|
През последните 8 години всички те са наградени с орден "Стара планина" първа степен. Само това е достатъчно да накара човек да се замисли дали няма нещо сбъркано в процедурата по даване на ордени в България. Трябваше обаче да се случи големият политически скандал около ордена на бившия главен прокурор от Живково време и настоящ шеф на Съвета по законодателството на Народното събрание Васил Мръчков, за да лъснат
куп абсурди в тази процедура
И най-беглият преглед показва, че нормативната база по даване, отнемане и връщане на ордени е повече от оскъдна и много объркваща, независимо че с нея се занимава и специален закон, и Наказателният кодекс, и дори конституцията. Същото се отнася и до начина, по който се правят предложенията до президента за това кой да получи орден.
Според основния закон ордените и медалите се учредяват от Народното събрание, а правомощието да награждава с тях е на президента. Указите му обаче се приподписват от министър-председателя или съответен министър.
В закона за ордените и медалите на Република България е записано, че предложения до президента може да се правят от председателя на Народното събрание и от правителството "въз основа на мотивирано предложение от съответните министри, от БАН, висшите училища, от БЧК, от творческите съюзи, сдружения и други организации с нестопанска цел, както и от инициативни комитети на граждани". За чужденци предложенията се правят от министъра на външните работи. За военни - от министъра на отбраната.
Законът за съдебната власт пък допусна и Висшият съдебен съвет да предлага за ордени и медали съдии, прокурори и следователи. Тази възможност обаче не е записана в самия закон за ордените и медалите. В него пише, че който и да прави предложение за награждаване, то последното трябва задължително да съдържа подробно описание на дейността на лицето и мотиви.
И тук идваме до няколко последователни абсурдни ситуации. В нито един нормативен акт не е посочено дали президентът може или не може да откаже да награди с орден или медал, когато получи предложението. Тъй като обаче това е негово лично правомощие, то преимущественото тълкуване е, че
той има абсолютната свобода да издаде или да не издаде указ за награждаване,
т.е. е в пълното си право да откаже. Следващият абсурд е обстоятелството, че човекът, който по конституция награждава - президентът, няма право да награждава по собствена инициатива когото и да било.
Не по-малко странно е обстоятелство, че правото на инициатива бе дадено на председателя на Народното събрание, който по всички нормативи е пръв сред равни в парламента. Наистина си е необяснимо подобно правомощие да е дадено само на един от всичките 240 депутати, пък бил той и председателят. Напълно естествено е да се предвиди вариант да има поне гласуване в пленарна зала, консултации между политическите сили. Или пък изобщо да се отнеме това правомощие на парламента. Може би тук е редно да се отбележи, че Търновската конституция изрично е предвиждала изобщо да няма титли за благородство и ордени. И това е записано сред общите правила и правата на човека.
Има и още нещо странно - това, че президентските укази се приподписват или от премиера, когато предложението е дошло от правителството, или от съответния министър - външен или военен, когато те са направили предложението. Накрая министърът на правосъдието полага държавния печат. Тук възникват веднага поне няколко въпроса. Първо, кой приподписва указите, когато предложението се прави от председателя на Народното събрание. Без каквато и да е нормативна основа е прието това да се прави от министър-председателя. Защо? Същото се отнася и до случаите, когато предложението идва от Висшия съдебен съвет. Кой ще приподписва тогава? Пак абсолютно неясно. Другият голям въпрос е какво ще стане, ако съответно премиерът откаже да приподпише указ за награждаване, когато предложението е дошло от председателя на Народното събрание. Ами просто няма да има указ. Така че в случая с Васил Мръчков и президентът, и премиерът са могли да откажат и да направят невъзможно награждаването. Но просто не са го направили.
Абсурдно е и че законът мълчи и за възможността получен орден или медал да се върне. Такава процедура просто няма. Така че
действията на Ахмед Доган нямат никаква правна стойност
Интересно е да се отбележи и че никъде няма процедура, по която президентът да отнема вече даден орден или медал. Такава няма нито в конституцията, нито в закона за ордените и медалите, нито където и да е другаде.
Отнемане на ордени и медали има уредено единствено в Наказателния кодекс (НК), и то като съпътстващо дадена присъда. Това наказание обаче се налага при малко на брой и предимно най-тежки престъпления. Например престъпления срещу републиката като измяна, шпионство, диверсия, тероризъм и др. Отнемането на ордените се предвижда и за престъпления, свързани с военни действия, за отклоняване от военна служба с цел бягство от страната, за незаконно завладяване на самолет.
За да бъде взет орденът обаче, трябва наказателното дело да мине през три инстанции, които да потвърдят осъдителната присъда и наказанието. И това е единственият начин.
Ако например вече награден се окаже недостоен, ако се разбере, че е нямало основание той да получи орден, ако извърши хулиганство, измама, присвояване и дори убийство например, то процедура за отнемането няма.
В действалия до 2003 г. Указ 1094 от 1974 г. за духовното стимулиране в Република България все пак имаше някакви възможности за отнемане. Там се предвиждаше "органът, който е дал наградата", да може "да отнеме даденото почетно звание, орден, медал или друго отличие на лице, което:
1. след награждаването е осъдено за тежко престъпление;
2. е лишено от българско гражданство.
Тоест всяко лице, получило орден и осъдено за тежко престъпление (всяко престъпление, предвиждащо наказание повече от 5 години лишаване от свобода), автоматично го губеше.
Пак същият член от указа предвиждаше и дадените "почетни звания, ордени, медали и другите награди и отличия да се отнемат и когато се установи, че те са били дадени без основание".
В сегашният закон за ордените и медалите обаче няма нито дума за подобни възможности. За това колко струва този закон е достатъчно да се отбележи и обстоятелство, че от приемането му през юни миналата година досега е променян два пъти - един път допълван, друг път е изменян.
Друг основен въпрос е дали обвиненията, че през последните няколко години се забелязва девалвация на награждаването с ордена "Стара планина", са основателни или не. Изглежда, тези обществени претенции не са лишени от аргументи. Защото се оказва, че за последните 8 години и половина са раздадени над 300 ордена "Стара планина" първа степен и още наполовината от тази цифра - "Стара планина" втора степен. И голяма част от тях са връчени преимуществено през последните 3-4 години, а близо половината - от настоящия държавен глава Георги Първанов. От над 300-е носители на най-високия български орден "Стара планина" първа степен (единствено "Стара планина" с лента се счита за по-старши, но той по правило се връчва на държавни глави и премиери и само по изключение на българи. Такова изключение обаче до момента няма) 180 са българи. Един от тях - специалистът по граждански процес проф. Живко Сталев, е два пъти носител на този орден - през 1997 и 2002 г. Безспорно престараване. Останалите наградени са чужденци. Ако човек се зарови в списъка винаги може да си помисли защо този или онзи е получил, а друг или трети - не.
Направо учудваща е периодичността на скандалите около тези ордени, които от 1991 г. фактически не дават никакви привилегии или пък не са гарнирани с материални стимули. Фактът обаче, че около тях постоянно се повдигат някакви въпросителни, включително и в публичното пространство, показват ясно, че те имат някакво значение, пък било то само морално, протоколно, патриотично или дори за изчистването на едно или друго име.
Затова час по-скоро ситуацията трябва да се промени и цялата процедура да стане подредена и прозрачна. И да е ясно кой и защо предлага, кой и защо подписва и защо един българин или чужденец се смятат за безспорен авторитет, а друг - не.
Защото в крайна сметка толкова малко знаци на национално самочувствие ни останаха, че си е наистина грозно да ги затриват едни или други държавници и институции.
|
|
