Дали Джон Кери няма да остави американските войници в Ирак по-дълго отколкото планира Джордж Буш? Отговорът, за съжаление, е утвърдителен, което означава, че конференцията на Демократическата партия в Бостън този месец ще бъде тъжно събитие за иракчаните, мнозинството от които искат бързо изтегляне на американците.
Кери споделя мнението на иракчаните по един въпрос. До 10 април миналата година американската военна операция в Ирак беше успешна. Режимът на Саддам Хюсеин беше свален за три седмици с относително малко жертви.
Оттогава обаче
провалите са повече от успехите
и първата причина за тях е неподготвеността на окупационните войски да се справят с насилието, довело до нарастване на несигурността. Откакто Буш обяви края на големите бойни действия, бяха убити 735 американски войници и 6000 иракчани. Десетки хиляди иракчани пък са били задържани в продължение на месеци, без да бъдат съдени.
С изключение на кюрдите, дори онези иракчани, които бяха благодарни за военната операция, са променили мнението си. Те ненавиждат окупацията, въпреки че тя официално приключи. С присъствието си по улиците
чуждите войници подклаждат гнева
Бунтовническите действия, без значение дали са ръководени от националисти или от иракски ислямисти, са на приливи и отливи. Няма доказателства, че тенденцията е към прекратяване на нападенията. Чуждестранни ислямисти, използващи терористични методи, действат на територията на Ирак, което никога не се е случвало по време на управлението на Саддам Хюсеин. Американската окупация се превърна в магнит за тях, а не във възпираща сила.
САЩ постигнаха известен успех като направиха възможно в Ирак да се води многопартийна политика и подготвиха почвата за изборите през януари. Безпрецедентно явление са обществените дебати по страниците на много иракски вестници и в радиопрограмите с участие на слушатели. Твърде рано е да се каже колко честна ще бъде предизборната кампания и дали насилието, заплахите и етническата лоялност ще се окажат важни фактори за контролиране на избора на хората. Рано е да се прогнозира дали светските или религиозните групировки ще се представят по-добре. Каквито и партии или личности да спечелят, те вероятно ще поискат американските войници да се изтеглят веднага щом създаването на иракските сили за сигурност приключи. Тъй като обаче американското военно присъствие предизвиква съпротива, независимо как ще се казва новият американски президент, той ще има много варианти за действие. Той може да заяви, че иракчаните не са готови да се справят сами, да откаже да започне поетапно изтегляне на американските войници и, поддържайки обстановка на несигурност, да накара иракските политици да подкрепят американското присъствие.
Като се вземе предвид този анализ,
какво ще направи Буш, ако спечели втори мандат?
Традиционната гледна точка е, че в новата история той е един от президентите, воден най-силно от идеологически и дори религиозни подбуди. Той ще продължи превантивната си война срещу тероризма в Ирак и извън него. Съществува обаче и друга възможност. Ирак беше в центъра на вниманието през последната година и половина и затова Буш може да реши да обяви, че е победил и да се изтегли от там. Насрочените за януари избори са идеалният момент за измъкване. Ние доведохме Ирак до първите демократични избори в историята на страната и сега продължаваме напред, ще заяви Буш и ще определи тримесечен срок за изтегляне. Каквато и бъркотия да последва, той ще твърди, че това вече не е негова отговорност. САЩ дадоха на Ирак свобода, а това означава и
свободата да прави грешки.
За разлика от Буш все повече се създава впечатление, че Кери ще представи дългосрочна империалистическа програма. Във всяка своя реч той поставя основата за разширяването и продължаването на американското присъствие в Ирак. Той започва с гръмко изявление: "Екстремистите набират увереност и обещаха да изгонят войниците ни от Ирак. Ние не можем и няма да позволим това да се случи. За нас би било немислимо да се изтеглим неорганизирано и да оставим зад себе си общество, доминирано от радикали". Какво ще стане, ако иракчаните изберат радикали през януари?
Във Фултън, Мисури, където Чърчил произнесе речта си за Желязната завеса, Кери представи идеята си за изпращане на допълнителни войници в Ирак. "Ако нашите командири смятат, че се нуждаят от още американски войници, те трябва да кажат и трябва да им бъдат изпратени подкрепления...", посочи той на 30 април.
В статия в съботния брой на в. "Вашингтон пост" нападна Буш, че президентът няма "реалистичен план за постигане на мир и връщане на войниците у дома". А представи ли Кери подобен план? Не, той ясно заяви, че чуждите войници ще останат в Ирак с години. "НАТО може да бъде мобилизирана да помогне за стабилизирането на Ирак и региона", посочи Кери. Дали не е насочил вниманието си към Иран и Сирия?
Възприемането на
Буш като идеолог, а на Кери като реалист
е твърде повърхностно. И двамата притежават елементи от двете и може да се окаже, че по време на втория си мандат Буш ще разбере грешките от първия. Опиянен от победата, Кери може да няма толкова ясно виждане.
Бившият съветник по националната сигурност на президента Джими Картър Збигнев Бжежински смята, че САЩ трябва да се изтеглят от Ирак до средата на 2005 г. Повечето съветници, събрани около Кери обаче, са мисионери, които вярват не толкова във войната срещу тероризма, колкото във войната срещу провалянето на държави. Провалените държави създават тероризма и затова трябва да се стигне до източника на злото. Това твърдение е много опасно, тъй като броят на държавите, които могат да станат цел на нежелани от тях реформи, е голям. Въпросът не е дали военната операция е едностранна, какъвто беше вариантът на Буш, или многостранна, както предлага Кери, а защо нито един от двамата не осъзнава, че военната операция почти винаги влошава нещата.
(По БТА)
Народът ни ясно го е казал:
"От трън, та на глог"