Още ненаиграли се политическите сили на вотове, оставки, правителствени смени и парламентарни сметки и вече са изправени пред истинска нова интрига: БСП срещу президента и обратното.

Ако неочаквано заформилият се задочен спор бе по тема различна от специалните служби и правомощията на държавния глава, то човек би си казал, че може и да става дума за най-обикновен театър. Все пак президентът беше не малко време лидер на БСП, а предимно с гласовете на левицата стана и олицетворява "единството на нацията".

Затова и някои дребни закачки между президента и фактори от левицата винаги са минавали по-скоро като опит за деликатна дистанция, която го еманципира - да не е "онзи бивш ръководител на социалистическата партия", а обединител на нацията.

Нещата обаче са на път да загрубеят. Странното е, че това се случва само месеци преди парламентарните избори, в които левицата се надява на пълен успех и е повече от естествено да се радва, че би могла да има и президент, и правителство. Но не би. Първо някак между другото мина разминаването между соцлидера Станишев и президента Първанов по темата за това



кога трябва да бъде върнат българският контингент от Ирак



Станишев обяви, че ако БСП вземе властта, незабавно ще отзове рейнджърите. Държавният глава обаче публично обяви, че това не може да стане току-така, че трябва да се случи до края на годината и то след съгласуване в антитерористичната коалиция. Първанов контрира БСП и Станишев в словото си пред парламента по повод 3 години от встъпването си на поста президент. И бе похвален за сметка на левицата от останалите политически сили. В общи линии стана така, че в тази си позиция БСП остана изолирана и лесно международно атакуема. Но ако беше само това разминаване, трудно щяха да се намерят силни основания да се очаква



по-дълбок разрив между държавния глава и левицата



Но преди ден ден левицата лансира своя управленски проект "Свобода, сигурност и правосъдие". В него бе представен структурен модел на специалните служби, при който президентът ще бъде отрязан почти тотално от едни от малкото си силни козове - фактическото управляване на две от най-важните спецслужби. А Първанов смята да се бори за втори петгодишен мандат догодина и реализирането на соцмодела го цели "право в сърцето". Защото предлаганата от БСП структура на службите предвижда създаването на три агенции, които да минат към правителството. В Агенцията за сигурност трябва да се влеят сегашните Национална служба "Сигурност" и военното контраразузнаване. В Агенцията за охрана - Националната служба за охрана (НСО). А в третата структура за разузнаване отива Националната разузнавателна служба (НРС).



Посяга се точно на НСО и НРС,



които са почти на директно управление към държавния глава. Очевидно е, че информацията и властовите механизми, с които разполагат тези две служби, са много, важни и силни. Неслучайно и настоящият държавен глава - както между другото и неговите предшественици Желю Желев и Петър Стоянов, се обяви категорично срещу всички идеи през последните години за преподчиняването на тези две служби на изпълнителната власт. Той винаги е казвал, че трябват закони за службите, но винаги е твърдял, че моментното структурно статукво е задоволително.

Затова и сегашното лансиране от страна точно на БСП на проектомодел, който ограничава правомощията на президента, е доста симптоматично. Още повече, че на представянето на проекта бяха лично лидерът на БСП Сергей Станишев, почти целият корпус от експерти на левицата, които ако тя вземе властта, ще овладее МВР и службите, "онези" отпреди 1989 г., които от години минават за кадровици в държавата и се считат за фактори не само в соцпартията - бивши шефове на разузнавания, контраразузнавания и т.н.

Вярно, че, усещайки какво може да стане при лансирането на тази идея, соцекспертите се бяха опитали да тушират предварително нещата.

Като предлагат да се увеличат правомощията и да се засили значението на Консултативния съвет за национална сигурност при президента - предвиждат дори "малък административен апарат" за този съвещателен орган.

Но това е слаба утеха срещу отнемането на двете служби.

С приближаването на изборите потенциалният конфликт би могъл да се задълбочи. Държавният глава ще прави всичко възможно да избяга от възможни обвинения за социалистически пристрастия. От друга страна, той още има достатъчно влияние в партията на социалистите и е наистина наивно да се мисли, че по никакъв начин няма да участва, както в реденето на депутатските листи, така и в съставянето на евентуално бъдещ ляв кабинет. Като прибавим и че самата БСП е измамно хомогенна, това означава конфликти с трудно предвидим резултат.