|
"Човек или има, или няма увреждане и произтичащите от него потребности. Ако държавата се ангажира с проблемите на уврежданията, тя трябва да третира човека независимо от неговия статус. Почти всички европейски страни вървят в тази посока", коментира директорът на Центъра за независим живот Капка Панайотова.
Хората с увреждания настояват да се прави разлика между добавка за интеграция и социални помощи. "Получава се така, че държавата ще интегрира едни хора, а други трябва да се самоинтегрират. Пари ще получават тези инвалиди, които не се стремят да излязат от общото блато", смята инж. Страшимир Козарев, бивш военен, загубил слуха си. "Защо здравната каса плаща изцяло някои лекарства независимо от това дали пациентът е социално слаб или е депутат", пита той.
"Защо държавата да плаща на някой човек с увреждане, който например има пари от наследство, събира наеми, при положение че други могат да имат по-силна нужда от държавна помощ?", опонира обаче Дикран Тебеян, зам.-председател на Българската стопанска камара. "Това е подпомагане на тези, които са в най-тежко положение и които сами не могат да решат проблема", допълва и шефът на социалната комисия в НС Хасан Адемов.
Друга новост в проектозакона е въвеждането на т. нар. социална оценка. Идеята е тя да се използва като база за парична добавка, която да подпомага интегрирането в обществото и особено на работното място на хората с трайни увреждания. А това са тези граждани, чиято работоспособност е намалена поне 50%. Социалната оценка дава представа какви са възможностите на човека с увреждания да се реализира професионално и с какво може да му помогне държавата. Тя няма да е задължителна, но ще носи допълнително пари. Затова се очаква по-голямата част от хората с увреждания да си направят такава. За целта от 1 януари 2005 г. могат да се подават заявления в дирекциите "Социално подпомагане". Хората, които подадат заявленията до 1 юли догодина и получат право на добавката, ще я вземат със задна дата от 1 януари. Ако искането се внесе през второто полугодие, правото ще започва да тече от деня на подаване на заявлението.
При първото четене на закона депутатите дълго спориха по въпроса кой да влиза в комисиите, които ще решават какви са потребностите за интеграция на всеки човек с увреждане. В крайна сметка се прие предложението в тях да са експерти от дирекциите "Социално подпомагане" и от бюрата по труда, както и представители на общините.
Социалната оценка трябва да въведе ред в услугите, които се предлагат за хората с увреждания. Например глухите хора няма да получават пари за телефон. Сега това е възможно. Хора, които не чуват и имат допълнителни заболявания, могат да вземат по 8 лв. за телефон на месец.
Месечната добавка за социална интеграция, която ще се дава само на хора с трайни увреждания, ще покрива допълнителните разходи за транспорт, телефон, Интернет, обучение, балнеолечение, рехабилитация, диетично хранене и лекарства. С това се заменят част от плащанията, които се получават по Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане.
каре
Контра
Критики към закона отправиха и представителите на бизнеса. Сега всеки работодател с над 50 служители е длъжен да наеме хора с увреждания, които да са не по-малко от 4% от персонала. "Новото е, че половината от тези места ще бъдат за хора с трайни увреждания, което означава намалена работоспособност 50 и над 50%", обясни Дикран Тебеян. Работодателят е длъжен да обяви тези работни места в бюрата по труда. Ако не го направи в 14-дневен срок или откаже да назначи хората, ще бъде глобяван до 1000 лв. за всеки отделен случай. "Не с такива мерки ще се осигури заетост на тези хора. Винаги могат да се намерят т. нар. уважителни причини, които позволяват на работодателя да не спази това изискване", коментира Тебеян.
Далеч по-смислена мярка според него са проектите за приспособяване на работните места, за които ще могат да кандидатстват работодателите пред Агенцията за хората с увреждания. При това положение държавата поема и 30% от осигурителните вноски на наетите.
|
