Снимки: Авторът

Доц. Веселин Григоров е известен сред колегите си от Русенския университет "Ангел Кънчев" като Веско Юриста. Името му нашумя напоследък, когато заведе дело срещу държавата за отнетите му незаконно компенсационни бонове. 50-годишният ерген смята да си търси правата докрай. Та, ако ще, и 50 години да чака. Както е станало с реституцията.

Веселин е кореняк русенец. Както повечето млади хора от дунавския град, след като завършил средното си образование, избрал да следва в Русенския университет, през ония години - ВИММЕСС. След като взел дипломата, Григоров останал да работи във ВУЗ-а, катедра "Технология на машиностроенето". От 1994-а е доцент. Никога не е сменял работата си, не му е останало време и да се ожени. От десет години Веселин Григоров е председател на Контролния съвет на Русенския университет. "Може и покрай това да съм добил усет за ровене в сметките и корупциите", признава си с усмивка той. Разследванията и правото досега не са му били хоби, но покрай започналия вече процес доцентът признава, че материята все повече започва да му харесва. И че да се защитава сам по делата му доставя истинско удоволствие.

-------

Като председател на Контролния съвет на Русенския университет доц. Веселин Григоров добил навика да се запознава с много нормативни актове. Това постепенно възбудило интереса му към административното право. "Смятам, че вече познавам добре нещата и дори мога да давам консултации", уверен е доцентът. Дори по едно дело, което университетът водел, Веселин Григоров дал становище в качеството си на председател на контролния съвет. Впоследствие неговите мотиви били цитирани в решението на Върховния административен съд. Това дало крила на доцента. "Веднъж го накарах да каже накратко мнението си по спорен въпрос, разказва колегата му Руско Шишков. На следващия ден ми донесе доклад на три листа, изпълнен с цитирани параграфи и алинеи." Оттогава останал и прякорът му Веско Юриста, твърде актуален при сегашното му съдебно дело срещу Агенцията за приватизация.

Веселин Григоров установил, че неговите 250 бона от масовата приватизация липсват, едва през април 2004-а година, когато отишъл да си вземе депозитарните разписки. Поискал справка и станало ясно, че са... прехвърлени някому. Оказало се, че е



жертва на скандална измама,



като ощетени са също така брат му, снаха му и, разбира се, още хиляди нищо не подозиращи българи. Доцентът решил, че става дума за централизирано извършена кражба и се обърнал за помощ към столичен вестник, откъдето направили разследване по случая. Оказало се, че измамата наистина е в голям мащаб. Отначало Григоров смятал, че е по-добре да се води общо дело. Според българското законодателство обаче всеки трябвало сам да си подаде жалбата. "Нямам амбициите да организирам масите (макар че точно така стана) и си подадох жалбата сам", разказва Григоров. Потърсили го стотици българи, също ужилени от масовата приватизация. Темата била повдигната и в парламента.

Междувременно Веселин изнамерил стенограмата от парламентарния контрол и направо бил шокиран от отговорите на Лидия Шулева. "Смятам, че отношението на държавата към ограбените е изключително некоректно", обяснява доцентът. Пред Народното събрание вицепремиерката заявила, че нарушения наистина има, но те са направени с "добри намерения". Така била конструирана наредбата, но "лошите хора" измислили как да злоупотребят с нея. "Това е обидно, и най-вече то ме амбицира да си потърся правата и да получа морално удовлетворение, като заведа дело и го спечеля", признава Григоров.

От първата вълна на масовата приватизация Веселин Григоров е спечелил 1000 лв. "От тях 100 инвестирах в лечение на котката си", шегува се преподавателят. Този път разполагал с 250 от ценните книжки и се надявал на приход от 3-4 хиляди лева. "Но ме обраха", казва. И пояснява - "делото съм подхванал преди всичко от морални подбуди. Не може по този начин



управниците да се гаврят с нещастието



на обраните българи, дори правителството да няма нищо общо с това", ядосва се Веселин.

Според Григоров всичко е било подправено именно в Агенцията по приватизация. "Само в централата са знаели в коя сметка по колко бона има", убеден е русенецът. В най-новите документи, получени от неговите хора в софийско учреждение, се вижда, че с договор от 2. 08. 2002 година АП е предоставила на фирма "Цитас" ЕООД срещу 20 000 лв. месечно да събира информация по региони и да ги обслужва информационно. Това е продължило до 31. 07. 2003, когато е и последният публичен търг. На 8. 10. 2003 г. е сключен договор между Агенцията по приватизация и Централния депозитар. "Смятам, че точно между двата договора хора от АП са направили своите далавери, като само те са разполагали с необходимите данни. Не мога да разбера защо са сключили договор с "Цитас" и са плащали с държавна пара на фирма, която на практика е трябвало да свърши тяхната работа", пита се Григоров.

"Прочетох наредбата за адвокатите и видях, че за едно явяване пред съда на евентуален мой защитник ще трябва да му плащам по 100 лева. Ясно ми е, че не мога да се преборя с АП само с едно съдебно заседание. Беше безсмислено да инвестирам мои пари, само за да докажа истината", признава Григоров. Така той решил да се защитава сам. "Знам, че не съм достатъчно компетентен, но имам елементарна култура, която би ми позволила да си защитя интересите". Затова



смело се гмурнал в правото



Веселин Григоров сам търси необходимите документи из централните ведомства, като съчетава пътуванията с командировки по служба. Досега е платил само 100 лева за графологична експертиза и като депозит за довеждане на свидетел. "Консултирах се с познати юристи, нещата вече се разискват в общественото пространство. Мисля, че при следващите дела, които ще се водят в съда, и съдията, и прокурорът ще бъдат по-облекчени, а исковете по-издържани", убеден е Григоров.

Членовете на Асоциацията на ограбените собственици на бонове вече надхвърлят 300. 220 от тях са от Русе, но има и от Варна, Севлиево, Габрово, Благоевград, Бургас... "Само през последните дни трима русенци идваха при мен и съставихме исковите им молби. Очаквам поне още 100 иска само от Русе", каза Григоров. Той изпраща образеца до Петрич, Сандански и другите градове, защото те трябва да се подават по места. "Това е добрата страна на този закон, дава възможност на потърпевшия делото му да се води по местоживеене, което спестява много разходи", обяснява доцентът.

"Време е българите да разберат, че и администрацията, съюзена с престъпния свят, може да бъде побеждавана. Дълбоко вярвам в това и затова продължавам да водя делото. Ще го водя докрай", убеден в правотата си е Веселин Григоров. В неговия случай ставало дума именно за



свързване на лица от държавен орган с престъпници,



готови да фалшифицират документи. "Точно тази мафия е източила 50-те милиона бонове от българския народ", смята той. "Призовах Лидия Шулева и Симеон Сакскобургготски в качеството им на свидетели, надявах се, че те ще се ангажират с борбата срещу извършеното престъпление. Тяхната евентуална поява в Русенския съд щеше да бъде импулс за правоохранителните органи, но не се случи", чуди се Григоров. Вместо отговор от премиера и министрите Шулева и Милен Велчев, той получил отговор в три страници от шефката на правителствената пресслужба Цветелина Узунова. В него, след поредицата общи приказки, Узунова благодаряла на Веселин Григоров за проявеното доверие към министър-председателя.

Сега Веселин очаква злоупотребата да бъде изяснена от Върховната касационна прокуратура, която е проявила най-голям интерес към случая. Според Асоциацията числото на измамените с компенсациони бонове надхвърля 200 000, а жалбите са над 20 000.