|
Марина Дикова е родена на 28. IV. 1965 г. в гр. Сандански. Завършила е педагогика, а след това и право. От началото на 1997 г. е работила като юрисконсулт на община Благоевград. Първи мандат депутат от НДСВ.
---------------------
- Г-жо Дикова, парламентът прие на първо четене лансираната от вас идея да се забрани застрояването на паркове и градини. Не е ли закъсняла тази мярка?
- Като народни представители се опитваме максимално адекватно да отговаряме на потребностите на гражданите. Една такава потребност е да живеят в чиста околна среда, да дишат чист въздух и да има къде да прекарват свободното си време. Не бих казала, че проектът е закъснял. Когато забелязахме това голямо по мащаб строителство, което се извършва в тревните площи, парковете и градините, реагирахме максимално адекватно. Ако бяхме получили по-рано сигнал от гражданите, щяхме да реагираме и по-рано.
Идеята да внесем това изменение в Закона за устройство на територията дойде оттам, че в приемните на мои колеги бяха постъпили жалби от граждани във връзка със строителство върху зелени площи. Граждани от Благоевград ме сезираха, че се строи така на територията на областта, а не само в града. Добрата новина е, че нашите колеги от всички парламентарни групи подкрепят внесения проект и неговата цел - да съхраним зелените площи, и проектът се движи максимално бързо. Другата сряда ще се гледа в комисия на второ четене. Той се движи без ден закъснение по предвидените от правилника на НС срокове.
- Кога ще започне да действа забраната да се застрояват зелените площи?
- След като законът бъде обнародван и влезе в сила, всякакво строителство в имотите, които са предназначени за озеленяване, ще бъде забранено освен изключенията, които допускаме с нашия проект. Очакваме още през лятото законът вече да действа.
Искам обаче да се погледне на нашата идея и по един друг начин. Чудесно е, че ще успеем да спасим една голяма част от зелените площи в нашата страна. Но това по никакъв начин не означава, че общинските управи не трябва да мислят и за създаването на нови зелени площи.
- Критиците ви обаче изтъкват, че сте закъснели със забраната, защото вече много площи са застроени, и питат дали мярката ще има обратно действие.
- Има реализирано строителство на базата на действащото законодателство. Но с оглед на предсказуемостта и устойчивостта на средата, в която живеем, е добре законът да действа за в бъдеще.
- Случайно ли е, че гласуването на тези поправки от парламента стана седмица след като американският посланик Джеймс Пардю ни разкритикува? Означава ли това, че мнозинството се задейства заради неговата позиция?
- Благодаря на американския посланик за подкрепата му. Ако погледнете датата, на която е внесен проектът, и движението му в Народното събрание, мисля, че този проект никога не е бил забравян. Независимо от това неговото изказване катализира процеса.
- Защо проектът не предвижда тотална забрана на строителството в паркове и градини? Не са ли изключенията вратички в закона?
- Без инфраструктура не може. Нека си представим един парк без вода или без електричество. Това е невъзможно. Тук изобщо не би следвало да имаме противоречия или разногласия.
Без спортни площадки, където младите хора да спортуват, където възрастните да почиват и да действат съобразно своите интереси, където децата да играят, не мисля, че предназначението на паркове и градини ще е пълноценно. Друг е въпросът, че много стриктно трябва да се следи за плътността на застрояване със спортни съоръжения. Да не стане паркът в един момент огромна спортна площадка.
Няма място за притеснения от тази гледна точка, защото има подзаконова нормативна уредба, която следи за плътността на застрояване в парковете и градините. Ние също предвиждаме допълнение към внесения проект - да се спазва изискването да не се нарушава целостта на зелената система.
- Кой ще решава къде и какви спортни обекти да се строят?
- Има идея да се осигури участие на местната общественост в този процес. Тя е продължение на линията за участие на местната общност при формиране на бюджета за съответната година и други важни за самата нея въпроси.
------
Затова и тук вече сме формулирали предложение всяко строителство на спортни съоръжения в парковете и градините да се извършва след публично обсъждане с местната общност. Т.е. ако гражданите на едно населено място кажат "да, тук ни е необходим басейн, тук ни е необходим тенискорт, тук ни е необходима спортна площадка за децата ни", ще има такова строителство. Но ако хората желаят паркът да се запази в такъв вид, какъвто е сега, то такова строителство не би следвало да има.
-----
- Какви преместваеми обекти ще се допускат в зелените площи? Досега и бензиностанциите, и газостанциите се смятаха за такива.
- Това, което можем да направим, е на комисия още веднъж сериозно да дебатираме дали да остане възможността за поставяне на такива обекти върху зелени площи.
Аз имам друго опасение - че те са необходими за самото строителство и съхранение на парковете. В комисията ще се вземе окончателното решение.
- Все пак защо тоталната забрана за строителство е неприемлива?
- Защото ние виждаме парковете и градините като единственото място, където хората могат да почиват. И искаме да създадем единство между красивата и чиста околна среда и мястото за спорт и отдих. От тази гледна точка решихме, че трябва да допуснем строителството на спортни съоръжения, въпреки че и между нас, вносителите, когато изработвахме законопроекта, стоеше много сериозно тази дилема - да допуснем ли строителство на спортни съоръжения или не. В крайна сметка решихме, че това е по-добрият вариант за пълноценно използване на парковете и градините от гражданите.
- Критиката е, че това изключение ще бъде вратичка за унищожаване на зелени площи.
- Аз не мога да си представя законът да допусне строителство на тенисигрище, а на негово място да израсне един триетажен хотел. Просто няма как да се случи това. Самият проект на закон не го допуска.
- Забраната за строежи ще важи и за частните собственици на имоти, които попадат в зелените площи. Не се ли нарушават конституционните им права?
- Ние не забраняваме на собствениците да застрояват имотите си, но те могат да застрояват само с този вид строителство, който допускаме, т.е. със спортни съоръжения. Това означава, че те имат две възможности. Първата е да реализират такова строителство. А втората им възможност е в 6-месечен срок да подадат искане до общинския съвет или до областния управител, с което да предоставят имотите си срещу обезщетение по пазарна оценка. Тогава имотът ще стане публична общинска собственост.
- Ще се дадат ли законови гаранции, че хората ще получат адекватни, а не занижени цени за имотите си?
- Точно заради това сме предвидили процедурата да се движи по глава трета от Закона за общинската собственост.
------
Там се гарантира, че оценката ще бъде извършена от независим оценител, ще бъде по пазарни цени и ако хората евентуално не са доволни от нея, могат да обжалват в съда. Т.е. предвиждаме и съдебен контрол за адекватното възнаграждение на гражданите, които ще бъдат засегнати като собственици на такива имоти.
-----
- Според проекта общините ще трябва да плащат обезщетенията, но вече се чуват гласове, че ако това стане, някои от тях може да фалират.
- Когато някой иска да избяга от отговорност, винаги може да намери аргументи. Действително ние приемаме, че може да има известно финансово затруднение в общините. Това означава, че те няма да могат наведнъж да осигурят финансов ресурс за реализацията на тези процедури. Затова няма срок, в който общините да извършат отчуждаването и да заплатят имотите. Това може да стане постепенно.
- Общинарите разсъждават така: държавата е реституирала, тя да обезщетява.
- Държавата не е реституирала, а парламентите са приели законодателство за реституция на имотите. Но имотите, за които говорим, ще станат общинска собственост. От тази гледна точка мисля, че това е правилното решение - общината да си извърши съответните процедури. А там, където има държавна собственост, този ангажимент ще поеме областният управител.
- Убедени ли сте, че тези промени в закона ще сложат точка на този вид строителство?
- Ние винаги сме казвали, че не претендираме нашият проект да е най-прецизен и перфектен. Затова направихме публично обсъждане и част от предложенията, които се направиха, ще бъдат взети под внимание. Всяко разумно предложение ще се опитаме да го добавим в текстовете, които предлагаме. Ако можем драстично да ограничим строителството върху зелените площи, то този проект е постигнал своята цел.
- Дали проектът ще защити местата, които са предвидени по устройствени планове за градинки, но още не са озеленени?
- Проектът е ясен - в него е казано, че ограниченията важат за имотите, които по подробен устройствен план са предвидени за озеленяване.
- Има ли опасност общините да променят тези планове и да изключат някои имоти преди приемането на новия ред, за да могат свободно да се разпореждат с тях?
- След приемането на закона няма да има такава възможност.
- А да предприемат такива действия преди приемането на закона?
- Това не е толкова лесно. Като процедура според мен е изключено да се случи в рамките на един месец, а аз мисля, че в рамките на този месец законът ще бъде факт. Мисля, че и общинските съвети и кметовете на общини не биха предприели такива действия. Така както ние сме отговорни пред хората, които ни избират, по същия начин и те трябва да носят тази отговорност пред гражданите, които са гласували за тях. Когато този проект има такава широка обществена подкрепа, всички власти, включително и местната, трябва да се съобразят с желанията на хората. А желанията на хората са да се съхранят зелените площи. Гражданите могат да бъдат спокойни, че имотите, които са предназначени за озеленяване съгласно устройствените планове, ще бъдат съхранени.
