"През 1998 г. Конституционният съд взима решение да върне имотите на семейството му."
Това е една невероятна нагла лъжа, която е поне близка до криминалността. Съдете сами: за това не е нужно да сте следвали право. В решението на КС, която можете да прочетете тука, за "връщане" на имоти не става и дума.
а/ Според понастоящем валидната Българската конституция от 1991 г. и специално член 3. на преходните и заключителни разпоредби по нея, българският Конституционен съд (КС) има права само с оглед на тази конституция и няма право да проверява конституционосъобразността на минали закони или правни актове. Нежели да върне имоти. КС няма значи право да реши, че нещо е било против някоя конституция от Търновската насам, а само че е против постановленията на настоящата конституция от 1991 г. Или, по думите на КС във въпросното решение, Конституцията допуска проверка за конституционност на завареното право само с оглед на тази Конституция.
Тъй като комунистическата власт съгласно закона от 31.12.1947 г. е взела имуществата на бившите царе Фердинанд и Борис като ги обявява за "държавни" и когато са били може би частни на цар Фердинанд или цар Борис,
КС разглежда този закон СПОРЕД днешната конституция от 1991 г. и ги намира за противоконституционни срещу нея!!!!!!!!!!!!!!!!
Както всеки може да го прочете в сайта на КС в Интернет дословния текст на решението, се казва:
"Действително като част от завареното право ЗОДС подлежи на контрол за конституционност. При упражняването на такъв контрол обаче се преценява единствено противоречието или съответствието на закона с понастоящем действащата Конституция. Установяването на противоречие с предходни конституционни разпоредби, които са били в сила при приемането на ЗОДС, не е в правомощията на съда..."
Че КС е "решил" да се "върнат" имотите на семейството на Симеон СКГ не е значи допустимо мнение в някакъв спорен въпрос, а е чиста нагла лъж!!!!!!!!!!!!!!!!.
в/ В особеност чрез решението на КС не са създават никакви права на Симеон Сакскобургготски и семейството му върху имоти, които са били държавни, общински или на трети лица, и са били сложени на разположение на царското семейство или се намираха в негово владение. Имоти, които на 31.12.1947 г. не са били частна собственост на царското семейство, а държавни общински или на трети лица, не са значи засегнати от закона от 1947 г., когато комунистическата държава ги обявяваше за одържавени за пропаганда в смисъл: вижте колко имоти имаха царете и им ги взимаме.
Засегнати са въобще само имоти, които са същевременно, както казва КС, и лично придобити от тях или са наследени. Като под правното понятие "придобити" се разбира по принцип пълна собственост - а не само "владение".
в. 1/ Администрацията от т.н. "интендантство" на имоти, които ползва царското семейство, не са доказателство за царска собственост.
в. 2/ Администрацията от интендантството на лични имоти на царското семейство са по-скоро указание за това, че царското семейство дължи на държавата разноските за администрацията на интендантството - доколкото са направени с парите на данъкоплатеца - на тези царските имоти, освен ако те са покрити от съответни доходи, добити от интендантството.
г/ Спорен е само въпросът - не пред КС, който не беше изобщо сезиран по това, а след оповестяване на решението му - дали за евентуално връщане на собственост е нужен редовен "закон", гласуван от Народното събрание, или може да стане и по друг начин, например чрез решение на съдилищата, че едно имение е било например лична собственост на баща му цар Борис. Поради височината на исканията, такова съдебно решение би могло да бъде валидно само след потвърждение на един върховен съд, напр. Касационният съд или Върховния административен съд. Без съмнение такива решения могат да станат отново обект на решения на КС, което означава години в процеси.
Това е впрочем и една от причините на някои юристи да са на мнение, че само един днешен добре изработен закон е практически разумно разрешение.
Други пък са на мнение, че Народното събрание днес решава чисто според политическото мнозинство на момента или под влияние на корупцията. (За съжаление съмнения за корупция съществува в обществото и при решенията на днешните съдилища или на администрацията!)
д/ Абсолютното мнозинството на юристите смятат, че е нужен закон. На обратното мнение съм срещал само адвокати на Симеон Сакскобургготски.
Аз лично обаче смятам за мислими и други разрешения на въпроса. Например ако Симеон Сакскобургготски докаже, че един имот е купен изцяло с лични пари на неговия баща или дядо и подържан, репариран, разширяван и развиван пак с изцяло лични техни пари (по думите на КС)
"Които (1) "принадлежат" на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис или на наследниците им
И (2) са лично "придобити" от тях или са наследени."
е/ Председателят на съда при горното решение Живко Сталев направи една изява безусловно в полза на мнението, че е абсолютно нужен закон и тази изява (пред вестник "Труд" беше публикувана в сайта на КС непосредствено след самото решение и в лейаут идентичен с решенията на КС. Тази публикация беше след няколко месеца свалена от сайта на КС. Аз смятам, че това решение да се свали тази изява на председателя Живко Сталев от сайта на КС е правилно.
Публикуването на това място е навярно некоректно, било от страна на председателя на съда Сталев, било от страна на администрацията на КС, която е отговорна за съдържанието на сайта на КС.
Но самият факт, че председателят на съда, взел въпросното решение, е на това мнение и го публикува, не намалява нито най-малко лъжата на Симеон СКГ, а само евентуално я увеличава.
ж/ Във всеки случай Симеон Сакскобургготски действа явно против това съдебно решение на КС в размера на изглежда 160 000 000 евро, респ. US$ противозаконно присвоени имоти след като стана министър председател на България.
Понеже България няма до ден днешен нито прокуратура нито съдилища, заслужаващи това име (което беше впрочем една от главните причини на Европейския съюз да не допусне България като кандидат за пълноправен член за 1. май 2004 г.) до ден днешен не чухме по този въпрос нищо даже от прокуратурата, нежели от някой съд.
За подобни действия в един министерски съвет в лична полза на министър председателя,
един колега в една напреднала правна държава си взима шапката още при първите признаци,
че може евентуално да се касае за "противозаконни актове във собствена полза".
След това политическата кариера на въпросния е свършена или той отива даже в затвора.