Най-лицемерната проява на обществена справедливост е разпределението й по природни квоти - пол, раса, възраст. Тя е цинична, щом евтино изплаща социални дългове и прикрива масово безправие. Вярно, дарената справедливост за избрани индивиди извинява отчасти безправието спрямо останалите от същия вид. Така силните по обществено наследство почти напълно се оправдават пред слабите по естествени дадености. И става още по-ясно, че справедливостта не се извоюва, а се получава по природа и на порции. По този начин статуквото се пази от спонтанни промени.

В това отношение преходът към устойчива демокрация у нас май е завършил. Остава бегли мазки да допълнят картината. Например усилията за увеличаване на процента жени в политиката. Насищането му до европейските норми - поне 30% - ще е ново доказателство за видим прогрес. И какво от това?

Всъщност половата определеност на общественото животно, каквото е човекът дори в битността на жена, щеше да е важна, ако увеличеният брой жени в представителни органи водеше до поставянето и решаването на сериозни техни проблеми. Това би било естествено, стига политическата дейност да се оценяваше откъм съответствието с жизнения опит, а



не по европеидността на партийните заявки



Но тъй като в някои общества мимикрията е основен жизнен трик, не е чудно, че политическите ангажименти на избраничките, които трябвало да се увеличават, рядко са насочени към проблемите на жените. Те са размити в безполовия жанр на политическите програми, при което няма никакво значение дали ги изказват мъже, жени или магнетофони. В това отношение плейбекът на фолкпредставителството прилича на оня във фолка и естрадата: записът "повече жени" се търпи, но фалшът на живото изпълнение дразни. За да се прикрие дразненето, помагат приятни във всяко отношение персони с маниери, дрешки и танци. Съществени разлики между леви и десни, центристки и екстремистки, етнически и космополитни партии не се допускат,



щом трябва да се замете досадната действителност



Затова и при женските квоти господстват двата принципа на политическия живот: а) избраните нямат много общо с всекидневието на онези, които представят; б) колкото повече политически се напъва един проблем, толкова повече става всекидневно нерешим - виж образование, здравеопазване, наркомани, "Булгартабак", цигани...

А тъкмо във всекидневието полът е съдба, докато безполовата професионализация е стерилна. Ето защо "жената по понятие" е стерилизирана при професионалното представителство. Не беше ли, може би някои от допуснатите в политиката жени нямаше да търпят публични унижения, ако не спрямо посестримите си във всекидневието, то поне спрямо себе си. Може би щяха да отвърнат и със съд, и политически некоректно на наглостта - със скандали и шамари, следвайки добрите световни примери и напора на достойнството, което винаги се изявява. За разлика от броя места в представителни органи то не се пресмята в удобни квоти.

Уви, висши съображения карат жените в политиката да си мълчат възпитано, когато ги обиждат, харесват или поднасят на пол. Малка утеха е, че копират невъзпитаното мълчание на политическите мъже, свидетели на униженията. Пък и защо да се говори, когато



всичко е ясно с правата на силните и шанса на слабите:



последните говорят, когато първите им позволят - един здрав принцип на всички йерархии, който стига до удобния вид "не те ли бия, ще ме бият".

Затова няма сериозна публична реакция срещу сервирането на жени за гарнитура към политическия успех. Това само донякъде се дължи на медиите, изпаднали в плен на рекламата, в чиито фикции жената е сексуализиращ продажбите фон. Те се съобразяват с нагласата слабите да се държат в ограничена вменяемост и да им се отпускат проценти внимание. Най-вече липсата на реакция следва от убеждението, според което конкретните проблеми на всекидневието не са професионално-политически въпрос. Така се погребва Лениновата мечта всяка готвачка да се занимава с политика, но се



поощрява политиката, необръщаща внимание на готвачката



И е естествено да не зная - знае ли някой? - за отказано интервю, защото медията явно рекламира бардаци или скрито лансира компаньонки покрай прогнози за времето и игри на щастието. И е естествено да не съм чувал - чувал ли е някой? - български министър да напусне важна среща, защото на нея присъстват лица, журирали конкурс за малолетни красавици. И е естествено да не си представям - представя ли си някой? - партия, която чрез женските проценти ще ги намали там, където те са твърдо 100: при робините в шивашките цехове, при видиотените от недоимък начални учителки, във феминизираните заради гурбета на мъжете турски, помашки и цигански махали и села.

За сметка на това зная, чувал съм, представям си мандатоносителната партия на българските жени, чиято централа се намира към горния край на софийския булевард "Мария Луиза" - при Халите, джамията, банята. В долния край са стоянките на проститутките. Прочее съседствата не са случайни с оглед на политическите грижи за процентите. Поличби са.