Когато става дума за Либия, винаги е в сила "дабъл-спийк" - измисленият от Джордж Оруел език, при който думите всъщност значат обратното. Най-пресен пример е така наречената загриженост на ЕС за продължаващата пет години драма на шестимата български заложници в Либия.

"Председателят на Европейската комисия Романо Проди е загрижен за съдбата на петте български медицински сестри, осъдени на смърт в Либия", съобщи завчера негов говорител.

Часове по-късно обаче излезе официалното съобщение в сайта на Евросъюза, в което Проди не казва нито дума за българските медици, а само се радва на постигнатото във вторник споразумение между Германия и Либия за компенсиране на жертвите от атентата в берлинската дискотека "Ла Бел" от 1986 г. Нещо повече, Проди заявява: "Припомням на всички заинтересовани, че вратата на процеса от Барселона продължава да бъде отворена с възможността Либия да се присъедини към него, когато нейното правителство намери за подходящо." По-нататък италианецът четка Кадафи, като подема някои негови идеи за нуждата от съвместни усилия срещу незаконната миграция. И точка.



Това е предателство към България



Досегашната уж твърда и ясно записана (в Заключенията на Съвета на министрите на външните работи на 25-те от 14 юни т. г.) позиция на ЕС беше, че решаването на два случая - с несправедливо осъдените медици и с "Ла Бел", е условие за членството на Либия в Барселонския процес на асоцииране към ЕС на страните от Средиземноморието. Веднага след като проблемът с "Ла Бел" бе решен, вратата на Барселонския процес се отвори за Либия! А къде останаха българите? И защо твърдостта на Проди омекна? Обяснението за съжаление е просто.

Първо, мандатът на Романо Проди като шеф на Еврокомисията изтече. Той се завръща в националната политика. Италия поддържаше топла връзка с Либия и в най-тежките моменти на изолация на Триполи. Когато през април Проди прие Кадафи в Брюксел и доста категорично подкрепи каузата на българските медици, в Рим доста се бяха подразнили.

Междувременно скочи цената на петрола, а САЩ не само свалиха санкциите срещу Либия, но и посъветваха свои съюзници - като Япония например - да започнат да купуват петрол от Триполи, а не от Иран. Посланието е: Либия е добра, а Иран е лош.

Друга съществена подробност е, че Либия е един от основните доставчици на петрол за Германия. А немските компании смятат, че икономиката й има големи нереализирани възможности. Неслучайно Герхард Шрьодер бързо обяви, че наесен ще посети Триполи. Само ще припомним, че веднага след свалянето на санкциите срещу Либия първият държавник, стъпил в Триполи, бе британският премиер Тони Блеър. По време на неговото посещение "Шел" сключи договор за добив на петрол за 200 млн. долара.



Битката за петрола на Либия тепърва ще се ожесточава



и Кадафи няма да пропусне да се възползва от това.

Веднага след подписването на споразумението за "Ла Бел" либийският лидер хвърли ръкавицата не на кого да е, а на САЩ. Той отказа да плати компенсации за загиналите при взрива в "Ла Бел" двама американци, поиска Джордж Буш-старши да бъде изправен пред съд и САЩ да дадат откуп за убитите невинни либийци при наказателните въздушни удари на САЩ над Триполи и Бенгази веднага след атентата в Берлин през 1986 г. На следващия ден "Берлинер цайтунг" написа, че претенциите на Либия са основателни.

Администрацията на Буш е свикнала с либийския дабъл-спийк и даже не показва публично раздразнение от него. Пред американската публика



Буш представя Кадафи целия в бяло, покаял се грешник,



живо доказателство, че политиката на Белия дом за превъзпитание на диктатори е правилна.

Западното мнение също е миролюбиво настроено - все пак Либия плати компенсации на жертвите от Локърби, от взривения самолет на ЮТА над Нигер и от "Ла Бел" и откупи правото си да се завърне в международната общност.

За съжаление големият губещ в цялата сложна дипломатическа игра най-вероятно ще се окаже България. И за съжаление, точно СПИН-процесът ще е лакмусът доколко можем да разчитаме в труден момент на новите си съюзници в НАТО и на партньорите си в ЕС. Отговорът може да е ясен още днес - при посещението на германския канцлер Герхард Шрьодер в България.