарече враг в лицето (като изключим Костов). Защото царската партия е нужна и на левите, и на десните за евентуално бъдещо управление. За десните - ясно, защото те сами без царя няма как да се качат на кормилото на държавата. За левицата - заради несигурността, че гласовете им няма да стигнат за абсолютно мнозинство и неясните знаци, които дава Доган. Поради тази си харизма, НДСВ се родее с партия в дясното политическо пространство като БЗНС-НС - всички я искат, никой не я брои за враг.
Точно затова и НДСВ и БЗНС-НС не наричат никого в лицето свой враг - защото не знае от коя страна ще ги огрее слънцето след следващите избори. Има и една друга причина жълтите да не говорят за партийни врагове - просто Симеон не е такъв тип партиен лидер, който слага рамки от типа "този ми е съюзник, този враг".
Но такъв филм не може да се върти безкрайно.
Всяка харесвана партия накрая избира на коя страна на барикадата да застане. Свързвайки се с БСП, царят ще бъде окончателно отритнат от десните. Десен съюз пък би го изхвърлил от следващата власт. А когато застанеш от едната страна на барикадата, от другата има само едно нещо - враг.
.
