|
---------
1. Възпитателят
В момента съм доста объркана като майка, защото съм изчела страшно много неща как трябва да се постъпва спрямо детето - да не се бие, да не му се карат, да не му се забраняват неща. Но все още не се чувствам уверена, че винаги действам правилно. А ние родителите сме все изнервени и си мислим, че като викнем, то ще ни чуе. Но не е така. Сещам се за един случай с моя татко, когато той ме завари да пуша. Той никога не ме е удрял, докато се е случвало майка ми да ме плесне през устата, ако й отговоря. А баща ми дори и глас не ми е повишавал. Това е уникално, защото далеч не съм била ангелче и все са се намирали случаи, в които е имал основание да ми покрещи.
Един ден ме видя с цигара в ръката. Бях в седми или осми клас. Аз не пуша, защото тогава въобще и не помислих да запаля отново, след като той ме видя. Погледна ме, въздъхна, не каза нищо и се обърна. След няколко дни по време на обяд у нас стана въпрос за пушенето. И майка ми, и баща ми пушеха и затова майка ми ме предупреждаваше никога да не посягам към цигарите. Баща ми ме погледна и каза: "Аз съм сигурен, че Мартина дори и да опита, е толкова разумна, че ще разбере, че е глупост и ще спре". Какъв човек! Видя ме с цигарата в устата, но показа, че вярва в доброто у мен. Показа, че мога да сбъркам, но ще се поправя. Затова смятам, както казват приятелите ми, че съм свестен човек. Защото съм възпитавана с вяра и с уважение дори към моите грешки.
Така реагира и когато ми намалиха поведението, защото се целувах със свой съученик. А той отвори бележника и само въздъхна, ама така дълбоко въздъхна, че нямаше как по друг начин да покаже разочарованието си.
2. "Каналето"
Предаването се излъчваше на живо, аз имах да прочета едни новини. Моето участие свърши, разгримирах се, защото съм алергична и не обичам да стоя с грим, и седнах да гледам как върви предаването. В един момент тича режисьорът Жоро Торнев и казва: "Мартина, фатално е, имаме свободни 5 минути, ти трябва да влезеш нещо да изиграеш. Трябва да вдигнеш духа, трябва да се получи нещо смешно." А аз мисля, че се майтапи. Той обаче продължава - трябвало да изиграя Сийка. Притесних се - нямам нищо написано, няма сценарий. Тогава той реши, че трябва да импровизираме по една информация от вестника, свързана с овца. Поръча да ми донесат кърпата и престилката и аз трябваше да вляза в студиото, при това с моите дрехи и без грим. Сложиха един мустак на Тончо и така се появихме като Кирето и Сийка. Обаче стана най-добрият материал, който сме играли на живо. Получи се страхотна концентрация, огромна мобилизация на духа - трябваше да вдигнем ритъма на предаването, да запълним празното време. Такива щуротии изприказвахме, че всички в студиото изпопадаха от смях. Мисля, че остарях със сто години тогава, но накрая от щастие се чувствах сякаш ходя една педя над земята. Успяхме. Не знам дали хората, които не са актьори, могат да си представят за какво говоря. Отговорността в театъра да промениш нещо е голяма, но на Канал 1, където те гледат милиони, е нещо съвсем различно. Беше голяма тръпка.
3. Слухове за Тончо
Не съм омъжена и, когато бях бременна, всички се чудеха кой е бащата на детето. Таткото пък се криеше умишлено, защото не му е приятна публичността, пък и не смятахме, че това е нещо, което трябва да афишираме. По-важното беше, че ще имам дете. Естествено жълтите медии пуснаха версията, че детето е от Тончо. Няма как - двамата с него сме все заедно. А той много се забавляваше от тези слухове и въобще не ги опровергаваше. Дори, когато му задаваха въпроса пряко, той увърташе, ама все така, че хората да си помислят, че наистина той е бащата на детето. Но когато Рада се роди, тръгнахме на едно турне с "Каналето", когато тя беше на 45 дни. Първият ни концерт беше във Враца и там естествено всички питат как е бебето. След концерта седим в едно заведение, идват журналисти за интервю и аз просто си обърнах стола към тях. Обаче Тончо и той се присъедини, за да говорим заедно и да приключим по-бързо. Тогава насочиха микрофона към мен и естествено първият въпрос беше как е малката. Още преди да съм си отворила устата да отговоря, Тончо хвана микрофона, извъртя го към себе си и каза: "О, детето е много добре, роди се 3700 гр., високо е 52 см, много е сладка, има вече колики..." И започна да преповтаря моите разкази за детето. Опитах се да го спра, а той продължава: "Стига сега, какво толкова, докога ще го крием?" И всичко това пред камерата. Това се повтори на всеки един концерт по време на турнето. Щом ме видеше някъде, че давам интервю, идваше и започваше да обяснява като грижовен баща как е Рада. Това стана любимата ни шега. Интересното е, че пък неговата дъщеря страшно много прилича на мен. Затова му предложих да обясним, че тя пък е от мен, а не е на Нели (съпругата на Тончо Токмакчиев).
4. Домашното мишле
Аз, майка ми и детото веднъж бяхме на нашата вила на село. Рада беше на 3-4 годинки. Ние непрекъснато я учехме, че всички животни са добри - и паячетата, и мухите, и червейчетата. Че няма лоши животни. Тя знаеше, че едни животни ядат други, но че хората трябва да се обичат всички животни. Затова редовно хранехме селските кучета, разни патета, крави. Един ден, както вечеряме, Радето казва: "Мише, имаме си мише". Много зарадвана, че се появило едно мило животинче. Обръщам се аз в посоката, в която тя гледа, и виждам, че там наистина има едно мишле. А детето решило, че то ни е домашен любимец, както хората си взимат котета или кучета. И настоятелно ме моли да го хвана и да го погали. А аз с ужас се опитвам да й обясня, че не мога да го хвана, още по-малко пък да й го дам. И се чудим с майка ми как да я разсеем, за да можем да утрепем мишката, без тя да види. Тръгнахме да го гоним с едни лопати, а Рада смаяна не може да разбере защо правим така. То наистина беше много малко мишленце и много сладко, но все пак... Накрая се наложи да й обясним, че мъничкото мишле много се страхува и иска да иде при майка си. И бързо го изхвърлихме в кофата за боклук на улицата. Три дни след това Рада непрекъснато питаше дали малкото мише е при майка си.
5. Неочакваното влюбване
Аз съм много влюбчива и дори съм признавала, че мога да се вклюбвам по три пъти на ден. Това естествено не са дълбоки и разтърстващи любови, за каквито обикновено хората си мечтаят. Винаги съм успявала да отделям приятелите от мъжете, които могат да ми бъдат гаджета. Диапазонът на чувствата и емоциите е много по-голям. Хората казват, че любовта може да премине в приятелство, но приятелството не може да се превърне в любов. Ама не е така. На мен ми се случи с един приятел от ВИТИЗ, който е много по-голям от мен, с него винаги сме били само приятели години наред. Не знам как стана. Идва един миг, в който уж виждаш този човек, познат, но го виждаш с абсолютно други очи. Не знам дали става отведнъж или просто с времето топлите приятелски чувства се трансформират, но на мен за първи път ми се случи подобно нещо. Много беше вълнуващо, цялата енергия и топлина, която изпитвах към него, уважението, загрижеността - изведнъж всичко това стана повече и повече. Превърна се в истинска любов и страст. Затова искам да кажа на хората и приятелите, които ще прочетат това нещо, да не стоят сами, да не казват, че са самотни, да се огледат, защото е напълно възможно до тях да има някой, биха могли да преоткрият стария приятел и да намерят в него голямата любов.
Така станало и за него. Беше невероятно, защото явно се намирахме в едно и също положение на търсене на едно и също. Това е точно като да се срещнат в огромен град двама души, които не са се виждали 30 години. Точно толкова странно беше, но пък беше много сериозно, защото е среща на два духа и два копнежа, на две търсения за нежност и любов. Магия е и фантастична случка. Това е най-голямото щастие - да срещнеш близък по дух и по чувственост човек.
-----------------------------------------------------
Страницата подготви: Албена Борисова
|
|
