От началото на годината до края на юни в Агенцията за финансово разузнаване (АФР) са подадени 204 сигнала за съмнения за пране на пари. Това е двойно увеличение в сравнение със същия период на миналата година. Досега обаче няма нито една присъда за пране на пари. Защо се получава така?

Практиката показва, че законът не е особено ефективен. Той въвежда регистрационен режим - определя кръг от лица, които сами трябва да обявяват сделки над 30 000 лв., а при съмнение за пране на пари под 30 000 лв. да уведомяват компетентния орган - АФР.

АФР поддържа база данни. При необходимост може да извършва проверки и да събира данни по има сигнал, че е налице изпиране на пари. Слабост на закона е, че агенцията няма полицейски правомощия - не може да арестува, да използва специални разузнавателни средства. Това може да прави МВР по искане на АФР. Взаимодействието помежду им се урежда с инструкция на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите. Прокуратурата също може да започне проверка по сигнал на АФР.

В закона има административни мерки, най-съществена от които е спирането на сделките за срок до 3 дни от министъра на финансите по предложение на директора на АФР. В тези три дни прокуратурата трябва да наложи превантивна мярка или съдът да допусне запор или възбрана. Този ред за противодействие на изпирането на пари е много тромав. Тридневният срок е нереален и неизпълним. Това например може да се случи по време на съдебна ваканция. След трите дни лицата могат да си приключат сделката, без да е необходимо да се отменя актът на министъра на финансите или други формални действия.

Присъди може да има, когато се съберат достатъчно доказателства, за да признае съдът някого за виновен. Съдът не съди по поръчка. Въпреки че се знае, че в България се извършва изпиране на пари, липсват доказателства. Затова няма осъдени.



Схеми за пране на пари



Най-масово се укриват доходи с цел неплащане на данъци, което също е "първоначално престъпление" по смисъла на закона. След това възниква въпросът как укритите пари да се вкарат в стопанския оборот, т.е. как с тях законно да се купи нещо, тъй като те не фигурират в данъчните декларации. Тези необложени с данъци пари трябва да бъдат "изпрани", защото винаги може да възникне подозрението, че имуществото е по-голямо от декларираните доходи. По-рядко става въпрос за пари, придобити в резултат на извършени тежки криминални престъпления.

Най-често ползваните схеми са сферите, освободени от данъчно облагане, или тези, в които няма контрол над доходите - т.е. тези дейности, при които могат да се декларират всякакви приходи. Тези приходи или изобщо са освободени, или върху тях се дължат минимални данъци. Когато се платят, парите стават "законни".



Селско стопанство



Всеки регистриран "земеделски производител" може да декларира каквито поиска добиви и няма кой да провери дали те са действителни. При "продажба" на фиктивната селскостопанската продукция на дребно не се издават счетоводни документи. Тези пари са необлагаеми с данъци, защото са доходи на "земеделски производител". Неслучайно част от сенчестия бизнес и криминалния контингент се ориентира към земеделието - един покоен "производител" на картофи в Самоковско, например.

Може да се наеме под аренда земя и да се съобщи, че е добита рекордна реколта от декар. В момента в селското стопанство над 80% от разходите и приходите не се документират - плаща се на ръка, наемат се сезонни работници, купуват се или се произвеждат разсади и т.н. Изцяло недокументирани са приходите и разходите от личните стопанства, които често са значителни. Голяма част от приходите са от продажби край пътищата и на общинските пазари, където масово не се използват касови апарати. По принцип и касовите апарати нищо не доказват, защото на тях може да се чукне всякакъв оборот.



Строителството



Тук се използва огромната разлика между строителната себестойност и продажната цена на сгради, особено в София и големите градове по Черноморието. Строителната себестойност е не повече от 120-150 евро на кв. м, а в София и в другите големи градове 1 кв.м. се продава за между 500 -1000 евро. В тези случаи умишлено се занижават строителните разходи, тъй като това е сумата, произходът, на която при необходимост трябва да се докаже. Разликата между себестойността и пазарната цена на сградата на практика са узаконени пари. Продавачът плаща данък върху печалбата и парите влизат в стопанския оборот като законни. С тях може да се участва в приватизацията, в процедури за обществени поръчки и т.н.



Сделки с имоти



При покупко-продажби на имоти също могат да се "изпират" пари. По закон нотариусите са длъжни да предоставят информация в АФР за сделки на стойност над 30 000 лв., ако плащането е безкасово, и над 10 000 лв., когато плащането е в брой. Обаче най-често сделките с недвижими имоти се сключват формално по данъчна оценка, за да се платят по-малко държавни такси. Рядко данъчната оценка на един апартамент до 100-120 кв.м. надхвърля 20 000 лв., т.е. тези сделки не подлежат на деклариране в АФР. Но дори и да подлежаха, това е сума, произходът на която винаги може да се докаже от купувача. Останалите пари се плащат на ръка на продавача. След това сделката вече се сключва по пазарна цени и купувачът "изпира", т.е. узаконява, цялата разлика между данъчната оценка и пазарната цена на имота.



Застраховане и хазарт



Класическа форма за пране на пари са дейностите, при които определен паричен доход е свързан със случайно събитие - например в застрахователния бизнес и хазарта. В единия случай се изплащат щети за застрахователно събитие, което настъпва "случайно" под въздействието на неконтролируеми природни сили, а в другия - просто имаш късмет.



Сделки с акции



Прехвърлянето на дяловете и акциите в дружествата също може да бъде ползвано за "изпиране" на пари. Няма законова пречка цената, по която те се прехвърлят, да бъде договорена от страните произволно. Обикновено това става по номиналната стойност или дори под нея. Например едно ООД е регистрирано с 5000 лв. капитал и има имущество за 2 млн. лв. Стойността на 60% от дяловете от капитала е 3000 лв. Дяловете формално се прехвърлят на тази цена и по нея се вписват в търговския регистър. Реално обаче купувачът на 60-те процента получава дружествени дялове с ликвидационна стойност 1 млн. и 200 хил. лв., както и контролът над останалите 40%. Тази сума се плаща "на ръка". Разликата между 3 000 лв. и 1.2 млн. лв. са узаконени "изпрани" пари. Вписванията на прехвърлянето на дялове в търговските регистри при окръжните съдилища показват, че 90% от дяловете от ООД обикновено се прехвърлят по номиналната им, а не по действителната им пазарна стойност.

Същото става и с акции от АД. Акциите на непубличните дружества, които не се продават на борсата (и там може да се определи нереална цена, но не толкова лесно), също се прехвърлят свободно и това дори не се вписва в търговския регистър. Те могат да се продават по каквато цена решите, а срещу това да получите примерно цял завод. Възможни са схеми за плащане на цената на части, за да може при необходимост да се докаже по-лесно произходът на парите.



Възможни решения



Преди време имаше идея да се заимства италианският опит, който предвижда конфискация на имущество, придобито по престъпен начин и като резултат от "изпирането" на пари. Но тя срещна съпротивата на депутатите от икономическата комисия и дори не стигна до пленарна зала.

Сега за конфискацията на имуществото, придобито в резултат от престъпление, е подготен нов законопроект, който обаче депутатите също не одобряват. Мотивите най-общо са, че законът ще се използва от управляващите за политически натиск срещу техните опоненти. Истинската съпротива обаче идва от "сенчестото" икономическо лоби, което има пряк интерес от неприемането на закона, или поне от забавянето, за да има достатъчно време за узаконяването на имуществото.



Европейски опит



В Европа също се изпират пари. Според тайните служби на ЕС 20-30% от годишния размер на заемите, които ползва само правителството на Германия, са от легализирани пари на организираната престъпност. Най-опасно е, когато с тях се финансират избирателни кампании, правителства, партии, кандидат-депутати, които впоследствие лобират за лицата, осигурили финансирането. В Европейската наказателна конвенция за борба с корупцията, която е ратифицирана и от България, има такъв вид престъпление - "търговия с влияние". Срещу осигуряването на финансирането и поддръжката за заемането на даден пост лицето, което го заема, се "отблагодарява" на "благодетелите" си като им предоставя редица "услуги" - например преференциални продажби на общинско или държавно имущество, предимства при участие в обществени поръчки и др. Това също е форма на корупция, въпреки че не е свързана с прякото даване на подкуп.

В Европа могат да се учат от нас на "търговия с влияние". Има я във всички сфери на живота и във всички структури на властта - от назначаването или избирането на определен пост до издигането в кариерата. Публична тайна е, че много постове или избираеми длъжности във властта се купуват. И това ще продължи да бъде практика докато не се реши проблемът с доказателствата и правните и фактически възможности за събирането им.