|
Пълната титла на папата е: Епископ на Рим, Наместник на Исус Христос, Приемник на Княза на апостолите (т.е. на Апостол Петър), Върховен понтифик на Вселенската църква, Патриарх на Запада, Примас на Италия, Архиепископ и митрополит на Римската провинция, Сюзерен на държавата-град Ватикана, Раб на Божиите раби.
От всички тези прозвища може би единствено определението Върховен Понтифик (Pontifex Maximus) се нуждае от известно пояснение. У нас тази титла е почти непозната, но в романоезичната публицистика тя е широко употребявана. От нея идва и думата "понтификат" (вместо светската "мандат"), означаваща времето, през което управлява даден папа.
Търсенето на произхода на тази титла ни отвежда в епохата на античния Рим. "Понтифик" съчетава корените на двете латински думи pontis (мост) и facere (правя) и буквално означава "мостостроител". Така били наричани петнайсетимата членове на жреческата колегия, натоварена с надзора по изграждането и поддържането на мостовете над река Тибър, което било смятано за свещено дело. Много по-важна обаче била функцията на понтифиците по поддържане на "мостовете" между божествата и хората. Впоследствие титлата Върховен Понтифик е присвоена от римските императори. Последният, който я носи, е Грациан (375 - 383 г.). С постепенното утвърждаване на християнството като доминираща религия тя се възприема от папите. Теодор Първи (642 - 649 г.) е първият, който се кичи с нея, а окончателно я утвърждава Пий Втори (1458 - 1464 г).
Непогрешимият
Колкото до определението "папа", то е от гръцки произход и представлява латинизирана форма на гръцката дума "папас", т.е. "баща". През първите векове на християнската ера така се обръщат към всички свещеници. Постепенно обаче наименованието "папа" остава само за епископите, а през V век то е вече прерогатив на римския епископ.
За да внесе пълна яснота в средновековната йерархия, през 1075 г. Григорий Седми (Илдебрандо Алдобрандески) свиква епископски събор, който издава знаменития Dictatus papae (Папски диктат) от 27 точки. Според този документ папата е единственият, който може да се нарича "универсален" (именно така се превежда гръцката дума "католикос"), него никой не може да съди, властта му е по-високо от тази на светските владетели и той може да освобождава всекиго от клетва, положена пред светски управник.
Минават още осем века и в 1870 г. свиканият от Пий Девети (споменатият по-горе Мастаи Ферети) Първи ватикански събор утвърждава догма, според която папата е непогрешим.
Папско затворничество
Утвърдило се като духовен център на западното християнство, папството придобива в VIII век и реална светска власт. Това става в 729 г., когато кралят на лангобардите Лиутпранд подарява на "блажените апостоли Петър и Павел" (т.е. на папата) някои територии в Централна Италия. Така възниква известната през средните векове Папска държава, просъществувала повече от хиляда години. Нейният край идва на 20 септември 1870 г. с влизането на италианските войски в Рим, като по този начин завършва обединението на Италия. Градът става столица на Кралство Италия, а обиденият Пий Девети се уединява във Ватикана, самообявявайки се за "затворник".
"Затворничеството" на папите продължава почти шест десетилетия - до 11 февруари 1929 г., когато в Латеранския дворец в Рим са подписани три документа, с които се създава държавата Ватикана и се уреждат нейните отношения с Кралство Италия. Под тези т.нар. Латерански споразумения поставят подписи италианският премиер Бенито Мусолини от името на крал Виктор Емануил III и кардинал Ремо Гаспари от името на папа Пий ХI (Акиле Рати). А четвърт век по-късно - на 14 май 1954 г. - в Хага е подписана специална международна конвенция, която гарантира суверенитета и неутралитета на Ватикана.
Държава като другите и не съвсем
Както всяка друга държава, Ватикана също има свои официални атрибути. Тя се управлява съобразно т.нар. Апостолическа конституция (Regimini Ecclesiae Universaе), приета на 15 август 1967 г. Официален празник е 29 юни, когато се отбелязва денят на Светите Апостоли Петър и Павел. Именно в този ден папските нунциатури по света организират официални дипломатически приеми. Втора по светска важност е датата на консакрация (consacrazione) на поредния папа, т.е. на встъпването му в длъжност. За сегашния Йоан-Павел Втори тази дата е 22 октомври.
Ватиканът има и свое знаме с бяла и жълта полоса, разположени вертикално. В средата на бялата полоса са изобразени два кръстосани ключа, символизиращи евангелското предание, според което Исус Христос е поверил на Свети Петър ключовете за рая.
Ватиканът има около 900 граждани от различен национален произход, чието гражданство се удостоверява с ватикански паспорти.
Автомобилите на миниатюрната държавица носят регистрационни номера с абревиатурата SCV (Status Civitatis Vaticanae - Държава Град Ватикана). Ватиканът разполага също със собствена пощенска служба, въоръжени сили от стотина швейцарски гвардейци, всекидневника "Osservatore Romano" ("Римски наблюдател") и радио, открито на 12 февруари 1921 г. Няма обаче собствена валута. Доскоро в обръщение беше италианската лира, заменена сега с еврото.
Папата и курията
Държавен глава на Ватикана е папата. Той заема своя пост пожизнено, като в дейността си е подпомаган от Свещената кардиналска колегия и римската курия.
Курията представлява съвкупност от институции, чрез които се осъществява управлението на католическата църква. Тя се състои от Държавен секретариат, Свещения съвет за обществените дела на църквата, свещените конгрегации, секретариатите, трибуналите и постоянните комисии.
Длъжността държавен секретар може условно да бъде приравнена към тази на министър-председателя при светските държави. От 1 декември 1990 г. държавен секретар на Ватикана е монсеньор Анджело Содано. От своя страна, секретарят по обществените дела може да бъде оприличен на министър на външните работи. Също от 1 декември 1990 г. този пост се заема от монсеньор Жан Луи Туран, французин по произход.
Любопитно е, че няма правило, което да налага тези два поста да бъдат заемани от кардинали. Свещените конгрегации обаче, които пак условно бихме могли да наречем министерства, се оглавяват от кардинали. Тези конгрегации са десет и обхващат следните въпроси: доктрината на вярата, отношенията с източните църкви, проблемите на епископата, тайнствата, божествения култ, делата на светиите, клира (духовенството), отношенията между вярващите и светските институции, католическото образование, евангелизацията на народите.
Секретариатите в курията са три: за единството на християните, за работата с нехристияните и за работата с невярващите. Съществуват и редица комисии, трибунали и много други звена, занимаващи се със специфични въпроси от многостранната дейност на католическата църква.
---каре---
ВАТИКАНА
За произхода на името Ватикана има две хипотези. Според първата, смятана за по-правдоподобна, на това място съществувало етруското селище Vaticum, което римляните нарекли Vaticanus. Втората хипотеза се свежда до обяснението, че там имало светилище на римското езическо божество Vagitano, покровител на новородените. За него напомня и италианската дума vagito, означаваща първия вик на новороденото.
Ватикана заема 44 хектара. Нейната територия е очертана от стена, построена през 850 г. при папа Лъв Четвърти след опустошаването на Рим от арабите през 846 г. Освен това с право на екстериториалност се ползват лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо близо до Рим и още някои обекти, които са собственост на Ватикана - базилики, дворци и др.
---
|
|
