- Г-н Калфин, с какво официалното посещение на президента в Москва бе по-различно от предишните му 4 работни визити?

- Различното в тази визита е, че тя се случва в момент, в който България е вече действителен член на НАТО, а преговорите с ЕС са приключени. Тези факти няма как да не се отразят на двустранните отношения между България и Русия. Имаше опасения, че това ще доведе до обтягане на отношенията ни с Москва. И една от задачите на това посещение беше да не се получават излишни напрежения във връзка с членството ни в НАТО.

- И имаше ли такива напрежения?

- Не, още повече че не е изненада за Русия стремежът на България да стане член на тези две организации. В разговорите и между президентите, и между бизнесмените, се видя, че Русия действително приема, че това е изборът на България. И оттук-нататък трябва да се гледа прагматично на отношенията между двете страни.

- В центъра на тази визита бяха икономическите отношения. Но май отново освен разговори "на добра воля", конкретни резултати не бяха постигнати?

- Вярно е, че очакванията за получаване на конкретни резултати са много големи. За съжаление, добрият диалог между държавните глави на двете страни ще има успех само ако действително бъде подкрепен както от правителствата, така и от бизнеса. Ясно е, че на президентско равнище не могат да се решат всички въпроси. На подобна среща може да се създаде общата атмосфера и да се осигури диалогът между заинтересованите страни.

След един много силен спад на стокообмена през 2001 г., сега има положително развитие, включително за българския износ. Но въпреки това обема на стокообмена е под равнището, в което бе в края на 90-те години.

Двустранните икономически отношения са много специфични и резултати ще има, когато и двете страни са сигурни, че имат интерес към големи проекти и могат да ги реализират. И второ, когато бизнесът е по-активен и не очаква само държавни поръчки или подкрепени от държавата проекти.

- Създаде се впечатление, че руската страна знае какво иска от България, но нямаше с кого да преговаря. Правомощията на нашия президент не отговарят на тези на руския държавен глава, а единственият представител на правителството бе регионалният министър.

- Така е. Точно това имам предвид, като казвам, че добрият диалог между двамата президенти ще бъде резултатен, ако той продължи и на равнище министри. Предстои през есента да се проведе междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество, предстои посещение в България на руския премиер. Тези срещи са резултат от добрите политически отношения.

-------------

Но от правителството зависи тези визити да не са протоколни. Честно казано не мога да разбера защо правителството не прояви повече активност по време на това посещение. Мисля, че там имаше и възможност и атмосфера за поставяне на редица въпроси.

---------------

Вярно е, че Русия има много ясни приоритети в отношенията с България и те са свързани с енергетиката и големи проекти у нас. Ние също имаме някои ясни искания. Например отдавна сме поставили въпроса за проекта Бургас-Александруполис. Проектът се задържа единствено от руската страна, която не поема ангажимент за подаване на нефт през този тръбопровод. Има и други големи инфраструктурни проекти, като осигуряване на пряка транспортна връзка между двете страни, каквато няма, а това до голяма степен зависи също от руската страна. Тези, а и редица други въпроси, които отдавна се поставят, могат да се решат на правителствено равнище.

От друга страна бизнесът също трябва да си отвори пазара.

Има само няколко успешни български фирми на руския пазар, Русия е един огромен пазар, в който българските стоки могат да се продават. Участието не зависи от правителството, а от активността на бизнесмените, които не бива да се надяват само на участие в държавни поръчки.

- Но има редица въпроси, които зависят от изпълнителната власт. Как си обяснявате факта, че тя се дърпа от решаването на тези въпроси?

- Изпълнителната власт дълго време живееше, както обичат сегашните министри да казват, със скелети в гардероба. Представяхме си някакви неща, които ги няма, живеехме със спомени, с идейни натрупвания и така нататък.

- Сегашното правителство с такива скелети ли живее?

- Това правителство е по-прагматично от предишните по отношение на Русия, но скелетите се още в гардероба, доколкото не се поставят и не се решават въпроси, които много отдавна висят във въздуха. Не знам дали това се дължи на идейни натрупвания или на липса на достатъчна активност.

-------------

Например едно от нещата, които продаваме най-добре на Русия, са туристически услуги, а един от проблемите за руския бизнес, за руските туристи е визовият. Не може България да предоставя много по-лош и труден визов режим за руските граждани, отколкото Франция, Италия и други страни от ЕС. Не е редно в междудържавна спогодба да пише, че транспортните фирми от двете страни се освобождават от пътни такси, а с въвеждането на винетките, руските камиони биват спирани на границата. И основателно от руска страна поставят въпроса на кого да вярват - на държавната спогодба или на това, което чуват на границата.

---------------

Това са въпроси, които трябва да се поставят на междуправителствено равнище. И двете правителства трябва да проявят активност в тази посока. Трябва най-после да се парафират спогодбите за взаимна защита на инвестициите, за избягване на двойното данъчно облагане.

- А дали има реален смисъл от създаването на този постоянен Българо-руски бизнесфорум?

- Идеята на форума е бизнесът да представи пред правителствата на двете страни всекидневните проблеми, с които се сблъсква, за да се стигне до разрешаването им. Има примери, които са абсолютно неразбираеми, бизнесмените ги повтарят непрекъснато, а правителствата избягват да ги решават.

- И каква е гаранцията, че чрез този форум тези проблеми ще бъдат чути и разрешени?

- Смисълът от появата на бизнесфорума е, че ще има някаква обща и постоянно действаща структура, както и отделни работни групи, които да изразяват по-точно проблемите и приоритетите. Например в областта на строителството едното от решенията беше да се създаде група, която до посещението на руския премиер в България да се изброи всички проблеми, които са свързани със строителството. Решено беше да се създаде и постоянно действаща група по транспортните въпроси. И българските, и руските транспортни фирми изпитват много затруднения.

-----------

Беше даден пример, че от средата на ноември до края на януари БДЖ не е приемало заявки за превози в Русия, с което е пропуснат износът на около 150 000 тона товари. Не е редно заради логистични проблеми да се затруднява износът. В областта на туризма беше предложено да се правят веднъж в годината българо-руски туристически форуми. В областта на енергетиката ще се разработи система за иновации и обмен на технологии, особено на енергоспестяващи, които могат да се приложат в България. От руска страна предложиха опита, който имаме в България по осигуряване безопасността на АЕЦ "Козлодуй" със съвместни усилия да се прилага и в Русия, и в трети страни.

-----------

Смисълът на тези бизнесконтакти е да се формулират ясно приоритетите, които ще помогнат и на самия бизнес да работи по-добре, а там където е необходимо, да дадат рамо и правителствата.

- Кои са основните пречки пред бизнеса от двете страни?

- Българският износ в Русия има проблеми с един куп нетарифни ограничения, сертификати, удостоверения за качество, за произход и т.н. Няма пряка транспортна връзка между двете страни, тя се опосредства и много се оскъпява. Има проблем с плащанията, не съществуват сигурни институции и начини за плащане между фирмите. Има липса на информация за търговия и конкурси, в които могат да участват, както български фирми в Русия, така и руски в България. Има липса на съгласие по големи проекти - и инфраструктурни, и промишлени, по които двете страни да работят заедно. Част от тези проблеми са в ръцете на бизнеса. И съм убеден, че ако той е по-активен, много повече може да се отвори пазарът. Защото и бизнесът често живее със същите скелети и чака правителствата да отворят път, да договорят доставки, да осигурят държавни поръчки.

Но разбира се има и въпроси, които правителството трябва да реши. Например от руска страна продължава да съществува съмнението, че руски фирми са умишлено ограничавани от участие в България. Има наистина някои случаи, в които се вижда, че така са направени условията, че руски фирми не могат да отговорят на тях по дефиниция.

- Добре, а смятате ли, че в България трябва да се въведе единен подоходен данък, както е в Русия?

------------

- В България данъчната система има по принцип друга логика. Има много аргументи, които са "за", но според мен още повече, които са "против" единната ставка на данъка. Не са достатъчно убедителни аргументите да се приеме единна ставка. Не е редно сравнението с Русия. Тя е съвсем друга държава, с друг тип икономика. Данъчната политика и данъчната стратегия в България в дългосрочен план по принцип се движи в правилна посока - намаляване до голяма степен на преките данъци и запазване на значителното влияние на ДДС, който е основният данъчен приход в бюджета.

--------------

- Май точно данъчният дебат ще се превърне в основата на предизборната парламентарна борба. Вече започнаха да валят обещания. И от Милен Велчев, и от СДС се чуха идеи за намаляване на ДДС. Реално ли е това намаляване?

- За пореден път политическите сили започват да се надпреварват със захаросани обещания за намаляване на данъците. Това е абсолютно излишен и вреден спор. Намаляването на данъчните ставки е единствено предизборен популистки лозунг.

---------------

Ако нещо трябва да се поправя при данъците, това не е размерът на ставките, а администрацията и изключително тежката и сложна система на данъчните процедури, които пречат много. И второ, трябва да се избегнат всичките неясноти в законодателството, които дават възможност и за субективни решения, и за административен натиск върху различни фирми. Данъчната система трябва да стане по-прозрачна, ясна и разбираема и с много по-малко възможности за субективни решения от страна на данъчните служби.

-------------



В цялата философия на тази система трябва да се съдържа идеята, че не в държавата има много престъпници и фирми, които потенциално си крият данъците, а че това са данъкоплатците, от които се пълни бюджетът и данъчната система да им помага да работят.